Решение № 1598 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7202/2013 г.

Решение № 1598 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7202/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Образувано е по касационната жалба на проф. д-р Пенчо Стоянов Пенчев - областен управител на Област Велико Търново, пл."Център" № 2, против решение № 223 от 17.04.2013 г., постановено по адм. дело № 259/2013 г. на Административен съд гр. Велико Търново, пети състав. Релевират се отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди, че оспореното съдебно решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че с оспореното съдебно решение решаващият съд неправилно е приел, че при издаването на административния акт, органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и освен това неправилно е тълкувал нормата на § 10 от ЗР на ЗИД ЗПГРРЛ, ДВ, бр. 103 от 2009 г. Иска се отмяната на оспореното съдебно решение, вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответната страна - Еленка Георгиева Личева, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като приема, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено и, че съдът е допуснал грешка при тълкуването и приложението на нормата на § 10 от ЗР на ЗИД на ЗПГРРЛ, за което излага мотиви. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок на чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 5, ал. 4 от ЗПГРРЛ основният съд е отменил по жалбата на Еленка Личева, заповед № СА-03-07-10 от 26.02.2013 г. на областния управител на Област Велико Търново, с която се възобновява административното производство по разглеждане на искане рег. № 94ЕЕ-5 от 18.03.2011 г. за изплащане на обезщетение съгласно ЗПГРРЛ и е отменена негова заповед № СА-03-07-59 от 03.12.2012 г., определяща парично обезщетение в размер на 526,93 лв. и е оставено без раглеждане искането на жалбоподателката. Осъдил е администрацията на Област Велико Търново да заплати разноските по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че административният орган, при издаването на оспорената заповед е допуснал нарушения на чл. 26 от АПК, поради неуведомяване за започналото производство по възобновяване и чл. 34, ал. 3 от АПК - административният орган да осигури на страната възможност да изрази становище по събраните доказателства, както и да прави искания и възражения. Прието е, че тези нарушения представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От друга страна, административният съд е приел, че административният орган, при издаването на процесната заповед е допуснал нарушение и на материалния закон, като е приложил разпоредбата на § 7 от ДР на ЗИД на ЗПГРРЛ, ДВ, бр. 26 от 2008 г., според който исканията за обезщетение на правоимащите лица се подават в тригодишен срок от влизането му в сила /11.03.2011 г./, а не разпоредбата на § 10 от ЗР на ЗИД на ЗПГРРЛ, ДВ, бр. 103 от 2009 г., според който исканията се подават до 31.12.2011 г. Решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. По делото не се спори, че съгласно решение № 76/08.06.1994 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - Велико Търново, Еленка Георгиева Личева е била незаконно репресирана по политически причини, като е бил изселена по административен ред заедно със семейството си за времето от 15.06.1950 г. до 22.02.1954 г. или за срок от 44 месеца и 7 дни. Видно от протокол № 23/27.06.1994 г. на НАП - Велико Търново, на Еленка Личева било изплатено обезщетение за репресията в размер на 25 000 неденоминирани лева. С искане рег. № 94 ЕЕ-5/18.03.2011 г. до Областната администрация - Велико Търново, Еленка Личева поискала да и бъде заплатено допълнително парично обезщетение за целия срок на репресията. Със заповед № СА-03-07-59/03.12.2012 г., на основание с чл. 6, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, областният управител на област с административен център Велико Търново определил на Еленка Личева допълнително обезщетение за претърпените от вреди в размер на 526,93 лева. Заповедта била връчена на заявителя на 08.12.2012 г. и тъй като не била обжалвана, влязла в сила на 22.12.2012 г. Със заповед № СА-03-07-10 от 26.02.2013 г., на основание чл. 99, т. 1 от АПК, областният управител на Област Велико Търново възобновил административното производство, като отменил предходно издадената заповед № СА- 03-07- 59 от 03.12.2012 г. и оставил искането на Еленка Личева без разглеждане като просрочено. Искането за възобновяване на административното производство на основание чл. 99, т. 1 от АПК -допуснато съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност, може да бъде инициирано само от посочените в закона субекти - административният орган или предложение на съответния прокурор или омбудсмана, но не и от лицето, което е засегнато от административния акт. В конкретната хипотеза, областният управител, чиито актове не се оспорват по административен ред, е бил компетентен да възобнови административното производство. Възобновяването на производството е предприето в тримесечния срок по чл. 102, ал. 1 от АПК от влизане на акта в сила, поради това, че същият е бил незаконосъобразен, тъй като при издаването му били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Няма спор между страните по делото, че подаденото искане вх. № 94 ЕЕ-5/18.03.2011 г. от Еленка Личева е за доплащане на обезщетение по реда на чл. 6 ЗПГРРЛ (в редакцията, приета със ЗИД ЗПГРРЛ, ДВ, бр. 26 от 07.03.2008 г.). Съгласно § 7 от ПР на ЗИД ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 27/2008 г.) исканията се предявяват в 3-годишен срок от влизането им в сила, т. е. до 11.03.2011 г. След като искането е било подадено на 18.03.2011 г., явно това е сторено след преклузивния срок. Развитите в мотивите на оспореното съдебно решение съображения, че в процесния случай била приложима разпоредбата на § 10 от ЗР на ЗИД на ЗПГРРЛ (обн., ДВ, бр. 103/2009 г.), а именно, че исканията за обзщетение на лицата по § 2 и 3 от този закон се предявяват в срок до 31.12.2011 г., са незаконосъобразни, поради противоречие с материалния закон. Това е така, защото с това изменение на закона е бил удължен срокът за подаване на искания по реда на ЗПГРРЛ за друг кръг от граждани, подлежащи на обезщетение - тези, насилствено изселени в Съветския съюз, братята и сестрите на починало репресирано лице (чл. 3 от закона), както и искания на репресирани лица, пропуснали да предявят искания за обезщетяване до 29.06.1996 г. Не може да бъде споделена и преценката на първоинстанционния съд за наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от административния орган. Оспорената заповед съдържа мотиви, които не са неясни или непълни. Както основателно възразява касационния жалбоподател, практиката на Върховния административен съд съставлява част от съображенията на издателя на акта, доколкото илюстрира тезата му, че разглеждането на искане № 94ЕЕ-5/18.03.2011 г. е недопустимо, тъй като възможността за заявяването му е преклудирана. Действително, областният управител е допуснал процесуално нарушение, като не е разграничил отделните етапи на производството и не е уведомил за възобновяването лицето, което е придобило права от влезлия в сила административен акт. Като се има предвид обаче, че основанието за възобновяване не е свързано с необходимостта от установяването на нова фактическа обстановка и събирането на доказателства, не би могло да се счете, че правото за защита на заинтересованото лице е било ограничено в такава степен, че нарушението да се определи като съществено. Като е отменил законосъобразно издадения административен акт, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено с постановяването на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на Еленка Личева. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да заплати на касатора сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК сумата от 25 лв. - разноски по делото за внесената държавна такса или общо 175 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,