Решение № 12576 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8585/2014 г.
ВАСV отделение24.11.2015 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Илиана Николова Балабанова-Стойчева, Наташа Огнянова Добрева и Елена Димитрова Трифонова против решение № 736-ПОД/8.12.2011 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Осигурителен надзор" управляващ направление "Осигурителен надзор", с която са утвърдени биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 12576 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8585/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на Илиана Николова Балабанова-Стойчева, Наташа Огнянова Добрева и Елена Димитрова Трифонова (производството по жалбата на Йорданка Рангелова Бекирска-Димитрова е прекратено с влязло в сила определение № 3849/16.03.2012 г. по адм. дело № 356/2012 г. на Върховния административен съд) против т. 2 от решение № 736-ПОД/8.12.2011 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ направление "Осигурителен надзор", с което са утвърдени биометрични таблици за смъртност на мъжете и жените, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2011 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/ или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване съответно по чл. 6, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 19/2004 г. за реда за създаване на пенсионни резерви от пенсионноосигурителните дружества, които управляват пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Жалбоподателите поддържат, че използването на очакваната продължителност на живота на мъжете и жените като актюерски фактор при определяне на размера на допълнителна пожизнена пенсия за старост от универсален пенсионен фонд представлява пряка дискриминация по признак "пол" по отношение на жените, които при равни други условия ще получават по - ниска допълнителна пожизнена пенсия от тази на мъжете. Излагат съображения, че утвърждаването на различни таблици за смъртност на мъжете и жените е в противоречие с възприетото в Директива на Съвета 79/7/ЕИО от 19.12.1978 г. за постепенно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване. Молят решението в оспорената част да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган. Правят и искане съдът да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, като поставят пет конкретни въпроса, свързани с тълкуването на норми на директивата и равното третиране на половете в областта на осигуряването. Ответната страна - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, оспорва жалбите. Твърди, че същата е неоснователна, тъй като решението в оспорената част утвърждава биометричните таблици, които се ползват за изчисляване всяка година на необходимите пенсионни резерви, но не участват в определяне размера на пенсията на лицата. Моли жалбите да бъдат отхвърлени. Заинтересованата страна Йорданка Рангелова Бекирска-Димитрова поддържа становище за основателност на жалбите. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, настоящият съдебен състав прие за установено следното: Жалбоподателките са родени след 31.12.1959 г. и са субекти на допълнително задължително пенсионно осигуряване с индивидуален осигурителен номер и партида в универсален пенсионен фонд, управляван от пенсионноосигурително дружество (ПОД). С т. 2 от решение № 736-ПОД/8.12.2011 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Осигурителен надзор" утвърждава биометрични таблици за смъртност на мъжете и жените, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2011 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/ или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване съответно по чл. 6, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 19/2004 г. за реда за създаване на пенсионни резерви от пенсионноосигурителните дружества, които управляват пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Решението е постановено на основание чл. 6, ал. 3 от наредбата и на основание чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор. Актът е мотивиран с необходимостта от запазване нивото на защита на лицата с отпуснати пожизнени пенсии и има за цел осигуряване на достатъчно средства, гарантиращи изпълненията на задълженията към пенсионерите с пожизнени пенсии, в условията на неприключила икономическа криза и възстановяващи се финансови пазари. Утвърдените с решението биометрични таблици се ползват за изчисляване на пенсионните резерви, но не и за определяне размера на пенсиите. Тези таблици са разделени по пол с цел да се отчете по- точно средната продължителност на живота на мъжете и жените. Чрез тези таблици пенсионноосигурителните дружества формират пенсионен резерв, който да покрие колебанията на първоначалните предвиждания и който да даде възможност за по-точно определяне на бъдещите задължения на дружеството в зависимост от това лица от кой пол преобладават в съответния универсален пенсионен фонд. Пенсионните резерви представляват оценка на задълженията на пенсионноосигурителните дружества към пенсионерите и служат за обезпечаване на плащанията на пожизнената пенсия, в случай че лицето преживее по- дълго от първоначално предвидената средна продължителност на живота. Тези резерви нямат значение за определяне на размера на пенсията на лицето, т.е. размерът на пенсията не зависи от формирания пенсионен резерв. Напротив - обвързаността е обратна, тъй като размерът на пенсионните резерви зависи от размера на отпуснатите пенсии. По този начин използването на пола като актюерски фактор при определяне на пенсионните резерви не оказва влияние върху размера на пенсиите. В този смисъл е заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, което съдът възприе изцяло като неоспорено от страните. При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд стигна до следните изводи: Жалбите са подадени в срок и от лица, които имат правен интерес от оспорването (в този смисъл е определение № 10537/17.07.2012 г. по адм. дело № 5974/2012 г. на петчленен състав на Върховния административен съд), поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Предмет на оспорване е т. 2 от решение № 736-ПОД/8.12.2011 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, с което са утвърдени биометрични таблици за смъртност на мъжете и жените, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2011 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Това решение е индивидуален административен акт, тъй като има еднократно действие, насочен е към конкретни и ограничен брой адресати (това са пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно осигуряване) и с него се създават задължения именно за дружествата - адресати, които имат задължение да поддържат пенсионни резерви (чл. 192, ал. 2, чл. 213, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на заместник- председателя на комисията, ръководещ управление "Осигурителен надзор" съгласно чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) и съгласно задължението на същия орган, възложено с чл. 6, ал. 3 от Наредба № 19/2004 г. за реда за създаване на пенсионни резерви от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Решението в оспорената част е постановено в съответствие с формалните изисквания на закона и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочени са правните и фактически основания за постановяване на решението, като са изложени конкретни съображения, мотивиращи издаването на акта в оспорената част. Осъществени са и материалноправните предпоставки за постановяване на т. 2 от решението. Утвърдените с акта биометрични таблици за смъртност се прилагат за изчисляване на пенсионните резерви, които пенсионноосигурителните дружества, управляващи универсален пенсионен фонд и тези управляващи фонд за допълнително доброволно осигуряване следва да поддържат. Съгласно дефиницията на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 19/2004 г. биометричните таблици за смъртност представляват теоретичен модел, представен под формата на статистическа таблица, характеризираща повъзрастовия режим на преживяване и смърт на определена общност от хора. В приложението към акта статистическите данни са диференцирани по пол. Използването на разделени по пол данни за смъртност има за цел да отчете по- точно средната продължителност на живота на мъжете и жените, което е съществено за определянето на пенсионните резерви, които пенсионноосигурителните дружества са длъжни да поддържат (чл. 192, ал. 2, чл. 213, ал. 2 от КСО). Тези резерви представляват сумата от средства, заделени по съответен ред, с които се изплащат допълнителните пожизнени пенсии за старост, лични пожизнени пенсии за старост, лични пожизнени пенсии за инвалидност и наследствени пожизнени пенсии на пенсионерите, които са преживели по - дълго от предварителните актюерски разчети (§ 1, т. 1 от Наредба № 19). Съгласно чл. 2 от Наредба № 19/2004 г. пенсионните резерви се използват само за изплащане на пожизнени пенсии на пенсионерите, преживели по-дълго от предварителните актюерски разчети, т.е. когато са изчерпани средствата по индивидуалната партида на съответния пенсионер. Следователно пенсионните резерви имат за цел да гарантират изплащането на пожизнена пенсия на лицата, преживели по-дълго в сравнение с първоначално предвидената средна продължителност на живота. Съгласно правилото на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 19/2004 г. размерът на необходимите средства за съответния пенсионен резерв се определя по проспективен метод и е равен на положителната разлика между настоящата стойност на поетите задължения към пенсионерите с отпуснати пожизнени пенсии и сумата от средствата по индивидуалните им партиди. Начинът на формиране на пенсионния резерв разкрива, че същият се влияе от размера на отпусната пожизнена пенсия на лицата, а не обратно, т.е. пенсионният резерв няма отношение към определяне на личната пожизнена пенсия на лицето. В този смисъл е и т. 6 от заключението на вещото лице по изслушаната експертиза. След като пенсионният резерв не се включва в методиката за определяне на индивидуалната пожизнена пенсия на лицата, то използваните при неговото изчисляване биометрични таблици, утвърдени с решението на заместник - председателя на Комисията за финансов надзор в оспорената част, също не се отразяват на размера на пенсията, отпусната на лицата. Ето защо използването на различни за двата пола таблици за смъртност в случая не обосновава извод за неравно третиране и дискриминационен подход спрямо жените, а доводите на жалбоподателките в обратния смисъл са неоснователни. Както се посочи, утвърдените с акта в оспорената част биометрични таблици съдържат статистически данни за средната продължителността на живота за двата пола, но същите не се прилагат при определяне на индивидуалната пожизнената пенсия за старост, а само при изчисляване на пенсионния резерв, който също не участва при формирането на размера на индивидуалната пенсия. Тези изводи следват и от регламентацията за формиране на индивидуалната пенсия, установена с КСО. Съгласно чл. 131 от КСО пенсията се определя на основата на натрупаната сума по индивидуалната партида от направените вноски и доходите от тяхното инвестиране, намалена с таксите и удръжките, предвидени в този дял, и в зависимост от продължителността на живота след пенсиониране е в съответствие с утвърдените биометрични таблици. Размерът на допълнителната пожизнена пенсия за старост в случаите на допълнително задължително пенсионно осигуряване се определя по чл. 169, ал. 1 от кодекса на базата на натрупаните средства по индивидуалната партида, биометричните таблици, одобрени от заместник-председателя на комисията, техническия лихвен процент, одобрен от заместник-председателя на комисията. На тази база се определя и личната пенсия за старост при осигуряване във фонд за допълнително доброволно осигуряване (чл. 246, ал. 1 от КСО). Биометричните таблици, използвани за определяне на размера на пенсиите и в двата случая обаче се различни от тези, предмет на т. 2 от оспореното решение. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от КСО таблиците, използвани при формиране размера на пенсията, се изготвят от отговорния актюер на пенсионноосигурителното дружество и се утвърждават от управителния му орган, след което се одобряват от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор. Тези таблици могат да бъдат различни в отделните пенсионноосигурителни дружества, но във всички случаи са единни за двата пола. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 246, ал. 3 от КСО, според която не се допуска отчитане на пола като актюерски фактор при определяне размера на пожизнената пенсия във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Действително към датата на постановяване на т. 2 от оспореното решение такава забрана не е съществувала (цитираната редакция на текста е от 2013 г.), но това не променя факта, че и към датата на постановяване на решението биометричните таблици, използвани за определяне на размера на индивидуалната допълнителна пенсия, не са тези, утвърдени с т. 2 от оспореното решение (последните, както личи и от текста на акта, се използват само за изчисляване на пенсионните резерви). По тази причина биометричните таблици, предмет на оспорване, независимо че са диференцирани по пол, не биха могли да доведат до неравенство в третирането. Съществуващата теоретична възможност при определяне на допълнителната пожизнена пенсия за старост в хипотезата на допълнително задължително пенсионно осигуряване да се използва различната средна продължителност на живота на мъжете и жените като актюерски фактор, тъй като в чл. 169 от КСО не е предвидена забрана, аналогична на въведената с чл. 246, ал. 3 от кодекса, също не променя горните изводи. Доказателства, че биометрични таблици за смъртност, разделени по пол, се използват от отделни пенсионноосигурителни дружества при определяне размера на индивидуалната пенсия на лицата по делото не са ангажирани. Отделно от това дори да се използват такива таблици, то същите са различни от тези, предмет на оспорване в настоящото производство. Както вече се посочи биометричните таблици за смъртност, утвърдени с т. 2 от обжалваното решение, се използват за изчисляване на пенсионните резерви и не влияят върху размера на индивидуалната пенсия. Освен това същите отразяват статистическа информация, представена на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор от Националния статистически институт съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за статистиката. Тази статистическа информация представлява данни, събрани, обработени и анализирани съобразно нормативно утвърдена методика и би могла да бъда точна или неточна, но сама по себе си не би могла да доведе до различно третиране на лицата от двата пола при сравними сходни обстоятелства. Такова неравенство би възникнало само в случай, че тази данни, различни за продължителността на живота за двата пола, се използват по начин, който да позволява получаване на предимство на лицата от единия пол пред другия при формиране размера на пенсията, само на база половата принадлежност. Следователно предмет на оспорване би следвало да бъде методиката (ако съществува такава), която позволява различната продължителност на живота на мъжете и жените да се използва като актюерски фактор при определяне размера на индивидуалната пенсия, тъй като именно начина на използване на статистическите данни, а не самите данни, евентуално би могъл да доведе до неравенство в третирането на лицата от единия пол спрямо другия. Разменената кореспонденция по повод запитване на Европейската комисия също не обосновава различен извод. Анализът на действащата нормативна уредба разкрива, че при определяне на индивидуалната допълнителна пенсия различната очаквана продължителност на живота на мъжете и жените не се използва като актюерски фактор. Цитираното решение от 3.09.2014 г. по дело № С-318/13 на Съда на Европейския съюз също не дава основание за заключение в обратен смисъл. Същото дава тълкуване на чл. 4, § 1 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19.12.1978 г. относно постепенното прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване, като приема, че не се допуска национална уредба, според която различната очаквана продължителност на живота за мъжете и жените да се прилага като актюерски фактор за изчисляване на дължимите вследствие трудова злополука задължителни обезщетения от социалното осигуряване, когато при прилагане на този фактор еднократното обезщетение, което следва да се плати на мъж е по-ниско от обезщетението, което би получила жена на същата възраст, която се намира в сходно положение. Както се посочи в случая оспорените биометрични таблици, независимо че са различни за двата пола, не се използват при формиране на размера на индивидуалната пенсия на лицата. Същите участват при формиране на пенсионните резерви, които от своя страна зависят от индивидуалните пенсии, а не обратно. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че оспорената т. 2 от решение № на заместник- председателя на Комисията на финансов надзор не влияе върху определяне размера на допълнителната пожизнена пенсия на лицата и независимо че съдържа данни за различна очаквана продължителност на живота на мъжете и жените, не води до пряка дискриминация по признак "пол" по отношение на жените. Жалбите са неоснователни и следва да се отхвърлят. С оглед всичко изложено искането за отправяне на преюдициално запитване също е неоснователно. Както се посочи различната очаквана продължителност на живота за мъжете и жените не се използва като актюерски фактор за определяне размера на индивидуалната допълнителна пенсия, съгласно изрична законова забрана, а биометричните таблици за смъртност за двата пола, предмет на оспорване, не се използват при изчисляване на размера на допълнителната пенсия. Следователно предмета на настоящото дело няма връзка с правото на Европейския съюз, поради което не са налице основания за сезиране на Съда на Европейския съюз с преюдициално запитване. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,