Решение № 9071 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10021/2018 г.

Решение № 9071 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10021/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията /СОПА/ срещу решение № 1352/25.06.2018 г. постановено по административно дело 2244/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ - Варна. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че безспорно е доказано, че исканата информация е обществена. Не отговаря на истината констатацията на съда, че нямало техническа възможност за съобразяване с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация – по електронен път. В тази връзка се посочва, че съдът неправилно се е позовал на приетата по делото съдебно – техническа експертиза. Оспорват се изводите на съда, относно годината на създаване на първият кадастрален план на град Варна, позоваването му на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, неяснотата за съда как заявителят ще си състави мнение за работата на Община Варна, изводите му, че се касаело за административна услуга. Сочи, че съдът неправомерно се бил интересувал за какво му е на заявителя електронно копие на кадастралния план. Иска от съда да отмени оспорваното решение и да постанови ново, с което да реши спора по същество като уважи първоинстанционната жалба и по съображения изложени в молба - защита. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – Секретар на Община Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е по пощата в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АС Варна е отхвърлил жалбата на СОПА срещу решение с рег. № ДОИ17000098 ВН_003 ВН/13.07.2017 г. на секретаря на Община Варна, в частта му относно несъобразяването с предпочитаната от заявителя форма за предоставяне на информацията и е осъдил СОПА да заплати на Община Варна деловодни разноски в размер на 100 лв. За да постанови обжалваното решение, съдът е установил от фактическа страна, че от СОПА в Община Варна е депозирано заявление за достъп до обществена информация за предоставяне на електронно копие от първия кадастрален план на гр. Варна, изработен на подплатени картони в мащаб 1: 250 с нанесена в черен цвят улична регулация и последващи промени със син цвят. Заявителят изрично е посочил в заявлението формата, в която желае да получи достъпа – по електронен път във формат jpeg, pdf или друг формат, на адрес office@sopa. bg или на друг интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните. След установяване от административния орган, че кадастралният план на гр. Варна от 1900 г. не се съхранява в електронен вид, е издадено решение с рег. № ДОИ17000098 ВН_003 ВН/13.07.2017 г., с което е предоставен достъп до обществената информация по посоченото заявление, като на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, поради амортизиране на картната основа предвид дългогодишното й ползване, е разрешено информацията да се предостави под формата на преглед на оригинал на посочения план, с приемо – предавателен срок. Определен е 30 – дневен срок, в който заявителят може да получи информацията. От приетата по делото СТЕ съдът е установил техническото състояние на кадастралния план на гр. Варна от 1900 г. и възможността същият да бъде сканиран и копиран. Посочил е, че заключението на вещото лице е, че предвид физическото състояние на документите, тяхното дигитализиране не може да се извърши с помощта на общо познатата техника, а за дигитализирането им съобразно Приложение № 9 към чл. 83 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ е необходимо да се използват специализирана техника и софтуер. Съдът е посочил, че дигитализацията на картния материал по реда на Наредбата не е предмет на заявлението, поради което не е коментирал заключението на вещото лице в тази връзка. От правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите материални и териториални правомощия. Изложил е съображения, че съобразявайки заключението на вещото лице, макар данните от кадастралния план на гр. Варна от 1900 г. (графична и текстова част) да са четливи, то състоянието на материалния носител, подробно описан в експертизата, не позволява обработката на този план с техниката, с която Община Варна разполага към момента на постановяване на решението по ЗДОИ. Изложил е съображения, че общественият интерес СОПА да получи копие от кадастралния план на гр. Варна от 1900 г. не може да се приеме, че надделява над обществения интерес от запазване на целостта на материалния носител, върху който е изработен този план, така като е съхранен към настоящия момент. Изложил е съображения, че доводите на жалбоподателя, настоящ касатор, че Общината може да използва услугите на офиси за копирни услуги са неоснователни, тъй като това би довело до необосновано увеличаване на разходите за предоставяне на информацията. Изложил е и съображения, че макар заявлението на СОПА да е по реда на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, на практика се иска административна услуга. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора. Правилно съдът е приел, че с оглед наведените в жалбата твърдения предмета на правния спор, е свързан с това дали административният акт в оспорената си част съответства на обективната истина, а именно, че предоставянето на исканата обществена информация в заявената форма е невъзможно, поради амортизиране на картната основа. Изводите на първоинстанционния съд в тази връзка са правилни. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ органът е длъжен да предостави исканата обществена информация в предпочетената от заявителя форма, освен когато за нея няма техническа възможност. Информацията е предоставена във форма при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗДОИ - преглед на оригинал на посочения в заявлението план, с приемо-предавателен протокол в тридесет дневен срок от получаване на решението на секретаря на община Варна. При наличието на основанията на чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ съответният орган сам определя в каква форма да бъде предоставена информацията. В съдебното производство са събрани достатъчно доказателства за липсата на техническа възможност за предоставяне на достъп до обществена информация в исканата от жалбоподателя форма. В този смисъл решение № 13656/8.11.2018 г. постановено по адм. дело № 750/2018 г. по описа на ВАС. При постановяване на решението на са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като конкретни такива не се и сочат от касатора, поради което възражението му е бланкетно. Твърденията, че съдът неправилно се е позовал на съдебно – техническата експертиза са неоснователни, тъй като за преценка физическото състояние на кадастралния план и възможността същият да бъде сканиран, за да се предостави електронно копие от същия, са нужни специални знания, с каквито съдът не разполага. Твърденията на представляващия касатора, че във връзка с експертизата тече прокурорска проверка са неотносими към спора. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона, поради което доводът, че решението е необосновано е неоснователен. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение