Решение № 16746 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11474/2011 г.

Решение № 16746 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11474/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Директора на ОДМВР - Стара Загора срещу решение № 357 от 22.03.2011 г. и касационна жалба на Пламен Иванов Станчев срещу решение № 1053 от 21.07.2011 г., и двете по адм. д. № 2493/2010 г. на Административен съд Бургас с доводи, че са неправилни поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Директора на ОДМВР - Стара Загора е основателна само досежно размера на присъденото обезщетение, а касационната жалба на Пламен Иванов Станчев е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решенията при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С решение № 357 от 22.03.2011 г. по адм. д. № 2493/2010 г. на Административен съд Бургас, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, е осъдена ОДМВР - Стара Загора да заплати на Пламен Иванов Станчев обезщетение в размер на сумата 2000 лева за претърпяни от него неимуществени вреди, както и сумата 495 лева съдебно - деловодни разноски, като за разликата над тази сума претенцията е отхвърлена. С решение № 1053 от 21.07.2011 г. по адм. д. № 2493/2010 г. на Административен съд Бургас, в производство по чл. 176, ал. 1 от АПК, е осъдена ОДМВР - Стара Загора да заплати на Пламен Иванов Станчев законна лихва върху присъденото обезщетение за претърпяните от него неимуществени вреди в размер на 2000 лева, начиная от 01.04.2009 г., като молбата за присъждане на съдебно - деловодни разноски в размер над 495 лева е отхвърлена. При разглеждането и решаването на спора са изпълнени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение № 14976 от 08.12.2010 г. по адм. д. № 3969/2010 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. В това решение изрично е посочено, че касационната инстанция намира исковата претенция за основателна и тъй като размерът на вредите не е бил обсъждан и в тази насока няма формирана воля, решението следва да се отмени и делото, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, да се върне на първоинстанционния съд за определяне размера на обезщетението, съгласно правилата на чл. 52 от ЗЗД. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател Директора на ОДМВР - Стара Загора, че като е присъдил сумата 2000 лева обезщетение за претърпяните неимуществени вреди, съдът необосновано е завишил същата. Взето е предвид, че са допуснати особено съществени нарушения на правомощията на полицейските органи и правата на задържания, които логично са довели до отмяната на административния акт - заповед № 638, издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. Установено е неправомерно задържане над допустимите 24 часа, при което органите на полицията са подложили ищеца на страдание над неизбежното ниво, присъщо на този вид ограничителен режим. Задържане над определеното и допустимо от закона време представлява особено съществено нарушение на човешките права, което автоматично води до ангажиране отговорността на държавата. Още повече, че в случая твърденията на ищеца, че за цялото време на задържането не му е било осигурено легло (потвърдено и от свидетеля Марков, който сочи, че в помещението, в което е бил задържан Станчев има "скамейки"), храна и вода сочи на извода, че действително е бил подложен на недопустим психически и физически тормоз, като са му причинени неудобства и страдания над допустимото ниво за този ограничителен режим. При тези данни и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, правилно е прието, че претендираният размер на обезщетението - 2000 лева, е справедлив и адекватен на установените в хода на делото факти за преживяното от ищеца. Неоснователен е и доводът на касационния жалбоподател Пламен Иванов Станчев, че решението по отношение на присъдените разноски е необосновано и незаконосъобразно. Изводът на административния съд, че доказаният размер на направените от ищеца разноски по делото възлиза на 495 лв., колкото са присъдени с решението от 22.03.2011 г., е в съответствие с доказателствата за извършеното плащане. Правилно в тази връзка той не е кредитирал допълнителното отбелязване с дата 14.09.2009 г. в Договора за правна помощ, съгласно което, освен вписаните като заплатени 260 лв., са довнесени още 250 лв. Липсата на подпис на упълномощителя за това и на доказателства за извършено допълнително плащане, както и обстоятелството, че общият сбор на вписаните като заплатени суми надхвърля размера на договореното адвокатско възнаграждение, не дава основание за друг, различен извод. По изложените съображения и двете оспорени решения са валидни, допустими и правилни и затова следва да бъдат оставени в сила. При този изход на спора, исканията на страните за присъждане на разноски за тази инстанция са неоснователни и затова следва да бъдат оставени без уважение. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение