Решение № 10148 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5734/2016 г.

Решение № 10148 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5734/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Е. В. С. е подал касационна жалба срещу решение № 105 от 18 март 2016 г. по адм. дело № 489/2015 г. по описа на Административния съд - П., с което е отхвърлен предявения от него срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи- П. иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, причинени от отмененото наказателно постановление № 3-8/1.07.2014 г. на началника на Районно полицейско управление - Б.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено процесуално нарушение и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят разноски. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - П. е поискала жалбата да се отхвърли. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, както и служебно - за нарушение на материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Е. В. С. срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - П., с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, причинени от отмененото от съда наказателно постановление № 3-8/1.VII.2014 г. на началника на Районно полицейско управление-Б.. Според твърденията в исковата молба, издаденото наказателно постановление причинило на ищеца вреди, изразяващи се в засягане на достойнството му на гражданин и доброто му име, болки, страдания, притеснения и стрес, "траен и интензивен по изражението си психо-емоционален дискомфорт", "непреодолим страх да решава належащите си проблеми с държавните органи", неврологични и психични усложения, заболяване на храносмилателния тракт. По делото било установено, че на 23.06.2014 г. А. Р. А. подала в Районното полицейско управление-Б. жалба срещу бившия си приятел и съдружник Е. В. С., в която твърдяла, че той й оказвал системен психически тормоз и й отправял закани и обиди. По жалбата била образувана преписка № 1380/2014 г. Е. С. бил призован да се яви и да даде обяснение по случая. С разпореждане № 3631/25.06.2014 г. на полицейски орган на Светозаров било разпоредено да не отправя закани и да не се саморазправя с А. А., да не нарушава обществения ред и да решава спорните въпроси по законоустановения ред. С наказателно постановление № 3-8/1.07.2014 г началникът на Районното полицейско управление - Б. наложил на Е. С. глоба в размер на 200 лева за това, че на 26.06.2014 г. в град Б. нарушил полицейско разпореждане № 3631/25.06.2014 г.,, отправяйки закани към А. А.. Наказателното постановление било обжалвано от Е. С. пред Районния съд-П., който с влязло в сила решение от 22.05.2015 г. по АНД № 00097/2015 г. го отменил. Съдът мотивирал отмяната на постановлението с липсата на доказателства за компетентност на началника на районното полицейско управление, както и с липсата на задължителни реквизити в съставения в хода на производството акт за установяване на административно нарушение. От правна страна административният съд приел, че събраните по делото доказателства не обосновават извод за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Според съда, твърдените от ищеца неимуществени вреди не биха могли да настъпят в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление, още повече, че в периода април - юни 2014 г. срещу ищеца били издадени и разпореждане на полицейски орган № 3631/25.06.2014 г., както и наказателно постановление № 48-8/1.07.2014 г. на началника на Районното полицейско управление-Б., с което на Е. С. била наложена глоба от 50 лева за това, че при полицейска проверка не е представил лична карта. Административният съд се позовал и на заключението на приетата по делото съдебно-психологична експертиза, в която било отразено, че към момента на извършване на изследването ищецът бил с добра стабилност на емоционалното състояние и контрол, което изключвало възможността той да е в състояние на стрес и силна тревожност, а и самият той имал разумно обяснение за собственото си поведение, служещо за защита от нежелани емоции. Съдът посочил, че контактите с полицейски служители по тяхна инициатива са крайно неприятно изживяване. Не била изключена и възможността за превишаване на полицейски правомощия, но такива доказателства по делото не били ангажирани. От свидетелските показания се установявало, че около ищеца имало създадено обществено напрежение по повод на конфликтите с бившата му приятелка, която ползвала лични контакти в полицията. Възможно било да са осъществени противоправни действия от страна на полицията, но те нямали връзка с отмененото от съда наказателно постановление. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения от Е. С. иск. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства. Действително съдът е допуснал неточности при интерпретиране на заключението на назначената съдебно-психологическа експертиза, които обаче не са от значение за изхода на спора. Административният съд съд е направил законосъобразен извод, че твърдените в исковата молба неимуществени вреди не биха могли да настъпят в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото от началника на Районното полицейско управление-Б. наказателно постановление № 3-8/1.VII.2014 г. За да се приеме, че преживените от ищеца, както се посочва в експертното заключение, силни негативни емоции, са причинени пряко от наказателното постановление, следва те да се явяват типична, необусловена от други фактори, закономерна негова последица, което се опровергава от доказателствата по делото. Описаните в исковата молба морални вреди не могат да се характеризират и като непосредствени, тъй като не следват по време издаденото наказателно постановление. Установените факти подкрепят преценката на административния съд, че определящо значение за понесения от ищеца психологически дискомфорт, имат продължилите в течение на няколко години конфликтни отношения с неговата бивша приятелка и съдружничка, по повод оплакванията на която са били издадени полицейски разпореждания и са били предприети действия по Закона за Министерството на вътрешните работи. В тази връзка следва да се отбележи, че законосъобразността на издадените други актове и действия на полицейски органи не следва да бъде обсъждана, тъй като те не обосновават исковата претенция. Административният съд е приложил точно материалния закон като е отхвърлил предявения иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. При отсъствието на елемент на фактическия състав, какъвто в случая е пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и понесените от ищеца емоционални травми, имуществената отговорност на юридическото лице, в чийто състав е органът, издал наказателното постановление, не може да се реализира. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд