Решение № 7271 от 19.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФПСУ - загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Програмата за морско дело и рибарство (РУО на ПМДР) 2014-2020 год., чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт М. Колева против Решение 7939/30.12.2021 год., постановено по административно дело 4578/2021 год. по описа на Административен съд София-град. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно. Оспорен е извода на първоинстанционния административен съд, съгласно който, при постановяване на административния акт е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че не е посочена конкретно приложимата хипотеза на чл. 70 от ЗУСЕСИФ. В мотивите на съдебния акт е прието, че УО е подвел извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, но е пропуснал да посочи точното правно основание за определяне на финансова корекция, като по този начин е нарушил изискването, въведено с чл. 59 от АПК, във вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В касационната жалба е оспорен така формирания извод, доколкото се твърди, че на страница първа от оспорения административен акт, РУО на ПМДР е посочил правните основания за постановяване на решението, а именно - чл. 9, ал. 5, чл. 70, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, Заповед РД 09-187 от 26.02.2021 год. на министъра на земеделието, храните и горите и извършена проверка от Изпълнителна агенция Сертификационен одит на средствата на Европейските земеделски фондове (ИА СОСЕЗФ) и констатирано нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В съответствие с така заявеното, касаторът твърди, че не е налице липса на указано правно основание, въз основа на което да не става ясна разпоредбата за определяне на финансова корекция. В този смисъл е посочено, че от страна на административния орган не са допуснати твърдяните от съда процесуални нарушения и доколкото в случая е безспорно доказано извършеното нарушение е формиран извод, че решението за налагане на финансова корекция е правилно и законосъобразно. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по силата на което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Колева поддържа касационната жалба по изложените доводи и аргументи и заявява искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът ЕТ АЛЕКС А. СПАСОВ с [ЕИК], представляван от А. Спасов, чрез представител по пълномощие адв. И. Пенева от Софийска адвокатска колегия, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като развива доводи, че от мотивите на първоинстанционният съдебен акт безспорно се извежда извод за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на решението на РУО на ПМДР, който извод е правилен и съответен на установените факти по делото. В съответствие с тези доводи е формулирано искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на оспорването, доколкото в случая са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което прави искане за отмяна на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес от оспорване, в законоустановеният срок и в съответствие с изискванията за форма и съдържание. Разгледана по същество, съда намира касационната жалба за основателна по следните съображения: С оспореното решение, състав на Административен съд София-град е отменил Решение МДР-ПП-09-65/06.04.2021 год. на заместник-министър на земеделието, храните и водите и Ръководител на Управляващия орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 год., с което на ЕТ АЛЕКС А. СПАСОВ е определена финансова корекция за сума в общ размер на 41 410,79 лева по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ МДР-ИП-01-37/10.08.2017 год., изменен с допълнителни споразумения МДР-ИП-01-38/27.04.2018 год., МДР-ИП-01-37/10.05.2018 год., МДР-ИП-01-38/10.08.2017 год., МДР-ИП-01-37/02.08.2018 год. Със съдебния акт, Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) е осъдено да заплати на ЕТ ЛЕКС А. СПАСОВ сумата от 331,30 лева разноски по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна следното: По силата на Административен договор с МДР-ИП-01-37/10.08.2017 год. за безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП), по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 год. по процедура за подбор на проекти BG14MFOP001-5-004 Преработване на продуктите от риболов и аквакултури , заместник-министърът на земеделието, храните и горите, в качеството му на РУО на ПМДР е предоставил на бенефициера ЕТ АЛЕКС А. СПАСОВ безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 979 775,89 лева, съставляващи 50% от общите допустими разходи за изпълнение на проект BG14MFOP001-5.004-0017 с наименование Технологично оборудване на цех за преработка на риба с хладилен склад . С няколко допълнителни споразумения са променяни клаузите по АДПБФП, като по силата на последното Допълнително споразумение МДР-ИП-01-37/02.08.2018 год., максималният размер на БФП е определен на сумата от 951 488,36 лева. В изпълнение на този договор и за реализиране на проекта, на 19.09.2017 год. бенефициерът е публикувал публична покана по реда на чл. 51 от ЗУСЕСИФ с посочен обект на процедурата Доставка на технологично оборудване за повишаване на капацитета и намаляване на технологичните загуби в съществуващо рибопреработвателно предприятие, находящо се в гр. София, кв. Враждебна-юг, ул. 8-ма 2Д . В резултат на проведената процедура, на 29.11.2017 год. е сключен договор за доставка BG14MFOP001-5.004-0017 с датското дружество MAREL SALMON A/S ( М. САЛМОН АД) на стойност 1 661 888,31 лева без ДДС. С Уведомително писмо за извършени плащания с изх. 01-6500/7660 от 26.11.2018 год., от Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, Дирекция Рибарство и аквакултури са уведомили бенефициера ЕТ АЛЕКС А. СПАСОВ за извършено плащане по банковата му сметка и на основание подадено искане на сумата от 947 009,96 лева. След извършен одит, ИА СОСЕЗФ е изготвила доклад за представяне на резултатите от проверка на проект, в който са констатирани нарушения. С писмо от 04.12.2019 год., докладът е изпратен на бенефициера, като му е указана възможността на изрази становище по него. На 17.12.2019 год., бенефициерът е депозирал своето становище и допълнителна информация, относно констатациите в доклада. С писмо изх. 70-3506/03.08.2020 год., РУО на ПМДР е уведомил ЕТ АЛЕКС А. СПАСОВ , че е започната процедура за администриране на нередности по реда на чл. 69, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с получен окончателен одитен доклад, изготвен от ИА СОСЕЗФ. Посочено е, че процедурата е започнала въз основа на констатирано нарушение по проведена процедура по избор на изпълнител с публична покана по реда на ПМС 160/2016 год. с предмет Доставка на технологично оборудване за повишаване на капацитета и намаляване на технологичните загуби в съществуващо рибопреработвателно предприятие , сключен договор от 29.11.2017 год. с изпълнител М. Салмон Дания на стойност 1 661 999,31 лева без ДДС. Във връзка с констатациите и на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, на бенефициера е предоставена възможност в 14-дневен срок да представи възражения по констатациите и размера на финансовата корекция. Във връзка с предоставената му възможност, на 18.08. 2020 год., бенефициерът е депозирал възражение, в което е оспорил констатациите на УО, като е формулирал искане за преразглеждане на изразеното от административния орган становище и да вземе решение за не налагане на финансова корекция, поради липса на извършено нарушение. Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РУО на ПМДР е постановил Решение МДР-ПП-09-65/06.04.2021 год., с което е определил финансова корекция на бенефициера ЕТ АЛЕКС А. СПАСОВ в размер на 5% от допустимите разходи по договор от 29.11.2017 год. с изпълнител М. Салмон Дания на стойност 1 661 888,31 лв. без ДДС, от които 1 656 431,52 лева верифицирана и изплатена безвъзмездна финансова помощ по проект BG14MFOP001-5.004-0017. Посочено е, че на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, сумата на финансовата корекция е в размер на 41 410,79 лева. От страна на РУО е установено едно нарушение с финансов ефект наличие на ограничително изискване, изразяващо се в следното: В раздел III, т. 2.3) от публичната покана е посочено следното изискване към техническите възможности на кандидатите: Кандидатите следва да бъдат специализирани компании с опит в осъществяването на подобни дейности. За доказване на изискването, бенефициерът е изискал списък на основните договори за доставка и/или услуги, съдържащ стойностите, датите и получателите, които са предмет на офертата, придружен с препоръки за добро изпълнение и копие на минимум един договор за последните 3 (три) приключени финансови години. Така заложеното изискване за изпълнени сходни дейности през последните 3 приключени финансови години е прието от РУО за нарушение на чл. 3, ал. 13, т. 1 от ПМС 160/2018 год., съгласно който, относимият период за опита в доставки или услуги е най-много 3 години, но от датата на подаване на офертата. Прието е, че на практика необосновано е ограничено правото на икономическите оператори да докажат опит в сходни дейности, придобит през последните 3 години, считано от датата на подаване на офертата. Предвид така констатираното, административният орган е приел, че не са спазени разпоредбите на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕКИФ, във вр. с чл. 3, ал. 13, т. 1 от ПМС 160/2016 год. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. а (колона 4) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности). Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в съответната писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. По мнение на съда, административният орган, макар и синтезирано е изложил фактическите основания по конкретния случай, както и нарушените разпоредби на 51, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 3, ал. 13, т. 1 от ПМС 160/2016 год. и правното основание за определяне на размера на финансовата корекция - т. 11, б. а (колона 4) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Независимо от горното, първоинстанционният административен съд е приел, че при постановяване на решението, РУО на ПМДР е допуснал съществени процесуални нарушения, които обосновават незаконосъобразност на административния акт на собствено основание. Като такива на първо място е прието обстоятелството, че по мнение на съда, административният орган е пропуснал да посочи точното правно основание за определяне на финансова корекция, т.е. посочена е нарушената разпоредба, посочена е разпоредбата, въз основа на която УО е определил размера на финансовата корекция, но никъде в процесното решение не е посочено под фактическия състав на коя от 10-те точки на чл. 70 от ЗУСЕСИФ е подвел извършеното от бенефициера нарушение. По мнение на съда, като елемент от фактическия състав на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, основанието за финансовата корекция е от съществено значение за неговата законосъобразност, като непосочването на релевантната правна норма, предвиждаща нейното основание, опорочава волеизявлението на административния орган. Настоящият касационен състав намира така формирания извод на първоинстанционния съд за неправилен и необоснован, постановен в противоречие с действителното фактическо положение. Видно от оспореното Решение МДР-ПП-09-65/06.04.2021 год., на стр. 1, абзац последен, РУО на ПМДР е посочил правното основание за постановяване на административния акт, както следва: На основание чл. 9, ал. 5, чл. 70, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, Заповед РД 09-187 от 26.02.2021 год. на министъра на земеделието, храните и горите и извършена проверка от Изпълнителна агенция Сертификационен одит на средствата на Европейските земеделски фондове (ИА СОСЕЗФ) и констатирано нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕСИФ . По мнение на настоящия касационен състав, така описаното изцяло покрива изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на правните основания за издаване на административния акт. Мотивите на първоинстанционния съд не кореспондират с така установената фактическа обстановка, доколкото, твърдението, че никъде в процесното решение не е посочено под фактическия състав на коя от 10-те точки на чл. 70 от ЗУСЕСИФ е подвел извършеното от бенефициера нарушение, изцяло се оборват от безпротиворечивото посочване на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. С оглед горното, в настоящия случай не е налице твърдяното от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, което препятства възможността на жалбоподателя да проведе адекватна правна защита. Настоящият съдебен състав не споделя и доводите на първоинстанционния съд за това, че при постановяване на процесното решение, РУО на ПМДР е обсъдил но не изцяло възраженията на жалбоподателя, като се е ограничил единствено до твърдението, че въведеното изискване не е ограничително. По мнение на съда, възраженията относно липсата на яснота върху каква основа е определена финансовата корекция и липсата на мотиви, относно метода за изчисление на финансовата основа не са били обсъдени в административния акт, което съставлява съществено нарушение на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и обосновава незаконосъобразност на акта. Действително, нормата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ указва задължението на административния орган да предостави възможност на бенефициера да представи възражение по констатациите, като ал. 3 указва, че в решението се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения становище. В настоящият случай, видно от оспореното решение, РУО на ПМДР е изразил конкретно становище по същественото възражение на бенефициера, а именно наличието на ограничително изискване в обявената процедура. Становище по останалите възражения не е изрично изразено, но отговор на тези възражения се съдържа в мотивите на самия административен акт, а именно: относно основата, върху която се определя финансовата корекция в оспореното решение е посочено, че се налага финансова корекция от 5% от допустимите разходи по договор от 29.11.2017 год., като е посочена и сумата на финансовата корекция в абсолютен размер 41 410,79 лева; относно метода на определяне на финансовата корекция, отново в мотивите на решението (стр. 3 от същото) е посочено, че финансовата корекция се определя и на основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, която указва прилагане на процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, а конкретния размер от 5% се извежда от посочената т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. В съответствие с горното, настоящия съдебен състав приема, че в случая не са налице приетите от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, които на собствено основание обосновават незаконосъобразност на решението. В оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел наличието на процесуално нарушение, което е мотивирало извода за незаконосъобразност на административния акт. Съдът не е обсъдил материалната законосъобразност на решението и свързаното с това установяване на релевантните за спора факти относно наличието, респ. липсата на допуснато от бенефициера нарушение чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 3, ал. 13, т. 1 от ПМС 160/2016 год., което да бъде е квалифицирано като нередност по т. 11, б. а (колона 4) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Наред с горното, касационната инстанция следва да отбележи, че пределите на съдебната проверка не се простират до заявените с жалбата пороци на административния акт, а съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В настоящия случай, съдът се е ограничил единствено до наведеното с жалбата твърдение за наличие на съществени процесуални нарушения без да разгледа спора по същество. При липсата на установени от първоинстанционния съд релевантни за спора факти, настоящата съдебна инстанция не може да извърши проверка на направените изводи от съда за законосъобразност на оспорения административен акт. Преценката на доказателствата и излагане на доводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в производството, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено и делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото и в съответствие с чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските в касационното производство. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,