Решение № 3315 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10859/2013 г.

Решение № 3315 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10859/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Мохамед Атта Мохамед Абу Анза, палестинец, без гражданство, е подал касационна жалба срещу решението от 11.06.2013 г. по адм. дело № 1378/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 76/23.01.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Мохамед Атта Мохамед Абу Анза подал на 26.01.2011 г. молба за закрила до Държавната агенция за бежанците. В хода на производството било изяснено, че Мохамед Атта Мохамед Абу Анза е палестинец без гражданство, роден на 25.12.1978 г. в град Триполи, Либия, по вероизповедание мюсюлманин сунит. Напуснал е Ивицата Газа и през Египет преминал в Турция, откъдето влязъл нелегално на територията на Република България през декември 2010 г. С решение № 76/23.01.2013 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Мохамед Атта Мохамед Абу Анза с мотиви, че представената бежанска история не е достоверна, не е обоснован страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, както и поради това, че чужденецът не е бил принуден да напусне Палестинската автономия поради реална опасност от изтезание, наказание, нечовешко или унизително отнасяне и за него не съществува и бъдещ риск от посегателство. Административният съд приел, че оспореното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците съответства на закона, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е изложил съображения, че версията за опасност от преследване на чужденеца от организацията "Хамаз" поради възникналия между него и студент, чл. на "Хамаз", конфликт при провеждането на изпит в учебното заведение, в което той е бил преподавател, не попадат в обхвата на чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, тъй като са лични, а не политически. Според първоинстанционният съд, случаят не покривал и основанията за предоставянето на хуманитарен статут. Съдът е преценил, че относно чужденеца не съществува реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Актуалната ситуация в Ивицата Газа, не можела да бъде характеризирана като "ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". Касационната инстанция намира, че административният съд е приложил точно материалния закон. Фактите в представената бежанска история обосновано са били преценени като несъответни на изискванията, при наличието на които се предоставя статут по Закона за убежището и бежанците. Те сочат на лични мотиви от напускането на Палестинската автономия, а вероятността от преследване не е породена от принадлежност към раса, религия, националност, определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. С оглед на констатираните в хода на административното производство неверни твърдения, историята на чужденеца основателно е била счетена за неправдоподобна, което съставлява основание за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по чл. 13, ал. 1, т. 7 от Закона за убежището и бежанците. Не би могло да се приеме, че членството на Мохамед Атта Мохамед Абу Анза в организацията "Фатах" е довело до съществени проблеми, при положение, че след като е бил арестуван през 2007 г. и 2008 г. той не е напуснал град Рафах и впоследствие не е бил обект на преследване. В историята на чужденеца липсват факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция, както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, ако се завърне в родината си, което подкрепя преценката по същество, направена в решението на административния съд. При положение, че чужденецът описва в историята си личен конфликт, не би могло да се приеме, че представените от чужденеца полицейски призовки във връзка с този конфликт биха могли да се интерпретират като преследване по политически причини. Сложната политическа ситуация в Ивицата Газа и продължаващия там военен конфликт сами по себе си не представляват основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътстват от обстоятелствата по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при наличието на които се предоставя хуманитарен статут. В решението на административния съд е разгледана актуалната обстановка в района на Ивицата Газа и е направен верен извод, че протичащият въоръжен конфликт не може да се определи като "безогледно насилие", така че само поради присъствието си в съответния регион лицето би било заплашено от тежко посегателство. Като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд