Решение № 473 от 29.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 433/2009 г.

Решение № 473 от 29.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 433/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на М. И. С. от гр. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 1390/2008 г. по гр. дело № 4974/2007 г. на ВКС на РБ. Касаторът твърди, че разполага със собственоръчно написано завещание, което не било прието по делото, но било от съществено значение за изхода на спора. В подкрепа на твърдението си представя завещание от 12.03.1988 г. От ответниците по молбата за отмяна: И. И. К. от гр. С., С. М. А. от гр. И., Ц. Б. С. от гр. К., М. М. Г. и И. И. Г. от гр. С., последните двама изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение. Молбата за отмяна, която е допустима, съгласно изискванията на чл. 306 ГПК е неоснователна, по следните съображения: представеното доказателство в производството по отмяна не представлява новооткрито обстоятелство, нито ново писмено доказателство от съществено значение за делото, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото то се е съхранявало в молителя по време на разглеждане на делото и му е било известно. В подкрепа на извода на касационния съд е представянето му от молителя в образуваното касационно производство, под № 4974/2007 г., депозирано с молбата от 28.11.2008 г. Касационният съд е обсъдил в постановения съдебен акт, а именно решение № 1390/29.12.2008 г., нищожността на представения от молителя в съдебните предходни инстанции машинописен текст на завещанието и се произнесъл, относно неговата недействителност, позовавайки се на чл. 25, ал. 1 ЗС, след направените констатации, че твърденията му за представеното от него собственоръчно написано завещание липсвало по делото, са неоснователни. Молителят не е положил дължимата грижа в хода на първоинстанционното и въззивно производство да представи собственоръчно написано от завещателя завещание, въпреки, че е разполагал с него, а и твърдения за обратното не се съдържат в молбата му за отмяна, затова касационният съд счита, че не са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязъл съдебен акт, ето защо