Решение № 171 от 3.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г.

Решение № 171 от 3.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК . С определение № 22 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 312/2010 г. на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на С. Н. Стоянова срещу решение № 175 от 20.11.2009 г. по гр. д. № 357 от 2009 г. на Ямболския окръжен съд, с което е отменено решение № 10 от 8.07.2009 г. по гр. д. № 232 от 2008 г. на Елховския районен съд с което е уважен предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу община "Б." и С. Щ. Н. за имот с площ от 1200 кв. м, община "Б.", съставляващо им. пл. № 104 от кв. 25 по плана на [населено място], община "Б." както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен н. а. № 68, т. 06, рег. № 4375, н. д. № 498 от 2005 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за наличието на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по материално правният въпрос за възможността един имот, който е отчужден за улично-регулационен план по Закона за благоустройство на населените места да не стане автоматично държавен както разпорежда чл. 47 от ЗБНМ, а да се счита за отчужден от деня на обезщетяване на собственика съгласно разпоредбата на чл. 74а от ЗПИНМ. Ответниците община "Б." и С. Щ. Н. извън подадените отговори в производството по чл. 288 ГПК не са взели допълнително становище по касационните жалби. Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните и права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Ямболският окръжен съд е отхвърлил предявеният от С. Н. Стоянова срещу община "Б." и С. Щ. Н. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за имот с площ от 1200 кв. м, община "Б.", съставляващо им. пл. № 104 от кв. 25 по плана на [населено място], община "Б." защото е намерил, че този имот е бил отчужден по Закона за благоустройство на населените места и не е проведена процедурата по ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони поради което е запазил своя общински характер и в последствие е продаден чрез търг на втория ответник. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменил н. а. № 68, т. 06, рег. № 4375, н. д. № 498 от 2005 г., с който касаторката се е снабдила по реда на обстоятелствената проверка. Крайният резултат по делото е правилен, като допълнително могат да се изложат и следните съображения. Действително отмяната на отчуждението по реда на Закона за благоустройство на населените места е следвало да стане след изпълнението на административния ред, определен с чл. 4 и при условията на чл. 2 от ЗВСВОНИ по З., ЗБНМ, ЗПИНМ и др. бл. закони, в която процедура молителят е следвало да установи и размера на полученото обезщетение, след което да го възстанови в патримониума на държавата. В настоящия случай обаче С. Н. Стоянова поддържа, че имотът не е бил заплатен, което обстоятелство препятства развитието на административната процедура по ЗВСОНИ по З. и др. бл. закони. Тезата й е, че са касае до възстановяване на собствеността при условията на чл. 2, ал. 2 от ЗВССОНИ, т. е. че отчуждаването е без законно основание тъй като няма данни да е предоставено обезщетение на нейният наследодател К. Д. К. /у-ние за наследници _№ 002416 от 21.05.2003 г./. Това твърдение обаче не се подкрепя от представения доказателствен материал. Имотът е бил отчужден по чл. 39 от Закона за благоустройство на населените места в изпълнение на Заповед № 7602 от 25.05.1946 г. Вещото лице сочи, че тази заповед е била за утвърждаване на кадастралния план, което е грешка и противоречи на представената скица № 225 от 4.06.2008 г., върху която е отбелязано, че с тази заповед е утвърден улично регулационният план и имота е бил отреден за мероприятие по него - представляващо оформянето на двор за съществуващото училище, изградено през 1936 г. Съгласно чл. 47 от ЗБНМ отчуждаването на имота, настъпва по силата на самия регулационен план и следователно включването на дворното място в рамките на училищният двор е станало на законно основание - издадената заповед за утвърждаване на улично регулационният план. С последващата разпоредба на чл. 74а от Закона за благоустройство на населените места, отчуждителното действието на улично регулационният план е поставено в зависимост от заплащането на дължимото обезщетение /чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ/ като са изключени тези случаи при които имотите са били завзети, каквато е конкретиката. Свидетелите Т. и Ф. установяват това обстоятелство. Т. казва, че през 51-52 г. този имот е бил площадка, а Ф. казва, че имотът е бил отделен от училищния двор едва след 1992 г. Следователно е бил изпълнен изцяло фактическият състав на отчуждаването и валидно е настъпил вещно-правният ефект на отчуждаването, реално е променен носителят на правото на собственост върху имота, който е станал в последствие общинска собственост на основание § 7 от ЗМСМА. С текста на посочената норма отчуждителното действие на улично регулационният план, влязъл в сила преди 9.07.1956 г. е поставен в зависимост от завземането на имота. След тази дата отчуждителният ефект на прала настъпва след предоставянето на обезщетението на бившия собственик. В решението са развити подробни аргументи относно липсата на придобивно основание по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността, които се споделят и от настоящия състав. В този смисъл крайният извод по решението е правилен и същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.