Решение № 8349 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11410/2014 г.

Решение № 8349 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11410/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мохамед Алказак Хасан, без гражданство, срещу решение № 4473 от 01.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4397/2014 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците към МС (ДАБ), не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Мохамед Алказак Хасан срещу решение № 2034 от 19.03.2014 г., издадено от заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и съобразен с целта на ЗУБ. Съдът е приел за правилен и законосъобразен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Видно от заявеното от Мохамед Алказак Хасан по време на проведените интервюта, не се установявало по отношение на него да е налице "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ поради неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Действително чужденецът посочвал отправена заплаха към него във връзка с това, че станал атеист, но при детайлно прочитане на казаното от него се констатирали редица несъответствия. Предвид тези несъответствия, коректно отбелязани и обсъдени от административния орган, съдът не е кредитирал изнесената от лицето - кандидат за статут, бежанска история. Следвало да се приеме, че не е налице осъществено спрямо чужденеца насилие или отправена заплаха. От друга страна, предвид характера на отправената заплаха, не можело да се приеме, че тя е заради някой от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ признаци. Според справките на дирекция "Международна дейност" при ДАБ с № 01-5811/02.08.2014 г. и № 01-1955/14.03.2013 г. сочената като автор на заплахите към търсещия закрила организация Хизбула имала влияние върху определени територии от Ливан. Дори ако приемели за отговарящи на истината твърденията на Хасан за това, че бил преследван от Хизбула по причина на това, че е атеист, то същият можел да остане на територията на държавата в части, които не са контролирани от тази организация, и да потърси закрилата на държавните органи на Ливан. Видно от събраните по делото доказателства, Хасан легално бил напуснал територията на Ливан, което обстоятелство свидетелствало за това, че не е заплашван, преследван или репресиран на територията на Ливан. Също така от доказателствата по делото се установило, че Хасан не е търсил съдействие от държавните органи на Ливан по повод на твърдените заплахи. Относно искането за предоставяне на хуманитарен статут съдът е приел, че лицето не е било принудено да напусне Ливан поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдели и установявали тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. В оспореното решение административният орган бил спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като бил обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история заедно с въпроса относно сигурността на страната му по произход. Съдът е обсъдил приложените по преписката справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, касаещи обстановката в Ливан, и е стигнал до извод, че в страната не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт. Действително било налице ограничаване на правата на палестинските бежанци. Същите обаче можели свободно да се придвижват в Ливан. Наказателното право на страната не предвиждало ограничения спрямо тях. Съдът се е съобразил и със задължителното тълкуване на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решение по дело № С-465/07 на Съда на Европейския съюз. Произнесъл се е и по възражението на защитата, касаещо противоречието на актувания акт с разпоредбите на Женевската конвекция от 1951 г. С оглед направената преценка и предвид обстоятелството, че общата обстановка в Ливан сама по себе си не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г., доколкото и бежанската история на Хасан е приета за недостоверна, съдът е стигнал до извод, че не са налице предпоставките за прилагане на последната, доколкото липсват убедителни доказателства за това, че Хасан е бил принуден да напусне Ливан съобразно хипотезата на конвенцията. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от касатора при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че същият изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава чужденецът, е поради заплахи от Хизбула за това, че е атеист. Правилни са изводите както на административния орган, така и на първоинстанционния съд относно констатираните противоречия в бежанската история на търсещия закрила, които обективно и неминуемо водят до съмнения за достоверността й. Също така не се установява в страната си по произход Мохамед Алказак Хасан да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е налице риск от такова преследване. Същият не се е занимавал с политическа дейност и не твърди да е членувал в партия. Поради това не може да се приеме, че е налице някоя от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на чужденеца. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Кандидатът за статут се позовава преди всичко на нестабилната обстановка в Ливан. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Ливан, съдържаща се в представените по преписката справки вх. № 01-1955/14.03.2013 г. и вх. № 01-5811/02.08.2014 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Усложнената обстановка в Ливан сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Неоснователно е и възражението за неправилност на решението на Административния съд - София-град, поради противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 1D от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. Правилно е било прието от съда, че общата обстановка в Ливан сама по себе си не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г., а и доколкото бежанската история на търсещия закрила е била определена като недостоверна, не са налице предпоставки за прилагането й. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административния съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,