Решение № 12783 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5155/2013 г.

Решение № 12783 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5155/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител ст. юрк. Гачев, против решение № 664/1.02.2013 г., постановено по адм. д. № 2852/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/10841 от 3.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. по заявление на Нечо Василев Нечев, с което му е отказано финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, отказано финансово подпомагане за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ и е наложена санкция за бъдещ период, ответникът е осъден да заплати разноски по делото в размер на 811 лв. и преписката е изпратена на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за ново произнасяне по заявлението на Нечо Нечев, съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в решението. В жалбата са релевирани доводи за недопустимост на съдебното решение - отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК с твърдение, че е постановено по недопустима - просрочена жалба срещу административния акт, поради което се иска неговото обезсилване. Алтернативно се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против уведомителното писмо, както и да се присъдят направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответникът - Нечо Василев Нечев, чрез адвокат Махмудиева, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Счита решението за допустимо и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционната жалба не е просрочена, респективно решението за допустимо. Сочи, че доколкото е налице нередовно връчване на административния акт и не може да бъде определен началния момент за броене на срока за обжалване, поради което и последният не може да се счита за изтекъл. Относно законосъобразността на административния акт намира, че съдът правилно го е приел за немотивиран, с което е нарушено изискването за форма на административния акт. Намира доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Нечо Василев Нечев срещу Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/10841 на 3.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. по заявление на Нечо Василев Нечев, с УИН: 16/150610/84044, с което му е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 4054,07 лв., отказано финансово подпомагане за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 4767,46 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 8821,53 лв. Оспорващият възразил, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за постановяването му, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. По допустимостта на жалбата съдът е приел, че приложение следва да намери нормата на чл. 140, ал. 1 АПК, с оглед обстоятелството, че в уведомителното писмо е посочено само, че може да се обжалва пред Министъра на земеделието и храните, но не е указано, че алтернативно може да се обжалва и директно пред съда. Отделно от това съдът е приел, че при съобщаване на процесното уведомително писмо чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка не е спазен редът, предвиден в Закона за пощенските услуги, препращащ към Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки, приети с решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Конкретно е счел, че не са изпълнени изискванията на чл. 5, ал. 2 от Общите правила, като в обратната разписка за доставяне не са вписани трите имена на лицето, получило пратката, а е вписана само фамилията - "Нечева", с което редът за доставяне е опорочен. След като уведомителното писмо не е връчено редовно, съдът е счел, че жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 АПК и я е преценил като допустима за разглеждане по същество. Относно законосъобразността на уведомителното писмо съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, но не е издадено в предвидената в чл. 59 АПК форма. Конкретно е посочил, че уведомителното писмо е немотивирано, тъй като не са изложени конкретни фактически и правни основания за издаването му. Съобразил факта, че мотиви за издаване на уведомителното писмо се съдържат в становище, представено от ответника в хода на делото (стр. 109 от делото), но то не е част от административната преписка по издаването му, поради което не може да се приложи Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Съдът обосновал извод, че излагането на мотиви в уведомителното писмо е задължително, независимо от начина на издаването му чрез автоматично генериране на съобщение от информационна система. Освен пълната липса на мотиви от страна на административния орган защо е отказано финансово подпомагане, по назначена по искане на ДФЗ и с въпроси, посочващи едва в него основанията за отказ, изслушана и кредитирана като неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза, съдът съобразил заключението на вещото лице, според което само данните от картния материал, който за 2010 г. е единствено на хартиен носител, не са достатъчно основание да се отказва финансова помощ за 2010 г. Приел е, че относимите към случая факти са неправилно установени и поради това, че в административното производство правото на участие и защита на жалбоподателя не е обезпечено в достатъчна степен - не му е дадена възможност да прави възражения и доказателствени искания. По тези съображения и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, съдът е отменил уведомителното писмо, като е върнал преписката на административния орган за извършване на необходимите проверки въз основа на актуален картен материал, събиране на относимите факти и доказателства с участие на жалбоподателя, и за издаване на нов законосъобразен акт. След като прецени данните по делото и възраженията на страните, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, намира оспореното решение за процесуално допустимо. Неоснователно в тази връзка е първото възражение в касационната жалба за недопустимост на решението, като постановено по жалба, подадена извън преклузивния срок за оспорване, както и искането за обезсилване на решението. Както правилно е установил административният съд, съобщаването на процесното уведомителното писмо чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка не е извършено съгласно реда, регламентиран в Закона за пощенските услуги. Последният, в разпоредбата на чл. 36, ал. 2, препраща към Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки, приети с решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. В конкретния случай не са изпълнени изискванията на чл. 5, ал. 2 от Общите правила, съгласно който пощенските пратки могат да се доставят и на лице, пълнолетен чл. на домакинството на получателя, живеещо на адреса, като в служебните документи за доставката се вписват трите имена на лицето, получило пратката. В случая това изискване не е изпълнено, като в обратната разписка за връчване на уведомителното писмо е вписана само фамилията на лицето, получило пратката - "Нечева", с което редът за доставяне е опорочен. След като не са изпълнени всички елементи от фактическия състав за доставяне на пратка чрез куриерска служба по посочения ред, то безспорно е налице нередовно връчване на процесното уведомително писмо. Опорочаването на процедурата по съобщаване е пречка да бъде определен началния момент за броене на срока за обжалване на административния акт, поради което е налице обективна невъзможност същия да бъде изчислен. Срокът за обжалване на административния акт започва да тече от момента на неговото съобщаване, само тогава, когото то е извършено редовно, в противен случай срокът не започва да тече, респективно не може да се приема за изтекъл. Възражението в касационната жалба за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, настоящият съдебен състав на ВАС намира за неоснователно, предвид следното: За да отмени оспореното уведомително писмо, административният съд правилно е приел, че същото е немотивирано и не покрива кумулативните изисквания относно формата на административния акт, визирани в чл. 59, ал. 2 АПК, а именно не са изложени фактически и правни основания за издаване на административния акт - т. 4 от цитираната разпоредба. Впрочем срещу тези констатации и изводи на съда в касационната жалба не са изложени възражения . Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип мотивите към акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката или същите да бъдат изведени от разясненията, посочени за всяка колона от Таблицата, приложена към Уведомителното писмо. Видно от процесното Уведомително писмо обаче, както по отношение на СЕПП, така и за НР 1, в колони 3, 5 и 6 от двете таблици, са посочени нули ("0.00"), а колона 4 не е попълнена, като на практика не са посочени никакви правни основания за постановения отказ от финансово подпомагане. Освен това правните основания, изброени в обясненията под таблиците, не могат да бъдат обвързани с конкретните площи, поради липсата на отбелязвания в съответните колони от таблиците. Правилно е и приетото от съда, че мотивите на административния акт де факто се съдържат в становище на ответника, представено по делото и подробно възпроизведено от съда в решението, но то не представлява част от административната преписка по издаване на акта, а е депозирано едва в хода на съдебното производство. В този смисъл точно е и приетото относно неприложимостта в конкретната хипотеза на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. По аргумент от чл. 146, т. 2 от АПК, неспазването на установената форма е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Именно липсата на мотиви, което от своя страна препятства проверката от страна на съда относно законосъобразността на административния акт, е мотивирало отмяната на уведомителното писмо. Правилно е прието, че липсата на мотиви е порок във формата на акта и съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Съобразявайки практиката на ВАС съдът обосновано е приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и всякога е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Противно на твърдяното в настоящата жалба, основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на заповедта, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива - напр. решения № 3899 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 13126/2012 г., № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г. и № 14663 от 21.11.2012 г. по адм. д. № 4869/2012 г. - трите - на IV отд. на ВАС. Второто основно възражение на касатора, че за сторените в производството пред първоинстанционния съд разноски нямало представени надлежни доказателства се опровергава от приложените на л. 99 адв. пълномощно, на л. 121 и 166 документи за платен депозит за вещо лице и на л. 167 билети за транспорт към списъка за разноски . С оглед гореизложеното няма основание за отмяна на решението и в частта на присъдените разноски. Решението на съда в двете обжалвани части е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК, но недоказано-по настоящото дело не е представен документ, от който да е видно плащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,