Решение № 13195 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 884/2019 г.

Решение № 13195 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 884/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по две касационни жалби, депозирани от Кмета на Община Русе, чрез процесуален представител Н. Гаджанова и от И. Вутов, чрез адвокат Костадинова, против Решение № 46/26.11.2018 г., постановено по административно дело № 218/2018 г. по описа на Административен съд – Русе. С оспореното решение е отменена Заповед № РД-01-409/20.02.2018 г. на Кмета на Община Русе, издадена на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, с която е наредено премахване на сграда с идентификатор 63427.2.4184. 1 и сграда с идентификатор 63427.2.4184. 2, намиращи се в поземлен имот с административен адрес гр. Русе, ул. "Коледница" № 4. В касационните жалби се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, на основанията по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател И. Вутов се представлява от адвокат Костадинова, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. Ответникът по касация – В. Вернер, се представлява от адвокат Александрова, която оспорва касационните жалби и изразява становище в подкрепа на съдебния акт, с молба да бъде оставен в сила, както и се присъдят сторените от доверителката й разноски за настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Оспореното съдебно решение е правилно и не страда от сочени в касационните жалби пороци. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Русе е заповед на Кмета на Община Русе – по пункт първи, в която част е наредено на И. Вутов и на В. Вернер, да премахнат до кота терен сграда с идентификатор 63427.2.4184. 1, находяща се в поземлен имот с административен адрес гр. Русе, ул. "Коледница" № 4; и по пункт втори, в която част е наредено на В. Вернер, да премахне до кота терен сграда с идентификатор 63427.2.4184. 2, находяща се в същия имот. Заповедта е издадена на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, като в същата посочените две сгради са квалифицирани като опасни за живота и здравето на гражданите, негодни за използване и вредни в санитарно–хигиенно отношение. За да отмени заповедта, съдът е приел, че при издаването й е допуснато съществено нарушение в изискването за нейната форма, който извод като обоснован и законосъобразен, се споделя от настоящата инстанция. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, се предвижда възможност кметът на общината да постанови заповед за премахване на строеж при наличието на следните две кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът поради износване или други обстоятелства, да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, да създава условия за пожари или да е вреден в санитарно-хигиенно отношение и 2) този строеж да не може да бъде поправен или заздравен. Както в заповедта, така и в предхождащия я протокол, съставен от постоянно действащата комисия при Община Русе по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, не се съдържат фактически констатации, респективно не е било изследвано наличието на втората, предвидена в закона предпоставка, а именно - дали процесните строежи не могат да бъдат поправени или заздравени. В този аспект, правилно е отбелязано в съдебното решение, че е недопустимо липсващите мотиви на административния акт, да бъдат попълвани едва в хода на съдебното производство. На съдебен контрол и проверка подлежат изложените в административния акт конкретни фактически основания за издаването му, поради което липсата на такива, особено когато същите изпълват състава на приложимата норма, съществено засяга правото на защита на неговия адресат, което е основание за отмяна на акта. Въпреки твърденията, които са лишени от конкретика за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, такива не се установиха. Не е налице и необоснованост на решението. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически и издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, които са в доказан размер от 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,