Решение № 3536 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6428/2015 г.

Решение № 3536 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6428/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София срещу решение № 1810 от 19.03.2015 г., постановено по адм. дело № 9422/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на "П. България" ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) № 2111302750/4.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1475/23.08.2013 г. от Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 137 380.00 лв. и съответните лихви. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът е формирал неправилен краен извод за материална незаконосъобразност на РА досежно отказания данъчен кредит по спорните фактури, доколкото от съвкупната преценка на доказателствата не се установява по категоричен начин осъществяването на процесните доставки на услуги. Иска се отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - "П. България" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Димитрова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея.

Разгледана по същество, е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е РА 2111302750/4.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1475/23.08.2013 г. от Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 137 380.00 лв. за данъчни периоди месец юли 2011 г. - 48 200.00 лв., месец август 2011 г. - 39 000.00 лв. и месец септември 2011 г. - 50 180.00 лв. по фактури с предмет комисионни услуги, издадени от "М.-София" ЕООД и "Б. Ойл" ООД.

За да уважи жалбата, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните правила, но в нарушение на относимите материалноправни разпоредби. Обосновал е извод, че фактурите, издадени от прекия доставчик "М.-София" ЕООД фигурират в дневниците за покупки и продажби, в справките декларации за съответните периоди по ЗДДС. Приел е, че са налице протоколи за приемане на извършената комисионна услуга, придружителни писма от доставчика, командировъчни заповеди, банкови извлечения, от които е видно, че по-голямата част от възнаграждението е платено по банков път. Обсъдил е, че са представени договори между ревизираното лице и румънски дружества, както и комисионни такива, установяващи облигационните отношения между ревизираното лице и дружеството - доставчик. При формиране на изводите си от фактическа и правна страна съдът се е позовал главно на свидетелките показания на св. Димитров.

Досежно фактурата, издадена от "Б. Ойл" ООД съдът е посочил, че не съществува спор между страните за осъществяване на сделките между "П. България" ЕООД и съответните румънски дружества, т. е. е налице резултатът на комисионния договор, сключен между ревизираното лице и доставчика. Обсъдил е, че фактурата е отразена в СД, дневници за покупки и продажби. Представен е протокол за приемане на извършената комисионна услуга с посочен размер на осъществената сделка и дължимото комисионно възнаграждение, както и доказателства за плащане по банков път. Отново съдът се позовава на свидетелски показания, като е счел, че предвид влошени отношения между управителя на ревизирания субект и управителя на румънското дружество "Евроекспрес" е налице необходимост от комисионна услуга, каквато е фактурирана от доставчика "Б. Ойл" ЕООД. Първоинстанционният съд е формирал извод за наличието на действително осъществени доставки на услуги, поради което е отменил РА като незаконосъобразен.

Обжалваното решение е частично неправилно.

Доставчикът "М.-София" ЕООД е издал три броя фактури с получател ревизираното лице - фактури № 40.. 09 от 29.07.2011 г., № 20...0451 от 29.07.2011 г. и № 20...0452 от 28.09.2011 г. Представени са два комисионни договора, сключени на 1.04.2010 г. и 1.04.2011 г. между "П. България" ЕООД в качеството му на доверител и "М.-София" ЕООД - комисионер с предмет комисионни услуги за осъществяване на контакти и сключване на търговски сделки за територията на Румъния.

Доставчикът "Б. Ойл" ЕООД е издал фактура № 0...01 от 30.08.2011 г. с идентичен предмет, като е подписан и комисионен договор на 1.04.2011 г. с идентични клаузи с тези на по-горе описаните два договора.

Предметът на тези договори е постигането на определен резултат - свързване на страните и подпомагането им да сключват договори. За да се приеме, че е осъществено посредничество, а следователно и че услугата по смисъла на чл. 9 ЗДДС и чл. 12 ППЗДДС е извършена, е необходимо да се установи, че от договора са произтекли целените от него последици, а именно, че посредникът е свързал доверителя с трети лица, сключили договор с него.

1. Относно доставчика "М.-София" ЕООД:

В конкретния случай по отношение на фактура № 40.. 09 от 29.07.2011 г., издадена от "М.-София" ЕООД в резултат на подписан двустранен констативен протокол № 1 към комисионен договор от 20.07.2011 г., не са представени доказателства за това услугата да е реално извършена. В протокола е посочено, че доверителят дължи комисионна в размер на 7.296 % или 180 576 лв. без ДДС, която се формира от реализирания с помощта на комисионера оборот в размер на 2 475 007.41 лв. от сключен с негова помощ договор с клиента "Societatea Nationala a Sarii" SA. Следва да бъде отбелязано, че във фактурата данъчната основа е в размер на 150 480 лв., което с включен ДДС - 30 096 лв., се равнява на стойността на фактурата 180 576 лв., а не както в протокола е посочена комисионна без ДДС - 180 576 лв. Визираният в протокола договор не е налице, не са налице и доказателства за това какви действия е предприел комисионерът за сключването на каквито и да било сделки - доклади за извършените проучвания, за водене на преговори, оферти за подлежащите на сключване договори с лицата, с които са водени преговори, предоставянето на информация за текущото изпълнение на договора, т. е. не са представени доказателства за това същият да е изпълнил задълженията си по договора. Не става ясно и какви договори е сключвал ревизирания субект с посочения в протокола контрагент и дали изобщо има такива. При това положение по никакъв начин не може да се установи, че е възникнал резултата от фактурираната услуга, поради което необосновано е прието, че е доказано настъпването на данъчно събитие, съответно данъкът е станал изискуем, поради което съдът неправилно е отменил РА в тази му част, тъй като правото на данъчен кредит е упражнено в нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Предвид изложеното обжалваното решение в тази му част следва да бъде отменено, а вместо него - се постанови друго, с което жалбата на ревизираното лице срещу РА относно начисления ДДС в размер на 30 096 лв. по фактура, издадена от "М.-София" ЕООД, се отхвърли.

Решението е неправилно и в частта, в която е отменен РА по отношение издадената от същия доставчик фактура № 20...0452 от 28.09.2011 г. С посочения първичен счетоводен документ са фактурирани комисионни услуги във връзка с посредничество за сключване на договори с шестима клиенти. Видно от протокол към комисионния договор № 3 от 8.09.2011 г. доверителят дължи комисионна в размер на 250 900 лв. без ДДС, която се формира от реализирания с помощта на комисионера оборот от сключени с негова помощ договори с клиенти. В конкретния случай обаче по отношение на част от клиентите - "GNP Industrial Prest SRL", "SC Eliconstruct Technimob SRL", "SC Danison Construct SRL", "Migab Forest SRL" не са налице нито командировъчни заповеди, или придружителни писма. Съдът не е констатирал, че датите на подписване на договорите за покупко-продажби, сключвани между ревизираното лице и клиентите му са с дата, предхождаща датата на посредническите услуги. Поради което не може да се обоснове извод за осъществяване от страна на "М.-София" ЕООД на посредничество по отношение на посочените четирима клиенти, предвид установените вече облигационни отношения между доверителя и клиентите. Формираната данъчна основа по отношение на същите е в размер на 155 436 лв., а дължимият данък - в размер на 31 087 лв.

По отношение на останалите двама клиенти "Alex Construct SRL" и "Flamiv Company SRL" фигуриращи в протокол № 3 от 8.09.2011 г. към фактура № 20...0452 от 28.09.2011 г. е налице реално осъществяване на посредническите услуги, тъй като видно от командировъчните заповеди и придружителните писма фактурираните услуги са извършени. След осъществяване на посочения контакт от страна на комисионера с клиентите, ревизираното лице е сключило договори с посочените двама такива "Alex Construct SRL" и "Flamiv Company SRL". Дължимата по тези договори комисионна е в размер на 95 464 лв., представляваща част от данъчната основа, формирана по процесната фактура, а именно такава в общ размер на 250 900 лв. Предвид изложеното решението в частта, с която е отменен РА по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 20...0452 от 28.09.2011 г. издадена от "М.-София" ЕООД следва да бъде отменено в размер до 31 087 лв. и съответните лихви. За остатъка над 31 087 лв. до общия размер на ДДС - 50 180 лв., а именно ДДС в размер - 19 093 лв. по фактура № 20...0452 от 28.09.2011 г., решението с което е отменен РА, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Досежно фактура № 20...0451 от 29.07.2011 г., издадена от "М.-София" ЕООД съдът правилно е преценил, че услугите са реално осъществени. Налице са договори, сключени с трима клиенти в резултат на извършени посреднически услуги от този доставчик. Представени са придружителни писма с оферти на продавача (доверител по комисионния договор), командировъчни заповеди и доказателства за пътни разходи от, до и на територията на Румъния. Не са налице разминавания в датите, а последователност на изпълнение на договорните задължения и сключване на договор с клиенти с помощта на комисионера. Ангажираните доказателства в тази част напълно кореспондират със свидетелските показания на св. Д. Предвид изложеното настоящата инстанция намира за мотивиран извода на съда за незаконосъобразност на РА в тази част относно отказано право на данъчен кредит по фактура № 20...0451 от 29.07.2011 г., издадена от "М.-София" ЕООД, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

2. Относно доставчика "Б. Ойл" ЕООД:

Съгласно сключения комисионен договор доверителят дължи на комисионера възнаграждение, което се формира от реализирания с помощта на комисионера оборот от сключени с негово съдействие договори с клиенти. В конкретния случай обаче по отношение на осъществения контакт с клиента "Eurorexpress SRL" е налице придружително писмо с дата 18.07.2011 г., а командировъчна заповед не е представена. Видно от сключен договор за покупко-продажба между ревизираното дружество и клиента с дата 8.02.2011 г. (предшестваща датата на изпращане на придружително писмо с оферта), отношенията на контрагентите датират преди комисионерът да е осъществил контакт с клиента "Eurorexpress SRL". Предвид установените вече облигационни отношения между доверителя и клиента не може да се обоснове извод за осъществяване от страна на "Б. Ойл" ЕООД на посредничество, което да е довело до резултата, целен с комисионния договор. Следователно, не може да се приеме, че е доказано конкретното извършване на посочените доставки. При тези данни РА се явява законосъобразен, поради което решението следва да бъде отменено и в тази му част, а оспорването - отхвърлено.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира касационната жалба за частично основателна, а решението в частта, в която е отменен РА досежно отказания данъчен кредит по фактура № 40.. 09 от 29.07.2011 г. с ДДС - 30 096 лв. и съответните лихви, издадена от "М.-София" ЕООД и фактура № 20...0452 от 28.09.2011 г. за размера до 31 087 лв. и съответните лихви, издадена от "М.-София" ЕООД и по фактура № 0...01 от 30.08.2011 г., издадена от "Б. Ойл" ООД, неправилно. Това налага неговата отмяна и предвид изясняване на спора от фактическа страна, следва да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на "Булелектрикс" ООД срещу РА в посочените му части.

В останалата част относно установените задължения по фактура № 20...0451 от 29.07.2011 г., издадена от "М.-София" ЕООД и по фактура № 20...0452 от 28.09.2011 г. от същия доставчик за разликата над 31 087 лв. до пълния размер на определения ДДС - 50 180 лв., а именно - 19 093 лв., решението се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора решението следва да се отмени в частта на присъдените в полза на "П. България" ЕООД разноски за сумата над 1 074.15 лв. до присъдения размер от 3 000 лв. В полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 6 351.46 лв. или по 3 175.73 лева за всяка инстанция предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК и съразмерно на отхвърлената част на жалбата. В полза на ответника разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат предвид липсата на доказателства за реално направени такива.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,