Решение № 776 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 284/2008 г.

Решение № 776 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 284/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателя Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (2007 г.) С решение № 518 от 5.02.2007 г. по гр. д. № 682/ 1999 г. на районен съд С., оставено в сила с решение № 199 от 28.06.2008 г. по гр. д. № 170/2007 г. на Смолянски окръжен съд е постановено делбата на съсобствените между страните недвижими имоти да се извърши чрез разпределение по реда на чл. 292 ГПК. В резултат на това решение в общ дял на Ш. А. и Н. А. е поставен имот 914.296 с площ 2 570 кв. м., в общ дял на М. С. А. и Н. Ч. е поставен имот914.269 с площ 2856 кв. м, в дял на С. А. А. е поставен имот 914.270 с площ 1314 кв. м. и в дял на М. А. А.- имот 914.271 с площ 1197 кв. м., като всичките имоти са по означенията в действащия кадастрален план на гр. С. л. 338, 339, 340 и 341 от делото. Присъдени са и съответни парични суми за уравнение на дяловете. Касационни жалби срещу въззивното решение са подали съделителите С. А. А. и М. А. А. Ж. С. А. счита, че делбата следва да се извърши съгласно предложения проект за обособяване на осем урегулирани поземлени имота, както и да се съобрази уедряването на дяловете, извършено чрез взаимни разпоредителни сделки между съделителите. Жалбата се поддържа и от наследниците на С. А., починал на 17.01.2008 г. след подаване на касационната жалба- С. М. А., Д. С. А. и А. С. А. Ж. М. А. А. оспорва възприетата от съда оценка на имотите. поддържа и оплакване за неправилно приложение на материалния закон относно разпоредбата на чл. 201, ал. 3 ЗУТ. Счита, че ако имотите се разпределят по реда на чл. 292 ГПК следва да се съобрази привременното ползване, определено по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК с опр. № 187/19.07.2002 г. по ч.гр.д. № 422/2002 г. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Допуснатите до делба четири имота са разпределени между четирите групи съделители, всяка от които има по 1/4 ид. ч. от имотите, като в някои от групите има по един пряк наследник на общия наследодател- напр. тази на двамата жалбоподатели, а в другите са включени наследници от коляното на други преки наследници. Тъй като броят на имотите и на групите съделители съвпада, но според съда тегленето на жребие е неудобно, той е определил делбата да се извърши чрез разпределяне по реда на чл. 292 ГПК, като свърже всеки имот с определен наследник /или група наследници от едно коляно/. Не са изложени съображения на какво основание определен съделител или група съделители получават в дял даден имот. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че в тази част решението на въззивния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до нарушение на материалния закон. Поради липсата на мотиви не може да се провери какви са съображенията за разпределение на имотите по посочения начин, и дали това е правилно, като за приложението на чл. 292 ГПК не е достатъчно да се посочи, че тегленето на жребий е неудобно. Не са съобразени указанията по приложението на чл. 292 ГПК, дадени в т. 5, б. "б" от ППВС № 7/73 г. и не са обсъдени данните за фактическото ползване на имотите или за извършени подобрения в някой от дяловете- обстоятелства, които имат значение за извършване на делбата по този ред. От представените скици е видно, че имотите са с различна площ, като два от тях са по-големи - съответно от 2570 кв. м и 2852 кв. м., а другите два са по-малки - съответно 1318 и 1197 кв. м., а освен това имот 584 / 914.269 / е и застроен, поради което е следвало съдът да мотивира по какви критерии определя кой от съделителите кой имот ще получи. Също във връзка с приложението на чл. 292 ГПК въззивният съд правилно е посочил, че разпределението следва да се извърши при дяловете, определени с решението по допускане на делбата, но не е обсъдил извършените сделки между съсобствениците. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице основания за отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане в частта относно извършването на делбата. По отношение на останалите оплаквания жалбите са неоснователни. Съображенията, изразени от въззивния съд относно приложението на чл. 201, ал. 3 ЗУТ са правилни и в съответствие с установената съдебна практика. При липсата на съгласие на страните за внасяне на общ проект за изменение на плана и обособяването на нови реални дялове / което по делото не е спорно/ делбата се извършва съгласно положението на имота по действащия план. Неоснователно е позоваването на чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ във връзка с довода, че планът може да бъде изменен и по искане на съда. Тази разпоредба следва да се тълкува само във връзка с чл. 201, ал. 5 ЗУТ и хипотезата възниква когато главният архитект изпрати становище за неподеляемост на имота. В този случай ако съдът прецени, че становището е необосновано и че не са налице пречки за разделяне на имота, той дава задължителни указания за изменение на плана. Когато имотът е поделяем се процедира съгласно чл. 201, ал. 3 ЗУТ, за което е необходимо страните да внесат общ проект за изменение на регулацията- въпрос, по който съделителите по настоящото дело не са постигнали споразумение. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение