Решение № 62 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5923/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на А. Х. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., против решение 10688 от 27.03.2025 г., постановено по адм. д. 11859 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град. Оплаква се, че същото е неправилно, като релевира нарушение на материалния закон, допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на административната преписка на компетентния орган за ново произнасяне по молбата му за предоставяне на международна закрила. Ответникът по касационната жалба Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакувания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт, предмет на инстанционен контрол, е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин А. (собствено име) Х. (бащино име) А. (фамилно име), роден на [дата]. в [населено място], Сирия, против Решение 11669 от 08.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което на чуждия гражданин е отказано, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Административното производство, в което е издаден оспореният пред първата инстанция индивидуален административен акт, е започнало по молба на А. за предоставяне на международна закрила (л. 66 от първоинстанционното дело), вх. УП 23545 от 09.07.2024 г. по описа на ДАБ, подадена след нелегалното влизане на сирийския гражданин в Република България от Турция на 07.07.2024 г. (л. 65, пак там). Лицето било без документи за самоличност, поради което данните му са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ л. 52, пак там. За чужденеца е изготвен Регистрационен лист (л. 63-65, пак там), в който е отразено, че сирийският гражданин е роден на [дата]. в [населено място], област Дейр ал Зор, с етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], с начално образование, по професия общ работник, семейно положение неженен. Въз основа на молбата за закрила, подадена от А., пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. С писмо, изх. рег. УП 23545/10.07.2024 г. (л. 51, пак там) от страна на ДАБ, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е отправено искане до Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) за становище по постъпилата от А. молба за закрила. В отговор (писмо, изх. рег. М-12737/22.08.2024 г. на л. 39 от първоинстанционното дело), административният орган е уведомен, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на чуждия гражданин, в случай, че същият отговаря на условията по ЗУБ. На 16.07.2024 г. с кандидата за закрила е проведено интервю, за което е съставен Протокол, рег. УП 23545/16.07.2024 г. от л. 47 до л. 50, пак там. На 08.11.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение 11669, връчено на чуждия гражданин, чрез неговия адвокат, на 15.11.2024 г. Административният съд София-град е разгледал по същество жалбата на А. против Решение 11669/08.11.2024 г. на Председателя на ДАБ. Преценил я е за неоснователна. Мотивирал се е, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, при издаването му не са допуснати административнопроизводствени нарушения от категорията на съществените и същото съответства на материалния закон. Приел е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, включително в района на Дейр ал Зор (вх. ЦУ-1624/12.07.2024 г. от л. 29 до л. 36 от първоинстанционното дело и вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. от л. 21 до л. 28, пак там), е извел правилен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на А. на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съобразил е актуалната информация за държавата по произход на търсещия закрила, предоставена от ответния орган в хода на съдебното производство (Справки, вх. МД-02-159/14.03.2025 г. и МД-02-160/14.03.2025 г. от л. 81 до л. 85, пак там), както и служебно известната му информация за приетите на заседание на Европейския съвет от 19.12.2024 г. заключения относно положението в Сирия след падането на режима на Башар Асад и за предприетите на ниво Европейски съюз инициативи в подкрепа на сирийския народ. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на Решение 11669/08.11.2024 г. на Председателя на ДАБ. Решението е правилно постановено. Не са налице релевираните от касационния жалбоподател основания за отмяната му. Фактическата обстановка по казуса е вярно установена, събраните по делото доказателства са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, на възраженията на страните е даден аргументиран отговор, а установените факти са правилно подведени под приложимите правни норми. Правилно административния съд е приел, че при анализа на данните от административна преписка не може да се направи извод, че А. е бил обект на преследване в държавата му по произход, осъществено от официалните власти, партии или организации, контролиращи значителна част от родината му или от недържавни субекти. При проведеното с него интервю (Протокол, рег. УП 23545/16.07.2024 г., отразяващ резултатите от същото от л. 47 до л. 50 от първоинстанционното дело) чужденецът не твърди спрямо него да е упражнявано физическо, психическо или сексуално насилие, да е наказван непропорционално или дискриминационно, да му е отказвана съдебна защита или да е бил обект на наказателно преследване заради расата му, изповядваната от него религия, националността му, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Сочи, че не е членувал в политически партии или организации, в религиозни общности или секти, или във въоръжени групировки. Не заявява да е задържан и/или осъждан. Уточнява, че е не е отбил задължителната военна служба в редовната армия. Не твърди да е получавал призовки в този смисъл. Като причина за напускането на Сирия посочва гражданската война, трудния живот и недоимъка (л. 2 и л. 3 от Протокол, рег. УП 23545/16.07.2024 г./ л. 48 и л. 49 от първоинстанционното дело). На въпроса защо подава молба за закрила в Република България, отговаря Защото търсех сигурно място, където да мога да работя и да помагам на родителите ми в Сирия. Така изложените обстоятелства от бежанската история на А. обосновават извод за наличието, в случая, на икономически причини за напускане на държавата му по произход. Търсенето на по-добри условия за живот обаче не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Обосновано, при съобразяване на личната бежанска история на А. и изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство справки за обществено-политическата и икономическа обстановка в Сирия, както и за ситуацията на сигурност в района на Дейр ал Зор, където сирийският гражданин е живеел преди да напусне родината си, административният съд е споделил преценката на компетентния административен орган за липсата по казуса на основания за предоставяне на сирийския гражданин на хуманитарен статут. От доказателствата по делото не се установява лицето да е било принудено да напусне държавата си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), или като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Актуалното положение в Сирия към датата на постановяване на оспореното Решение 11669/08.11.2024 г. на Председателя на ДАБ не налага извод и за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на А. по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно тази разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, в качеството му на цивилно лице, заради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Понятието въоръжен вътрешен конфликт е обсъдено подробно в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) и Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело C-285/12 (Aboubacar Diakité срещу Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides). Съгласно т. 35 от последното, чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО) трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от диспозитива на решението на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изложеното означава, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не е достатъчно условие за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо достигането на такива високи нива на безогледно насилие, в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца на територията на конфликта, в качеството му на цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. В правомощията на административния орган и/или на съда е да извърши, както преценка за степента на безогледно насилие, в резултат на въоръжения конфликт, отчитайки последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход на кандидата за международна закрила, така и преценка за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, ако същото бъде върнато там. Директива 2004/83/ЕО е отменена с чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС), но текстът на чл. 15 от отменената директива е повторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено от СЕС в гореобсъдените решения, е запазило своето значение. В контекста на първата посочена от касационния жалбоподател причина за напускане на държавата му по произход Напуснах Сирия заради войната и заради последствията от войната (л. 2 от Протокол, рег. УП 23545/16.07.2024 г./ л. 48 от първоинстанционното дело), аргументирано административният съд се е мотивирал, че данните, съдържащи се в изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство справки за ситуацията на сигурност в Сирия, не сочат вътрешният конфликт на нейна територия да е свързан с безогледно насилие във всички части на страната. Напротив, налице са възможности за разселване в по-слабо засегнати от конфликта райони, до които сирийският гражданин може сигурно да пътува и да се установи на тяхна територия. В съответствие с материалния закон нормата на чл. 142, ал. 2 АПК и доколкото сигурността в държавата по произход на А. е претърпяла съществено изменение след постановяване на спорния акт, решаващият състав на Административен съд София-град е съобразил актуалните данни за обществено-полтическата обстановка в Сирия след падането на режима на президента Башар Асад, инкорпорирани в Справка, вх. МД-02-159/14.03.2025 г. (л. 81-83 от първоинстанционното дело), представена от ответния административен орган в хода на първоинстанционното производство. Видно от същата, през ноември 2024 г. ислямската групировка Хаят Тахрир ал Шам (HTS) започва, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции, голяма офанзива в Северозападна Сирия, а в началото на декември същата година пада режимът на президента Башар Асад и на власт идва ново, временно сирийско правителство, ръководено от HTS. Налице е стабилизиране на ситуацията със сигурността, като новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на сирийската държава и нейните институции. По данни на Върховния комисариат на Организацията на обединените нации (ООН) (ВКБООН) за бежанците от 06.03.2025 г., около 301 967 души са се завърнали в Сирия през съседни държави, считано от началото на декември 2024 г. От 27.11.2024 г. до края на февруари 2025 г., отново по данни на ВКБООН, както и на Службата за координация на хуманитарните операции (Office for the Coordination of Humanitarian Affairs (OCHA)), 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си в Сирия. На същите ВКБООН оказва подкрепа чрез различни инициативи. От анализа на така събраните от ДАБ данни може да се заключи, че на територията на сирийската държава вече липсва вътрешен въоръжен конфликт, поради което не са налице основания да се смята, че, ако А. бъде върнат в държавата му по произход, той би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му. В контекста на изложеното, като е отхвърлил жалбата на сирийския гражданин против Решение 11669 от 08.11.2024 г. на Председателя на ДАБ, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия