Решение № 5006 от 14.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1583/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Н. С., чрез адв. В. Стойчев, против решение 1031/10.01.2025 г. постановено по адм. дело 7231/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 513з-6844/28.06.2024 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи при Министерство на вътрешните работи, с която е временно преназначен за срок от шест месеца в 02 група на Сектор Метрополитен към Отдел Охранителна полиция по допълнителния щат на СДВР, мотивирано от служебна необходимост и са присъдени разноски. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в процеса по издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а решаващият съд се е произнесъл без да е разгледал наведените доводи в първоинстанционната жалба и без да ги е обсъдил с оглед на събрания доказателствен материал по делото. Излага доводи, че съда неправилно е приел, че е налице мотивирана служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Излага подробни съображения за незаконосъобразност на издадената заповед. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго решение по същество на спора. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по касация директора на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез гл. юрк. М. Георгиева и гл. юрк. Д. Иванова, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмена защита. Моли обжалваното решение да се потвърди от касационната инстанция като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед 513з-6844/28.06.2024 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 159, ал. 1, т. 4, чл. 165, ал. 1, ал. 2, предл. второ, ал. 3 и ал. 5 ЗМВР във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба 8121з-310/ Наредбата) и предложение 513р-65011/24.06.2024 г. по описа на СДВР, младши инспектор Й. Н. С. старши полицай (водач на служебен кон) в 02 група Конна полиция на 05 Сектор Водачи на служебни животни към Отдел Специализирани полицейски сили при СДВР, е временно преназначен за срок от шест месеца, считано от деня следващ датата на запознаването на държавния служител със заповедта, на младша изпълнителска длъжност старши полицай в 02 Сектор Метрополитен (чл. 92, ал. 1 ЗМВР) към Отдел Охранителна полиция по допълнителния щат към щата на СДВР. От фактическа страна АССГ е приел за установено, че със Заповед 8121к-6769/08.06.2020 г., издадена от министър на вътрешните работи на основание чл. 33, т. 9 ЗМВР във вр. чл. 105, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (ПУДМВР), Договор 513000-23210/27.05.2020 г. и Докладна-записка рег. 513р-43103/01.06.2020 г. е изменена т. 1 от Заповед 8121к-5642/30.06.2017 г. на министър на вътрешните работи, като в утвърдения допълнителен щат на Сектор Метрополитен към Отдел Охранителна полиция на СДВР са включени допълнително 74 щатни бройки. Със Заповед 8121к-8040/07.07.2020 г., издадена от министър на вътрешните работи на основание чл. 33, т. 9 вр. чл. 145, ал. 1 от ЗМВР е изменена т. 1 от Заповед 8121к-528/24.02.2015 г. за утвърждаване на щат на СДВР. Със заповедта е закрит Отдел Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред с 535 щатни бройки и едновременно с това е създаден Отдел Специализирани полицейски сили с 535 щатни бройки. С Докладна записка рег. 513р-59046/10.06.2024 г., изготвена от началника на Сектор Метрополитен и адресирана до директора на СДВР относно изтичане на срока за временно преназначаване на държавни служители от различни структури на СДВР в Сектор Метрополитен е отправено предложение да бъдат командировани от 30.06.2024 г. на мястото на свободните и вакантните за метростанции от първи, втори и трети метродиаметър 32 щатни бройки за младши инспектори от РУ-СДВР, ООП-СДВР и ОСПС СДВР за срок от шест месеца поради невъзможността да бъдат покрити нарядите от поетото задължение по сключен Договор 141/18.05.2021 г. между Метрополитен ЕАД и СДВР. Изложените мотиви за отправеното предложение са сключения договор и произтичащите от него задължения, изтичащи заповеди за временно преназначаване и затруднения при изготвянето на графиците и покриването на ежедневните наряди с оглед незапълнения щат. Вследствие на докладната-записка е изготвено Предложение 513р-65011/24.06.2024 г. от началника на Отдел Човешки ресурси относно временно преназначаване по мотивирана служебна необходимост на държавни служители в СДВР и адресирано до директора на СДВР. Предложението е мотивирано с необходимостта да бъде обезпечена охраната на метростанциите на столичното метро от полицейски служители, съгласно сключените договори между Метрополитен ЕАД и СДВР, оперативната обстановка, големият брой незаети младши изпълнителски длъжности полицай старши полицай в Сектор Метрополитен и потребността временно преназначените държавни служители да притежават нужните качества и опит. Въз основа на изложеното и на основание чл. 159, ал. 1, т. 4, чл. 165, ал. 1, ал. 2, предл. второ, ал. 3 и ал. 5 ЗМВР и чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 8121з-310/17.07.2014г. е предложено младши инспектор Й. Н. С. да бъде временно преназначен по мотивирана служебна необходимост за срок от шест месеца (съгласно точка I и подточка 17 от посоченото предложение). В резултат от направеното предложение е издадена процесната Заповед 513з-6844/28.06.2024 г. за временно преназначавана на Й. С. за срок от шест месеца на младша изпълнителска длъжност старши полицай в 02 Сектор Метрополитен към Отдел Охранителна полиция на СДВР. Жалбоподателя С. се запознал със съдържанието на заповедта на 10.07.2024 г. и е изразил писмено си несъгласие и искане акта да се отмени с доводи, че не е уведомяван за започната процедура по командироването му в друга структура на СДВР. Решаващият съд е изложил мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 143, ал. 1, т. 3 вр. чл. 159, ал. 1, т. 4 ЗМВР и при спазване на изискванията за форма и съдържание на административния акт налице са съображения за служебната необходимост и посочени правни основания за нейното издаване. Съдът е приел, че при издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е посочил, че макар да е налице нарушение на нормата на чл. 13, ал. 1 от Наредбата и Й. С. не е запознат с изготвеното мотивирано предложение, то това нарушение е несъществено с оглед мотивираната служебната необходимост при която съгласие на служителя за преназначаването му не се изисква. По отношение на материалната законосъобразност първоинстанционният съд е приел, че са налице изискуемите материалноправни предпоставки на чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредбата, а именно вакантна длъжност, мотивирана служебна необходимост и срок на временното преназначаване до една година с възможност за еднократно удължаване с още една година. АССГ е направил извод, че фактическото и правно основание за издаване на оспорената заповед е нормата на чл. 165, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМВР - временно преназначаване поради мотивирана служебна необходимост, чийто фактически състав е осъществен въз основа на мотивирана служебната необходимост за преназначаването на незаети длъжности, необходимостта от обезпечаване на метростанциите на столичното метро от полицейски служители, съгласно сключени договори между Метрополитен ЕАД и СДВР, големият брой незаети младши изпълнителски длъжности полицай старши полицай в Сектор Метрополитен към Отдел Охранителна полиция по допълнителен щат към щата на СДВР. Според съда оспорената заповед е в съответствие с целта на закона, като не е налице превратно упражняване на властнически правомощия, а постигане на законоустановени и легитимни цели чрез упражняване на правомощието по чл. 165, ал. 2 ЗМВР органа по назначаването да изменя едностранно съществен елемент от съдържанието на служебното правоотношение с оглед обезпечаване изпълнението на държавната служба в условията на възникнала обективна и извънредна служебна необходимост. При така установеното решаващият съд е отхвърлил жалбата на Й. С. като неоснователна. Решението е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия. Решението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост: След като е конституирал страните по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между тях като е дал съответните указания. По делото е изискана и приложената административната преписка, както и допълнително изисканите документи от страна на СДВР по искане на жалбоподателя С.. При постановяване на решението са обсъдени доводите и възраженията на страните. Правилно първоинстанционния съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Административният акт е мотивиран, тъй като са изложени съображенията на органа за временното преназначаване. Доколко изложените причини за преназначаването могат да се квалифицират като служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, е въпрос във връзка с материалната законосъобразност на акта. Необоснована е преценката на решаващия съд за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството пред административния орган е започнало с Предложението 513р-65011/24.06.2024 г. от началника на Отдел Човешки ресурси , адресирано до директора на СДВР, чрез което жалбоподателя Й. С., наред с други служители, е предложен да бъде временно преназначен за срок от шест месеца. Това предложение има характер на предложение чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2024г. Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 във вр. чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба 8121з-310/17.07.2024г. за временно преназначаване се изготвя мотивирано предложение от прекия ръководител при преназначаване на държавни служители от изпълнителски и младши изпълнителски длъжности, с което държавният служител се запознава срещу подпис и отразява съгласието или несъгласието си. Налице са съществени нарушения на административното производство, изразяващи се в нарушение на изискванията на чл. 13, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Видно от съдържанието на предложението, същото е изготвено от началника на Отдел Човешки ресурси , който не е пряк ръководител на жалбоподателя Й. С., тъй като служителя изпълнява длъжността старши полицай (водач на служебен кон) в 02 група Конна полиция на 05 Сектор Водачи на служебни животни към Отдел Специализирани полицейски сили при СДВР. От изложеното следва, че мотивираното предложение е следвало да бъде изготвено от началника на Отдел Специализирани полицейски сили , който е прекия ръководител на жалбоподателя. Допълнително, няма основание да се приеме, че при временно преназначаване поради служебна необходимост не се изисква запознаване на служителя с мотивираното предложение поради това, че не е необходимо неговото съгласие за преназначаването. ЗМВР и Наредбата не правят подобно разграничение в процедурата в зависимост от това, коя от хипотезите на временно преназначаване по чл. 165, ал. 2 ЗМВР се прилага. В случаите, когато това е без съгласието на служителя, невръчването на мотивираното предложение и лишаването му от възможност да изрази становището си, предпоставя лишаването му от право да вземе участие в административното производство по издаване на заповедта, което е нарушение на административнопроизводствените правила. Посочените нарушения на административното производство са съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.3 АПК. Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ЗМВР предвижда кога държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност. Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост чл. 165, ал. 2 ЗМВР. От материалите по делото е видно, че запознаване с предложението и съгласие на служителя не е налице. Не се изисква съгласие на служителя, само в случаите на мотивирана служебна необходимост по смисъла на §1, т. 23 ДР на ЗМВР. Легална дефиниция на понятието служебна необходимост е дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР и е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В процесния случай описаните фактически обстоятелства за издаване на заповедта не съответстват на посочените предпоставки, като не са ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока. Целта на нормата на чл. 165 ЗМВР е да се осигури кадрова обезпеченост на съответната държавна администрация в случаите на настъпване на извънредни ситуации, изчерпателно посочени в разпоредбата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. От изложеното следва, че процесната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон тъй като не е налице служебна необходимост . Съображенията изложени от органа, с които е мотивирана служебна необходимост, са свързани с необходимостта от кадрово обезпечаване на Сектор Метрополитен към Отдел Охранителна полиция не се отнасят до извънредни обстоятелства, които следва да са такива от извънреден характер, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, каквито в мотивите на акта и в докладната записка не са изложени. Следва да бъде посочено, че от представените в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства е видно, че във връзка с гарантиране изпълнението на договорните задължения през 2020 г. е увеличен допълнителния щат в Сектор Метрополитен , поради което органът е разполагал с достатъчно време да предприеме други подходящи мерки за преодоляване на кадровия дефицит като съобрази, че целта на временното преназначаване по чл. 165, ал. 2 ЗМВР не е справяне с подобни кадрови проблеми, а наличие на служебна необходимост, дефинирана в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Предвид изложеното решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отмени оспорената заповед като постановена при съществени административнопроцесуални нарушения и в противоречие с материалноправните разпоредби. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер - 1 980 лв. от които 1 900 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции, съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие от 27.01.2025 г. и 10.07.2024 г. (по 950 лв. за всяка инстанция), и 80 лв. държавни такси за първоинстанционното и касационното производство. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. С., същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената на защита. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,