Решение № 65 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4378/2013 г.

Решение № 65 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4378/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли да бъде отменено решение № 729/04.02.2013 г. по адм. д. № 6633/2011 г. на АССГ, с което е отменен РА № 2051100794/21.03.2011 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Гейм он" ЕООД по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2051100794/21.03.2011 г. на ТД на НАП-София, с който за м. 8.2009 г. е определен ДДС допълнително за внасяне 11 930,57 лв като е намален декларираният ДДС за възстановяване от 21 024,84 лв на 9094,27 лв, тъй като не е доказано осъществяване на вътреобщностна доставка на 50бр. iPhone апарати на "Jaysn international APS" - Дания и е прието, че стоките са реализирани в страната. Според съда не е ясно защо във формуляра SCAC датските данъчни органи са отбелязали, че вероятно сделката е в областта на данъчните измами. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, но е достигнал до необоснован извод за наличие на условията по чл. 7, ал. 1 ЗДДС за облагане на вътреобщностна доставка с нулева ставка. Страните не са спорили, че получателят и доставчикът са регистрирани по ДДС лица в Дания и Република България, съответно. Съдът е приел, че са представени документите по чл. 45, т. 1 и 2 б. "а" ППЗДДС, които по чл. 53 ЗДДС установяват изпращането или транспортирането на стоката от територията на страната до територията на друга държава членка. Страните не спорят, че е извършено плащане на стойността по доставната фактура от 30 500евро по банков път. В поръчката и фактурата е посочено, че стоката следва да се достави в Германия на спедиторска фирма. В РА е прието, че е доказан транспорта на стоката до спедиторската фирма в Германия, но не са представени доказателства за транспорт на телефонните апарати до Дания. Необосновано съдът е приел, че е доказано транспортиране на стоката от Германия до Дания. За извършване на транспорт на стоката по това направление не са представени никакви доказателства по делото. Според съда представените потвърждения за получаване на стоката от спедиторската фирма и от датският получател установяват осъществяване на вътреобщностната доставка по чл. 45, т. 2 б. "а" ППЗДДС в приложимата редакция. Според цитираната разпоредба за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Текстът има предвид държавата членка по ДДС регистрацията на получателя, а не която и да е държава членка в ЕС, поради което потвърждението за получаване на стоката от спедиторската фирма в Германия не следва да се обсъжда. Потвърждението от 4.03.2011 г. от датската фирма е съставено в хода на ревизията, започнала със ЗВР № 905870/11.09.2009 г., връчена на управителя на ревизираното лице на 17.09.2009 г. Подписано е от неизвестно лице от счетоводния отдел на датската фирма и не отговаря на изискванията на чл. 45, т. 2 б. "а" ППЗДДС да е подписано от упълномощено лице, поради което неправилно съдът е основал изводите си за наличие на осъществено вътреобщностна доставка на така оформеното потвърждение. Основателен е доводът на касатора, че транспортирането на стоката до Дания не е доказано с представеното потвърждение, което не отговаря на изискванията на ППЗДДС, нито е представена товарителница за доказване извършването на такъв транспорт. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 868,61 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,