Решение № 5024 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15036/2011 г.

Решение № 5024 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15036/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие против решение по адм. д. № 504/2011 г. по описа на Административен съд - Плевен. Иска отмяна на решението и развива подробни съображения. Ответната страна Петър Йорданов Савчев оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. След осъществена служебна проверка по допустимостта на съдебния акт, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Пред първоинстанционния съд е оспорен АУПДВ № 01-6500/24297 от 13.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие, на когото са делегирани правомощия със заповед № 01-РД/ 1288 от 8.04.2011 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В съдебното производство е конституиран с разпореждане от 30.06.2011 г. на ответната страна изпълнителния директор на ДФЗ, но за проведените заседания е призовавано ДФЗ като юридическо лице, от чието име са извършвани процесуални действия чрез юрисконсулт Десислава Петрова (л. 25, л. 29) Упълномощеният юрисконсулт М. Стойчева е извършвала процесуални действия като представител на заместник-изпълнителния директор (л. 12, л. 13, л. 35) и като представител на изпълнителния директор (л. 19). В съдебно заседание от 12.09.2011 г. е допуснато участието на процесуален представител на изпълнителния директор. Съдебният акт е постановен по отношение на изпълнителния директор на ДФЗ, като изпълнителен директор и на Разплащателната агенция по чл. 20а от ЗПЗП (виж л. 1, от мотивите на решението), но е отменен акт на заместник-изпълнителния директор (диспозитив на л. 7). От така установеното и при спазване на правомощието на чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка на допустимостта на постановения съдебен акт, Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че следва да обезсили решението. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая издателят на акта не е конституиран и не е призоваван, като негов представител е подавал молби от негово име без да е участник в съдебното производство. Въпросите относно наличието или липсата на материална компетентност на издателя на акта имат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт, но не и към правилното конституиране на страните по делото, за което съдът следи служебно, предвид чл. 154, ал. 1 от АПК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС. Конституираният като страна изпълнителен директор на ДФЗ не е издател на акта, поради което не е надлежна страна по делото. Същият е недопустимо да бъде конституиран нито като страна, нито като представляващ издателя на акта. В административния процес е недопустима подмяната на издателя на акта (субект на административното производство) с друг административен орган, в т. ч. и с йерархически по-горестоящия по отношение на издателя. Недопустимо е и участието на Държавен фонд земеделие като юридическо лице, защото нито е издател на акта за установяване на публично държавно вземане, нито е заинтересовано лице по смисъла на чл. 15 от АПК. В този смисъл виж и определение по адм. д. № 1371/2012 г. на ВАС, петчленен състав. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт Административен съд-Плевен е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. Постановеният съдебен акт подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане с участието на надлежните страни по административното правоотношение- заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и адресата на акта, който го е оспорил. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,