Решение № 426 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13497/2014 г.

Решение № 426 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13497/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Аветисян Гагик, гражданин на Република Армения, с адрес на пребиваване в гр. Бургас, чрез адв. Марин Маринов, против решение № 5414/11.08.2014 г., постановено по адм. дело № 10232/2013 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу мълчалив отказ на Началника на сектор "Миграция" при СДВР за издаване на административен акт по молба вх. № 2466/4.09.2013 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният мълчалив отказ бъде отменен и делото като преписка върнато на административния орган за произнасяне по молбата със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Началник сектор "Миграция" при СДВР, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й, съдът съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Аветисян Гагик против мълчалив отказ на Началника на сектор "Миграция" при СДВР за издаване на административен акт по молба вх. № 2466/04.09.2013 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице приключила процедура по подадена молба вх. № Б 107682/15.06.2009 г. до началник сектор "Миграция" при СДВР да бъде продължен срока му на пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България. По направеното искане е била издадена заповед № 107682/16.12.2009 г., с която е отказано издаването на разрешение за продължаване срока за пребиваване. Тази заповед е отменена с решение на АССГ, постановено по адм. дело № 8345/2010 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С молба вх. № 111487/16.06.2011 г., до Директора на Дирекция "Миграция" Аветисян Гагик е поискал издаването на разрешение за продължаване срока за пребиваване в Република България. Като правно основание на направеното искане е посочено наличието на сключен брак с чужденец, пребиваващ постоянно на територията на Република България. Със Заповед № ЗДС-1055/22.07.2011 г., в изпълнение решението на АССГ по адм. дело № 8345/2010 г. и произнасяне по молба вх. № 111487/16.06.2011 г., административният орган е отказал да бъде издадено разрешение за продължаване срока на пребиваване в Република България на Аветисян Гагик. Заповедта е оспорена пред Административен съд София-град и с решение по адм. дело № 1420/2012 г., жалбата е отхвърлена като неоснователна. Това решение е оставено в сила с решение № 10509/11.07.2013 г. по адм. дело № 9683/2012 г., по описа на Върховния административен съд и е влязло в сила. Съдът е приел, че молба вх. № 2466/4.09.2013 г., е подадена при наличие на приключила процедура по искането на Аветисян Гагик за издаване на разрешение за продължаване срока на пребиваване в Република България. Решението е недопустимо. Установено е, че с решение № 971/2.03.2011 г. на Административен София град е била отменена заповед № 107682/16.12.2009 г. на началник сектор "Миграция" в Столична дирекция на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е било отказано издаване на разрешение за продължаване на срока за пребиваване в страната, като преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. В указанията си, съдът е посочил, че по отношение на молителя следва да се приложи разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от ППЗЧРБ. Междувременно на 16.06.2011 г., жалбоподателят е подал нова молба със същото искане, заведена под № 111487, като в този случай за основание е посочил сключен на 15.06.2011 г. граждански брак с арменска гражданка, на която е бил предоставен статут на постоянно пребиваване на територията на Република България, от която има две деца, родени преди сключването на гражданския брак. В изпълнение на указанията на съда в отменителното му решение на отказа по молбата от 15.06.2009 г., органът е започнал съгласувателна процедура с Дирекция "Консулски отношения" в Министерството на външните работи, която е отговорила, че не са налице основания за приложението на чл. 12, ал. 5 от ППЗЧРБ., тъй като лицето не е притежавало виза за дългосрочно пребиваване по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, съгласно изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 5 от същия закон. В резултат на това и на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ административният орган е издал заповед № ЗДС-1055/22.07.2011 г., с която е отказал да му бъде разрешено продължително пребиваване в страната. Административният акт е съобразен с дадените указания в отменителното решението на съда и молба вх. № 111487/16.06.2011 г. Жалбата против тази заповед е отхвърлена с решение на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 1420/2012 г., което е оставено в сила с Решение № 10509/11.07.2013 г. по адм. дело № 9683/2012 г. на ВАС, което е влязло в сила и е окончателно. Предвид на това правилно съдът е посочил в обжалваното решение, че по този начин е приключила процедурата по подадената молба от 15.06.2009 г., както и по тая, подадена на 16.06.2011 г. След като компетентният орган, Началник сектор "Миграция" при СДВР се е произнесъл с влязъл в сила акт, отричащ претендираното от Аветисян Гагик право на соченото фактическо и правно основание, подадената поредна молба № 2466/4.09.2013 г не може да служи за основание за образуване на административно производство, задължаващо административния орган да се произнесе по него - Арг.: чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. с § 8 от ПЗР на с. з. При същата фактическа обстановка, при която е направено първоначалното искане, то не може да бъде подновявано и по този начин да бъде предизвиквано издаването на нов акт или нов отказ и да се създава отново възможност за обжалване пред по-висшестоящ административен орган или пред съд. В този аспект всяко последващо сезиране не поставя началото на административно производство, което да бъде финализирано с издаване на административен акт от компетентния орган, т.е. същото не поражда задължение за началника сектор "Миграция" при СДВР да издаде индивидуален административен акт, с който да уреди правоотношението със заявителя. При положение, че за административния орган не е възникнало задължение да се произнесе с изричен административен акт по повод цитираната по-горе молба на Аветисян Гагик, няма основание да се приеме, че липсата на произнасяне обективира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд София-град следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо, жалбата оставена без разглеждане и производството по делото - прекратено. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение