Решение № 298 от 21.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 192/2010 г.

Решение № 298 от 21.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 192/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. Г. Ц. против въззивно решение № 13/17.02.2010 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по ВНОХД № 819/2009 г. с изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В с. з. пред ВКС защитникът на подсъдимия - адв. И, поддържа изложените оплаквания и направени искания. Прокурорът от ВКП изразяват становище за неоснователност на жалбата. В последната си дума подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 15/9.10.2009 г., постановена по НОХД № 258/2009 г., Пернишкият окръжен съд е признал подсъдимия М. Г. Ц. за виновен в това, че на 1.09.2009 г., в гр. Т., направил опит умишлено да умъртви М. К. Ц., поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК му е наложил наказание 12 години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо заведение, като е приспаднал задържането му, считано от 07.05.2009 г. С атакуваното понастоящем въззивно решение Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, намалявайки наказанието на подсъдимия на 5 години лишаване от свобода при условията на чл. 58, б. "а", вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е потвърдил същата в останалата й част. Касационната жалба е неоснователна. Доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата и пълнотата на въззивните мотиви по въпросите за това, с коя част от брадвата подсъдимият е замахнал към главата на пострадалия и какви са били субективните му намерения, които са довели до неправилно осъждане по повдигнатото му обвинение, са изцяло неоснователни. При въззивното разглеждане апелативният съд добросъвестно е изпълнил процесуалните си задължения и правилно е приложил материалния закон. По повод възраженията на подсъдимия е констатирал нарушение по чл. 119 от НПК и е допуснал преразпит на св. М, чиито показания впоследствие е коментирал наред с останалите доказателствените източници. Именно въз основа на заявеното от нея и в различие от първоинстанционният съд е приел, че липсва сигурност подсъдимият да е замахнал с острието на брадвата към главата на пострадалия. Аргументирал е подробно и ясно защо тази промяна не води до претендирания от защитата резултат, свързан с евентуална преоценка на умисъла на дееца в посока опит за причиняване на телесна повреда, а не смърт - реализирането на силен замах с брадвата от непосредствена близост и в посока главата на пострадалия. Противно на соченото в жалбата, въззивният съд е изложил конкретни и убедителни съображения по въпроса за мотива за извършване на престъплението в отговор на направените от защитата възражения - възникнал спор между подсъдимия и пострадалия, агресивното му поведение, провокирано и от употребата на алкохол. На основата на приетите фактически положения, а именно, че след незначителен спор подсъдимият ударил своя братовчед първо с ръка, след което извадил носената обичайно брадва с къса дръжка и в изправено положение замахнал с голяма сила към главата му, но пострадалият успял да хване ръката му и да се предпази от удара, законосъобразно е било прието, че деянието му е съставомерно по текста на чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Неопределеността или алтернативността в представите на дееца дали в резултат на конкретните му целенасочени действия (силен замах към жизненоважен орган с опасно оръдие от близко разстояние) ще настъпи телесна повреда или смърт обуславя отговорност за опит към по-тежкия резултат в какъвто смисъл практиката на ВКС е последователна(1). Предвид изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените касационни основания и атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение