Решение № 5089 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8629/2014 г.

Решение № 5089 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8629/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на "Вал Ико Проект" ООД, представено от адв. Бързаков, срещу решение № 2096/1.04.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 7819 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2141106504/27.02.2012 г. на орган по приходите от ТД на НАП София в частта за определените на "Вал Ико Проект" ООД допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди месец декември 2006 г. и д. п. м. 04, 07, 08, 10, 11.2008 г. и д. п. м. 02, 03, 09 и 12.2009 г. в общ размер 144 888.28 лева и лихви за забава в общ размер 79 760.59 лева. Касаторът заявява експлицитно трите категории касационни основания за неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни са оплакванията му само за частта от решението, разрешаваща спора за съществуването на допълнително определеното задължение за ДДС в данъчен период м. 12.2006 г. Отправя упреци към извършената от съда преценка на приетото в извънсъдебната фаза на производството заключение на оценителна експертиза заради пропуск да се възприеме липсата на компетентност на експерта и незаконосъобразно използване на методите за определяне на пазарна цена на строителната услуга, за която му е начислен ДДС. Настоява, че сключената от дружеството с физически лица собственици на недвижим имот през м. 12.2006 г. сделка не е бартер и данъчното й третиране за определяне на задължения за ДДС е в противоречие с материалния закон. Общо за всички останали данъчни периоди, в които са установени допълнителни задължения за косвен данък, е изразено несъгласие с изводите на съда за извършена корекция на декларираните със СД резултати, а всъщност се извършвало доначисляване на ДДС за редовно документирани по изискванията на данъчния закон доставки. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез повереника си юрисконсулт Калоферова, отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и извърши проверката в пределите по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ "Вал Ико Проект" ООД е отнесло спор за законосъобразността на РА в частта за допълнително начислен ДДС в общ размер на 144 888.28 лева в данъчни периоди м. 12.2006 г. и д. п. м. 04, 07, 08, 10, 11.2008 г. и д. п. м. 02, 03, 09 и 12.2009 г. и лихви за забава в общ размер 79 760.59 лева. Определеното допълнително данъчно задължение за м. 12.2006 г. в размер 66 053.39 лева има за нормативен източник разпоредбите на чл. 55 и чл. 30, ал. 3, т. 1 от отменения ЗДДС и чл. 34 от ППЗДДС (отм.). Според приходната администрация пораждащият го юридически факт е доставката на строителна услуга от ревизираното лице, уговорена с НА № 164/4.12.2006 г., като насрещна престация за учреденото му с договора във формата на същия нотариален акт право на строеж. Настъпването на данъчното събитие на услугата е обвързано с момента на суперфицията. Данъчната основа е определена по пазарната цена на строителната услуга за обектите, който остават в собственост на физическите лица, учредили правото на строеж, към 4.12.2006 г. Пазарната цена 330 266.93 лева е изчислена от в. л. по назначена в извънсъдебната фаза на производството експертиза по методите от Наредба № Н-9/2006 г. В останалите данъчни периоди, за които са определени допълнителни задължения, РА е мотивиран с установявания за извършени от РЛ продажби на право на собственост върху недвижими имоти и на ограничени вещни права, както и получаване на авансови плащания, за които не са издавани данъчни документи и не е начисляван ДДС. На основание чл. 86 във вр. с чл. 25, ал. 2 /при съобразяване и на ал. 6 в приложимата по време редакция/ е начислен ДДС за извършените облагаеми доставки и е променен декларирания от ДЗЛ резултат по отчетни периоди. За да отхвърли оспорването, първостепенният съд е отрекъл в производството по издаване на РА да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изследвал е компетентността на участвалите в производството органи по приходите. Съдебният акт съдържа отговор на доводите на жалбоподателя, които са възсъздадени в касационната жалба, но вече като оплаквания срещу първоинстанционното решение. Анализирайки съдържанието на договора във формата на нотариален акт № 164/4.12.2006 г. съдът е определил насрещните задължения на страните - това на собствениците на недвижимия имот за учредяване на право на строеж в полза на жалбоподателя и това на суперфициаря да построи сгради по одобрен инвестиционен проект, включително обектите, за които учредителите са запазили правото си на строеж. Споделил е изводите на органите по приходите относно приложимия данъчен режим за облагане с ДДС на сделката бартер. Обосновал е възприемането на заключението на в. л. от извънсъдебната фаза на производството с наличието на специални знания у експерта и използването на дължимите методи за определяне на пазарна цена на престацията на жалбоподателя. Подчертал е пасивността на жалбоподателя както при оспорването на заключението, така и при установяване на друг размер на пазарна цена на услугата с неосигуряване на достъп до счетоводството му на експерта по допусната в хода на съдебното дирене експертиза и последващия отказ от експертиза. За всеки от следващите данъчни периоди с определени задължения е формирал фактически изводи за извършените от жалбоподателя облагаеми доставки, за които не е начислил ДДС и правни изводи за правомерното начисляване на данъка с РА. Първоинстанционното решение е правилно. С оглед момента на настъпване на спорното данъчно събитие по НА № 164/04.12.2006 г. - м. 12.2006 г. съдът правилно е отнесъл казуса към хипотезата на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (отм.) (Обн., ДВ, бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г. и отм. от 1.01.2007 г.). Срещу придобиването на право на строеж върху ПИ ДЛЗ е предоставил строителни услуги. Хипотезата на две насрещни доставки, при която изпълнението на всяко от тях е плащане по другата, е квалифицирано от чл. 34, ал. 1 от ППЗДДС (отм.) като бартер. Данъчното събитие възниква и за двете доставки на по-ранната от датите за която и да е от тях /чл. 34, ал. 2 от ППЗДДС - отм./. Учредяването на правото на строеж с НА е дата на данъчното събитие на прехвърлянето на това вещно право - чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.). Тогава възниква и данъчното събитие за строителната услуга. Към този момент трябва и да се определи данъчната основа по реда на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (отм.). От съдържанието на договора за суперфиция от 4.12.2006 г. не може да се изведе воля на страните за взаимно учредяване на право на строеж и за липса на съгласие за извършване на строителна услуга от суперфициаря. Според т. 1 от НА взаимното учредяване на право на строеж е между учредителите, т. е собствениците на поземления имот и то за имотите, които не са в обхвата на прехвърленото право на строеж. В т. 4 от договора е предвидено задължение за "Вал Ико Проект" ООД да построи за негова сметка сградите предмет на суперфицията, включително обектите собственост на учредителите. Данъчната основа на услугите е пазарната им цена. Неоснователен е доводът на касатора относно начина на определяне и стойността на пазарната цена. Щом предмет на доставката на "Вал Ико Проект" ООД срещу полученото право на строеж са строителни услуги, то в съответствие с цитираната разпоредба на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (отм.) именно тяхната пазарна цена е данъчната основа. Определената от оценителната експертиза пазарна цена на договорените СМР е 330 266.93 лева. Използваният метод е по глава III от Наредба № Н-9. Алгоритъмът на работа на в. л. е ясно проследим, включително за неясния за касатора показател В1. Както правилно отбелязва първостепенният съд средството за изразяване на несъгласието на РЛ със заключението е оспорването му в извънсъдебната фаза с възражението срещу РД или иницииране на приобщаване на друг източник на специални знания. Несъвместими с очакванията за процесуална активност са осуетяването на експертизата заради неосигурен достъп на експерта до счетоводството на жалбоподателя и последвалия отказ от приобщаване на специални знания. Неясни са изискванията на касатора към квалификацията на експерта по оценителната експертиза. С нарочно удостоверение е установена правоспособността на инж. Кирилова по чл. 7 от Закона за независимите оценители за оценките по чл. 6, ал. 1, т. 1 от закона, в обхвата на които следва да се включи и оценяването на СМР. Липсва конкретика на оплакванията срещу частта от решението предлагаща разрешение на спора за правомерността на корекцията на декларираните от касатора резултати за д. п. м. 04, 07, 08, 10, 11.2008 г. и д. п. м. 02, 03, 09 и 12.2009 г., което с арг. от чл. 218, ал. 1 и чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК изключва дължимостта на касационния съдебен контрол. Опитът да се разграничат в касационната жалба начисляването на данъка от органите по приходите и корекцията на резултатите по периоди по ЗДДС, за да се обоснове противоречие с материалния закон, е неуспешен. Промяната на декларираните от ДЗЛ резултати е заради изправянето на пропуска му да начисли ДДС. Данъкът е дължим в данъчните периоди на настъпването на изискуемостта му, макар регистрираното лице да не е издало данъчен документ - чл. 86, ал. 2 от ЗДДС. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на решението на АССГ. При този изход на спора на никоя от страните не се дължат деловодни разноски - на касатора с оглед изхода на спора, а на ответника по касация предвид еднократността на дължимите на администрацията разноски и факта на присъждането им от първостепенния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение