Решение № 11261 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7448/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Неделчев от гр. Варна, против Решение 302/07.07.2023 г., постановено по адм. дело 177/2022 г., по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлен предявения по чл. 128, ал.1, т.6 от АПК иск срещу Административен съд Варна за заплащане на обезщетение на имуществени вреди в размер на 20 лв. в резултат от незаконосъобразна правораздавателна дейност на съда при постановяване на решение 86 от 26.01.2021 г. по к.н.а.х.д. 2450 от 2020 г. по описа на АС Варна. Изложени са съображения за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт поради до пуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т.2 и т.3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Касаторът счита, че с оглед обстоятелството, че съдът не е признал правото му на безплатна правна помощ по Закона за правната помощ, също е основание за отмяна. Освободен е от заплащане на разноски. Ответникът - Административен съд Варна, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Добрич е отхвърлил предявения по чл. 128, ал.1, т.6 от АПК иск срещу Административен съд Варна за заплащане на обезщетение на имуществени вреди в размер на 20 лв. в резултат от незаконосъобразна правораздавателна дейност на съда при постановяване на решение 86 от 26.01.2021 г. по к.н.а.х.д. 2450 от 2020 г. по описа на АС Варна. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2в, ал. 1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. Разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ предвижда, че за да се възникне отговорност за вреди, трябва да са налице следните елементи: незаконосъобразна правораздавателна дейност на съда, настъпила вреда от такава дейност и причинна връзка между тях,което в конкретния случай не е налице. Решението е правилно. Съдът е установил правно-релевантните факти, въз основа на правилата на доказването в процеса, като е формирал правилни правни изводи по предмета на делото. Ищецът обосновава исковата си претенция с твърдения за допуснати нарушения при постановяване на Решение 86/26.01.2021 г. по к. н. а. х. д. 2450/2020 г. по описа на Административен съд Варна, които не подлежат на разглеждане в това производство. Предвид неангажирането на доказателства за обосноваване на предявения иск, правилно съда го е отхвърлил като недоказан. Материалноправното основание на конкретната исковата претенция на Н. Неделчев е по ЗОДОВ, а процесуалноправните правила по които се развива производството, са уредени в гл. XI от АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи , като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на съда по реда на ЗОДОВ. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконосъобразна правораздавателна дейност на административния съд. Въз основа на доказателствата по делото, обосновано съдът е приел, че не са установени и доказани всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 2в от ЗОДОВ. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение