Решение № 4037 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2019 г.

Решение № 4037 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Надежда Ви и сие" ЕООД – гр. София чрез пълномощника си адв. П. Койкова срещу Решение № 4272 от 24.06.2019 г., постановено по адм. д. № 12265/2017 г. от Административен съд София град /АССГ/, с коeто е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22002216007942-091-001/05.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1615/13.10.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба. Иска отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховния административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е събраните в хода на съдебното обжалване доказателства, вкл. назначените по делото съдебно – счетоводна и съдебно - техническа експертизи и след техния анализ, поотделно и в съвкупност, е приел, че не са осъществени реални доставки на услуги и стоки по смисъла на чл. 6 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС от доставчиците "ТИАЛДИ" ЕООД, "БИЛД 2009" ЕООД, "БИ ЕС ТИМБЪР ЕНТЪРПРАЙЗ" ЕООД и "ГЛОБЪЛ БИЗНЕС СЪЛЮШЪНС" ЕООД. Изложени са подробни мотиви, като са обсъдени събраните доказателства спрямо всеки един от доставчиците, като са изследвани предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит съобразно предмета на доставката – стоки или услуги. Обжалваното решение е правилно постановено. Административният съд е дал правилно тълкуване на относимите правни норми относно значението на реалността на доставката като условие за възникване на право на данъчен кредит. Предаването на стоката от доставчика на получателя и извършването на услугата като елемент от доставката по същество представляват положителен факт от обективната действителност, от възникването на който за задълженото лице възникват благоприятни последици. Затова съобразно общите правила за доказване в процеса задълженото лице е това, което следва да установи този факт - чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК. По изложените по - горе мотиви решаващият съд е приел, че ангажираните от жалбоподателя доказателства по същество не оборват констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки. Само като допълнителен аргумент правилно е възприето, че не е установено посочените доставчици да разполагат с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на посочената дейност, че не е установено предаването на стоките и начинът на транспортирането им, че липсват данни относно произхода на стоките, къде са били съхранявани същите, че транспортните документи имат редица непълноти и неточности, поради което не могат да служат като годно доказателство за извършване на транспорта; че липсват доказателства къде са били вложени въпросните материали. Ревизираното лице не е направило възражения и не е оборило констатациите на приходните органи, че в товарителниците са записани нереални количества за превозване наведнъж на материали. По отношение на всяка една от доставките първоинстанционният съд е обсъдил липсата на приемо – предавателни протоколи, разминаванията на касовите бележки с датата на фактурите, липсата на реквизити в транспортните документи, заключението на вещото лице по СТЕ, което не е могло да установи съответствие между фактурираните стоки/услуги и описаните в протоколите - образец 19 и т. н. От мотивите на процесния съдебен акт е видно, че съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност така събраните писмени доказателства, респ. е изложил последователни и логични изводи по спорните по делото факти, разпределил e доказателствената тежест в процеса съобразно задължението му по чл. 171, ал. 3 от АПК. Настоящата касационна инстанция споделя тези мотиви на обжалвания акт и препраща към същите съгласно чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С -643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че решението е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. При липсата на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, сочени в касационната жалба решението в обжалваните части следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. При този изход на делото правилно е решението и в частта за разноските, като присъденото в полза на дирекция "ОДОП" – гр. София юрисконсултско възнаграждение е съобразено с обжалвания материален интерес. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение