Решение № 9956 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2285/2020 г.
ВАСVI отделение21.07.2020 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7915 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 11050/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, 46 състав. ОСЪЖДА Ц. Начев от [населено място], [адрес] да заплати на Териториално поделение на НОИ - София-град, гр. София, бул. "Ал. Стамболийски" № 62-64 сумата 100 (сто) лева разноски за касационна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9956 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2285/2020 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Ц. Начев от [населено място] против решение № 7915 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 11050/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, 46 състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на сторените разноски. Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град, чрез юрисконсулт Медарова, в отговор от 10.06.2020 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 7915 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 11050/2019 г., съставът на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Ц. Начев от [населено място] против решение № 2153-21-269 от 30.08.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София-град, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/46 от 21.06.2019 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – София-град. След преценка на доказателствата и наведените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че решението е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Първоинстанционният съд е разяснил делото изцяло и е постановил решението въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, без да допусне твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Пред първоинстанционния съд, жалбоподателят е направил доказателствено искане да бъде задължен ответника да представи преписката, касаеща негов съученик, на когото при същите условия е била отпусната наследствена пенсия. В случая административният орган е представил административната преписка относима към правото на Ц. Начев, което е предмет на спора. Въпросите относно отпусната ли е била наследствена пенсия на друго лице и при какви предпоставки, са периферни за същността на настоящия спор, поради което несъбирането на доказателства от страна на съда в тази връзка не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят е представил относимите писмени доказателства, а ответника - административната преписка по издаденото и оспорено по съдебен ред решение № 2153-21-269 от 30.08.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град. С настоящата касационна жалба не се представят други писмени доказателства, а отново се иска от ответника да представи преписката на друго лице. При отпускане на пенсиите органите на Националния осигурителен институт не действат при условията на оперативна самостоятелност, а в пределите на закона, поради което позоваването на чл. 8, ал. 2 АПК, е неоснователно. След като съдът е събрал относимите към спора писмени доказателства, той не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От данните по първоинстанционното дело се установява, че Ц. Начев е бил ученик в 12 клас през учебната 2017/2018 г. в ПГТЕ "Хенри Форд" [населено място]. Видно от служебна бележка изх. № 126 от 17.01.2019 г., издадена от учебното заведение, към посочената дата той е с незавършен 12 клас, поради невзет изпит. От следващата служебна бележка - изх. № 298 от 11.06.2019 г., отново издадена от цитираното учебно заведение, става ясно, че към посочената дата на Ц. Начев му предстои да положи държавни зрелостни изпити през м. август 2019 г. Със заповед № РД 09-4141 от 29.08.2017 г., министърът на образованието и науката е обявил датите за провеждане на държавните зрелостни изпити за учебната 2017/2018 г., като сесиите са съответно май - юни 2018 г. и август - септември 2018 г., като първият държавен зрелостен изпит на втората сесия е на 28.08.2018 г., а вторият държавен зрелостен изпит от същата сесия - на 29.08.2018 г. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), в редакцията изм. обн. в ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г. изрично регламентира, че лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса. За Ц. Начев са валидни сроковете за дипломиране на курса 2017/2018 г., а обстоятелството че може да се дипломира през м. август 2019 г. е ирелевантно към правото на наследствена пенсия. В чл. 34, ал. 8, т. 1 от НПОС, в редакцията на текста в сила от 01.01.2018 г., е пояснено, че наследствените пенсии се изплащат на учениците, имащи право да положат държавни зрелостни изпити, до съответната дата на втория зрелостен изпит, определена със заповед на министъра на образованието и науката. От удостоверение за наследници от 10.01.2019 г. се установява, че бащата на Ц. Начев е починал на 6.01.2019 г., т. е. след изтичане на срока за явяване на жалбоподателя на втората сесия на втория зрелостен изпит - 29.08.2018 г. В чл. 34, ал. 2 НПОС изчерпателно са регламентирани изключенията от посочените правила. Според тази норма, в сила от 01.01.2007 г., за учащи се считат лицата, които са прекъснали обучението си поради заболяване съгласно правилата на съответното учебно заведение, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете до навършване на 3-годишна възраст, но общо за не повече от 2 години. Разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО, която урежда правото на наследствена пенсия на децата на починали родители, в своето изречение второ, изрично пояснява, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106, т. е. с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Следователно към датата на смъртта на своя наследодател, посочена по-горе, за Ц. Начев не е възникнало правото на наследствена пенсия и същата законосъобразно му е отказана от органите на ТП на НОИ – София-град по подаденото на 14.06.2019 г. заявление. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, съдът е постановил решението си при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, което обуславя оставянето му в сила. При този изход по спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Териториално поделение на НОИ – София-град се присъжда сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Разноски в полза на касатора не са дължими, предвид липсата на предпоставките по чл. 143, ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 34, ал. 8, т. 1 НПОС