Решение № 16813 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10947/2013 г.

Решение № 16813 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10947/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Анжела Тонева, в качеството й на председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), на адв. Стефан Цаков, в качеството му на процесуален представител на "Енерго-Про Мрежи" АД, както и на адв. Антон Кръстев, в качеството му на процесуален представител на "Чез разпределение" АД срещу решение № 8040 от 11.06.2013 г. по адм. дело № 1242 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него по жалба на "Глобал Биомет" ЕООД, "Биомет" ЕООД и ЕТ "Благой Черкезов" е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.20012 г. временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, в частта по раздел III, т. 4. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и се постанови друго по съществото на спора, както и да се присъдят направени съдебни разноски. Ответните страни по касационните жалби - "Глобал Биомет" ЕООД, "Биомет" ЕООД и ЕТ "Благой Черкезов" оспорват същите като недопустими и неоснователни чрез процесуалния представител адв. Юлиан Спасов, както и чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно, а според чл. 235, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, в случая жалбата, които са от значение за спорното право. Със сега обжалваното съдебно решение е отменено, по жалби на посочените търговски дружества и едноличен търговец, решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел III, т. 4. При осъществената служебна проверка в срока за произнасяне настоящият съдебен състав установи, че по повод оспорването на процесния раздел III, т. 4 от решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има влязло в сила съдебно решение, а именно: с решение № 7135 от 27.05.2013 г., постановено по адм. дело № 12723 по описа за 2012 г., на ВАС, четвърто отделение, потвърдено с решение № 13667 от 21.10.2013 г., постановено по адм. дело № 10056 по описа за 2013 г. на ВАС, I колегия, петчленен състав. При тези данни е безспорно, че спорът за законосъобразността на раздел III, т. 4 от решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влязлото в сила и цитирано по-горе съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен по жалби на други жалбоподатели. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс, приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно, то е задължително и за настоящия състав. След като се установи по безспорен начин по делото, че настоящият касационен съдебен състав не може да се произнесе по същество, то не следва да се обсъждат касационните основания и в двете жалби по оплакванията по чл. 209, т. 3 АПК. Това е така, защото е налице хипотезата на чл. 209, т. 2 от АПК и при влязъл в сила съдебен акт, с който е отменен административният акт в същата част, в която се е произнесъл и първоинстанционният съд, чието решение се обжалва по касационен ред, то ще следва да се обезсили, защото е недопустимо и при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Съобразно изложеното, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,