Решение № 5549 от 29.5.2023 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение29.05.2023 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 5262 от 09.08.2022 г., постановено по адм. дело 5832/2022 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Комерс ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, [улица], представлявано от Ц. Макавеев сумата от 1560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева, представляваща направени пред касационната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА Членове: /п/ АННА ДИМИТРОВА/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите / ИД на НАП/ против решение 5262 от 09.08.2022 г., постановено по адм. дело 5832/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да се потвърди като законосъобразен оспорения административен акт. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Комерс ЕООД, чрез процесуален представител адв. Груйчев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 000030-2347/02.03.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на Комерс ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, [улица], представлявано от Ц. Макавеев, за възстановяване на платена с платежно нареждане от 24.03.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ), в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева. В мотивите на акта е посочено, че за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес село Дерманци, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул. Оборище 14, по влязло в сила Решение 000030 - 702/02.03.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, се дължат в условията на кумулативност две такси, а именно: 1. държавна такса по чл. 30, ал. 1 ЗХ вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. а от Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ /ТТЗХ/ - за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза, в размер на 7500 лв. в хипотезата на зала с 15 броя игрални места и 2. държавна такса по чл. 30, ал. 6 изречение първо от ЗХ (в зависимост от срока на издадения лиценз) - 25 000 лв. в хипотезата на срок за лиценз от 5 години. Административният орган се мотивира, че таксите се дължат на различни основания, като въвеждането на новите разпоредби на чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ, с които се дължат такси за издаване и поддържане на лиценз според критерии срок на лиценза и брой жители в населеното място по местонахождение на обекта не изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал.1 ЗХ. За да отмени оспорения административен акт съдът е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Обосновал е извод, че няма основание да се събира втора такса по чл. 30 ал. 6 от ЗХ, тъй като законът е предвидил двукомпонентна такса в комбинация с данъчно облагане с корпоративен данък. Приел е, че в настоящия казус дружеството се облага с алтернативен данък по ЗКПО за извършваната от него дейност по организиране на хазартни игри с игрални автомати и дължимата държавна такса е по чл. 30, ал. 1 във връзка с ал. 7 от ЗХ, поради което е отменил оспорения административен акт като материално незаконосъобразен. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя като правилни изводите на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Предвид чл. 30, ал. 5 от ЗХ /в редакция ДВ бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г./ за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО се събират само таксите по ал. 1. С изменението от ДВ бр. 69/2020 г. предишната ал. 5 на чл. 30 ЗХ е променена на ал. 7, като запазва съдържанието си. Съдът правилно е приложил чл. 30, ал. 7 от ЗХ, според която за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Цитираната норма не се явява нова по отношение на заплатените от касатора такси, същата е съществувала както към момента на подаване на искането с вх. 000030-16197/20.02.2019 г. за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати, така и към момента на издаване на такъв с решение 000030-702 от 02.03.2021 г. на ИД на НАП за срок от пет години. Хазартните игри с игрални автомати се облагат с данък по чл. 242, ал.1, т.1 ЗКПО, поради което чл. 30, ал. 7 ЗХ, предишна чл. 30, ал. 5 от ЗХ до изменението ДВ бр. 69/2020 г., изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ, която е различна от дължимата такса по чл. 30, ал. 1 ЗХ и е обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза. На основание чл. 218 ал. 1 ЗКПО данъчно задължените лица посочени в глава Пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. Издаденият на дружеството лиценз е за дейност, облагана с алтернативен данък. Не може да се сподели разбирането на ответника, че със ЗИД на ЗХ (обн. ДВ, бр. 69/2020 г.) е въведена промяна в режима на таксуване, при което заявителят следва да бъде облаган с две различни държавни такси. След като дейността на търговеца, за която има издаден лиценз с Решение 000030-702 от 02.03.2021 г. на ИД на НАП, се облага с алтернативен данък, изричната уредба на чл. 30, ал. 7 от ЗХ не допуска противоречиво тълкуване, като посочва, че за този вид хазартни игри се събират само таксите по ал. 1. Това обоснова недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в настоящия случай. Поради това, платената по сметка на НАП такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 25 000 лв. не се дължи и е следвало да бъде възстановена при поискването. Цитираното от касатора решение 11 от 01.07.2003 г. по конституционно дело 9 от 2003 г. на Конституционния съд е неотносимо към предмета на настоящия спор, поради което същото не следва да бъде обсъждано. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева с ДДС, доказани с договор за правна защита и съдействие и представен списък. Не е направено възражение за прекомерност. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение