Решение № 270 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12236/2016 г.

Решение № 270 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12236/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на П. Г. К. - Т., от гр. С. срещу решение по т. 1 от протокол № 18 от проведеното на 04.10.2016 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС).

С обжалвания акт СК на ВСС е наложила на П. Г. К. - Т. - съдия в Софийски градски съд, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - "намаляване на трудовото възнаграждение с 15 на сто за срок от една година", за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ.

I. Становища и искания на страните:

1. Жалбоподателката - П. Г. К. - Т. посочва, че оспореното решение на СК на ВСС е незаконосъобразно на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.

Според жалбоподателката издаденият акт е лишен от конкретика, касаеща време, място, способ на осъществяване на действията, субективна страна. Посочва, че не е ясно защо в качеството й на зам. председател на Софийски градски съд за процесния период е била ангажирана нейната дисциплинарна отговорност за неизпълнението на решение по т. 4 на ВСС от допълнителния дневен ред от протокол № 46/21.11.2013 г., от което е видно, че кадровият орган на съдебната власт е възложил изпълнението му на председателите на съдилищата. Смята, че тъй като не е адресат на процесното решение не би могла обективно да извърши вмененото й нарушение.

Жалбоподателката твърди, че предложението на председателя на Върховния касационен съд за образуване на дисциплинарното производство е базирано правно и фактически върху изготвен доклад на временна комисия от членове на Висшия съдебен съвет, създадена в изпълнение на решение на кадровия орган по протокол № 1/08.01.2015 г., който доклад е подписан и от члена на ВСС С. Н., участвала в дисциплинарния състав по образуваното дисциплинарно дело 11/2015 г. Изискванията за обективност, безпристрастност, непредубеденост, както и изискванията за справедлив процес (чл. 6 ЕКПЧ), предполагат, че в състава на дисциплинарния състав не следва да участва лице, което предварително е изразило становище по случая и по този начин поражда основателни съмнения за неговото безпристрастие (чл. 10, ал. 2 АПК). Позовава се на решение от 09.01.2013 г. на Европейския съд по правата на човека (жалба № 21722/2011 г. по делото Волков срещу Украйна), в което изрично е посочено, че: "Ролята на тези членове, които са привлекли към дисциплинарна отговорност жалбоподателя въз основа на резултатите от собствените им предварителни проучвания, повдига обективно съмнение в безпристрастността им при постановяване на решение по съществото на делото".

Счита, че наложеното й наказание е по липсващи фактически основания в предложението по чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ.

Посочва, че не е осъществявала дейност, свързана със случайния избор на съдебни заседатели, нито е извършвала действия, които да влияят върху този избор. Не е осъществявала контрол и не е имала правомощия по смисъла на чл. 71 ЗСВ за изключване от списъка на съдебни заседатели.

1. Ответникът по жалбата - Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Лишева изразява становище за неоснователност на същата. В дадения срок за представяне на писмена защита не представя такава.

1. Заинтересованата страна - председателят на Върховния касационен съд, чрез юрисконсулт Стойков изразява становище за неоснователност на оспорването.

II. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима.

III. Фактите по спора:

За да се произнесе по същество Върховният административен съд установи от фактическа страна следното:

Дисциплинарното производство е образувано по предложение на председателя на Върховния касационен съд, от което могат да се изведат три нарушения на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат - съдия П. К. - Т., изпълнявала длъжността заместник - председател на Софийски градски съд и ръководител на наказателното отделение: 1. неизпълнение на решение на ВСС по т. 4 от допълнителния дневен ред от протокол № 46/21.11.2013 г., поради което през 2014 г. не е била въведена и използвана версия на програмен продукт за случайно разпределение на делата LawChoice; 2. използване на механизъм за разпределение на делата, чрез въвеждане на коефициент на натовареност (брой разпределени дела приблизително равен на броя дела, разпределени на останалите съдии за времето на отсъствие на съответния магистрат) при реализиране на случайното разпределение на делата и 3. нарушение на принципа на случаен избор на съдебни заседатели, установен в чл. 72, ал. 2 ЗСВ, от страна на председателя на НО касателно разглежданите от председателствания от съдия Крънчева първоинстанционен състав.

По предложението е образувано дисциплинарно дело № 11/2015 г. по описа на ВСС и е избран дисциплинарен състав, който е приключил производството по чл. 316 и сл. от Закона за съдебната власт с решение № 10 - 00 - 039/29.08.2016 г., с което е предложил на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да приеме, че П. Г. К. - Т., съдия в Софийски градски съд не е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ (до изм. на ЗСВ, обн. ДВ, бр. 62/09.08.2016 г.) и не следва да и бъде налагано дисциплинарно наказание. Решението на дисциплинарния състав е подписано с особено мнение от един от членовете му в частта досежно т. 3 от предложението по чл. 312 ЗСВ. Дисциплинарният състав е останал единодушен за липсата на дисциплинарни нарушения по т. 1 и т. 2 от предложението на председателя на Върховния касационен съд.

Особеното мнение във връзка с т. 3 от предложението по чл. 312 ЗСВ е трансформирано като мотиви от СК на ВСС при издаване на решението по т. 1 от протокол № 18 от проведеното на 04.10.2016 г. заседание, с което е наложено дисциплинарното наказание.

СК на ВСС е приела, че повторяемостта на съдебните заседатели, с които съдия Крънчева - Тропчева в състав е разглеждала възложените й наказателни дела е наложена от нереализиране на процедурата за случаен жребий, за която тя е следвало да осъществи контрол, в качеството си на заместник на административния ръководител на Софийски градски съд.

На стр. 20 обаче от мотивите от решение № 10 - 00 - 039/29.08.2016 по дисциплинарно дело № 11/2015 г. изрично е посочено, че "Повторяемостта на съдебните заседатели за участие в определен брой дела и причините за това, както и възможността за участие в дело да бъде разпределен един или друг съдебен заседател, са обстоятелства, които не са предмет на предложението за образуване на дисциплинарното производство, поради което дисциплинарният състав не събира доказателства в тази насока".

В особеното мнение, позовавайки се на публикации в медиите, се посочва, че съдебният заседател М. К. е участвала по 33 наказателни дела в периода 01.04.2012 г. - 20.02.2015 г. Отбелязано е, че съдия Крънчева - Тропчева е заседавала и с други съдебни заседатели, "като само трима от тях са участвали в между 10 и 20 дела с нея, а останалите средно по 1 до 5 дела за периода". Съгласно докладна записка от инж. Т. Т. от СГС, "по 12 от 33-те дела, по които е участвала М. К. като съдебен заседател в състава на съдия Крънчева, съдебният заседател изобщо не е бил определян с алгоритъма за случайно разпределение на САС на Инф. обслужване - В., а по останалите съдебният заседател е бил променян по различни причини, някои от които нямащи връзка с наличието на обективни такива като отсъствие, заетост, родство или други особени отношения на съдебния заседател с друг участник в производството".

IV. По съществото на спора:

Върховният административен съд, при посочените факти и след като обсъди доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, намира жалбата на П. Г. К. - Т., от гр. С. срещу решение по т. 1 от протокол № 18 от проведеното на 04.10.2016 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за основателна.

Решението е издадено от орган в рамките на законово уредените му правомощия, при наличие на необходимия кворум и с изискуемото мнозинство (чл. 320 ЗСВ).

Спазена е нормативно предвидената писмена форма за валидност. Налице са мотиви, изложени в акт на дисциплинарния състав и съображения, изказани от членове на състава на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на проведеното заседание от 04.10.2016 г.

Съгласно чл. 310 ЗСВ дисциплинарното производство се образува в срок от шест месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършване на нарушението. Когато нарушението се изразява в бездействие, какъвто е настоящият случай, сроковете започват да текат от откриване на нарушението. Началният момент на срока е свързан с доклад на назначената с решение на ВСС по протокол № 1/08.01.2015 г. Временна комисия от членове на съвета за извършване на проверка в Софийски градски съд, приет с решение по протокол № 7/02.04.2015 г. Предложението по чл. 312 ЗСВ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия П. Г. К. - Т. е внесено от председателя на Върховния касационен съд на 08.04.2015 г. в рамките на преклузивния срок по чл. 310 ЗСВ. Реализиран е административнопроизводственият ред за формиране на дисциплинарен състав, състезателност на производството и издаване на дисциплинарнонаказващ акт.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт - обн. ДВ, бр. 62 от 09.08.2016 г., в сила от 09.08.2016 г. бе ограничен кръга от лицата, на които законодателят е предоставил възможност надлежно да правят предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, като от този кръг бяха изключени членовете на Висшия съдебен съвет. Такова правомощие съгласно старата редакция на чл. 312, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт имаха не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.

Участието на члена на Висшия съдебен съвет С. Н. в дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 11/2015 г. по описа на ВСС и във временна комисия на ВСС, по чийто резултати е изготвено и внесено предложението на председателя на Върховния касационен съд не реализира в пълнота отпадналия фактически състав, но тангентира със същия.

Формирането на дисциплинарния състав по правилата на случайния избор само по себе си не може да преодолее съществуващата заинтересованост на този чл. на Висшия съдебен съвет, тъй като той веднъж вече е проучвал материалите, формирал е и е изразил външно своето становище, подписвайки доклада изготвен от Временната комисия, приет с решение на ВСС по протокол № 7/02.04.2015 г. Подобно нарушение на чл. 10 АПК, който регламентира основополагащ принцип на процеса следва да се цени като съществено, тъй като би могло да повлияе, а в случая е повлияло и върху съдържанието на издавания акт.

С тълкувателно решение по т. д. № 7/2015 г. на ОССК на ВАС се прие, че участието на едни и същи членове на Висшия съдебен съвет в подготвителния етап на дисциплинарното производство (проверка, проучване на информацията за извършено дисциплинарно нарушение и изготвяне на предложение за образуване на дисциплинарно производство) и в процеса по фактическо установяване на извършеното нарушение чрез събиране, анализиране и оценка на събраните доказателства в хода на производството пред дисциплинарния състав на ВСС, не издържа теста за безпристрастност при упражняване на компетентността за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца, да е установен правнорелевентен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултат. Установяването на посочените елементи е предпоставка за законосъобразност на акта. Отказът на дисциплинарния състав, респ. на СК на ВСС да се занимава с повторяемостта на съдебните заседатели за участие в определен брой дела и причините за това при съдебните състави на съдия Крънчева - Тропчева не може да бъде саниран чрез инцидентното събиране на доказателства и откъслечно установяване на факти в тази насока в хода на дисциплинарното производство. Невъзможността за тяхната проверка и обсъждане от страните се е трансформирало в неизясняване на факти и обстоятелства от значение за случая (чл. 35 АПК).

Съгласно чл. 72, ал. 2 ЗСВ (до изм. ДВ, бр. 62/2016 г.) съдебните заседатели се определят за всеки състав чрез жребий.

Налице са индиции за допуснати нарушения в тази насока, но същите не са конкретизирани с оглед поведението на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат. Липсва ясно формулиране на състава на дисциплинарното нарушение, за да бъде подведен под нормата на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Това освен, че е осуетило доказването и възможността за защита от подобна неясна квалификация, но е довело и до поляризиране на мненията в дисциплинарния състав и след това при гласуването във Висшия съдебен съвет. Част от членовете са приели, че не са били сезирани с искането, формулирано по т. 3 от предложението по чл. 312 ЗСВ, а друга част от тях, че е налице такова искане, допълвайки го с конкретика досежно случая с участието на съдебния заседател М. К. като такъв в състава на съдия Крънчева.

По дисциплинарната преписка, този случай не е изяснен в детайли и не са ангажирани конкретни доказателства за проучване на основанията във връзка с участието на съдебните заседатели по всяко от делата. Приложените към докладната записка на инж. Т. - началник отдел в СГС справки за осъщественото разпределение на съдебните заседатели установяват, че в колона "мотиви" на справките за ръчно разпределение са изписани съкращенията, означаващи "молба", "уведомен", "по молба", "участие сутринта", "малко дела", "починал брат", "даден ход", "не желае да идва", "вкл. се гласова поща", "отказва заради ниското заплащане" и др., които сами по себе си не изясняват релевентни за спора факти.

Възприетите като отправна точка публикации в медии е следвало да бъдат проверени и изяснени като фактология, защото те нямат характер нито на официални, нито на частни документи с удостоверителен или диспозитивен характер. Публикациите в печатните издания са от категорията печатни материали, визирана в чл. 187 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК и в административния процес и същите могат да бъдат доказателство за съществуването им, но не и за тяхната достоверност.

Дисциплинарният състав е могъл да положи усилия и да изясни случая, а не да се десезира с него.

Неизяснен е останал въпроса и досежно контролните функции на съдия Крънчева - Тропчева в качеството й на заместник-председател на Софийски градски съд. От материалите по дисциплинарната преписка е видно, че с разпределението на съдебните заседатели по състави се е занимавала гл. специалист Г., а материята е била приоритет на административните ръководители на СГС. В. от СК на ВСС позиция, че заместник-председателят замества председателя в неговите общи задължения по администриране на съда не може да преодолее липсата на конкретика досежно осъществяването на състава на претендираното дисциплинарно нарушение.

При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. С дисциплинарното наказание се цели постигане на индивидуална и генерална превенция, при точно отчитане на многобройните смекчаващи и утежняващи обстоятелства. Липсват каквито и да било мотиви в тази насока, както от страна на дисциплинарния състав, така и от СК на ВСС. О. на яснота по начина, по който са интерпретирани критериите по чл. 309 ЗСВ за определяне на дисциплинарното наказание е също нарушение от категорията на съществените при издаване на акта по ангажиране на дисциплинарната отговорност.

Съгласно т. 1 от тълкувателно решение по т. д. № 7/2015 г. на ОССК на ВАС Върховният административен съд няма правомощието след отмяна на решението на Висшия съдебен съвет, с което е наложено дисциплинарно наказание да върне преписката на органа за ново произнасяне.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение