Решение № 5642 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Р.Жекова, срещу решение 1404/19.02.2025г., постановено по адм. дело 165/2025г. на Административен съд Хасково, с която е отхвърлена жалбата му против решението 12705/04.12.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което административния орган отказва предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, необоснованост и противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, по които се претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез юрк. Кръстева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли съдебният акт да бъде потвърден. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение 1404/19.02.2025 г., постановено по адм. дело 165/2025 г. на Административен съд Хасково, е отхвърлена жалбата на С. А. А., гражданин на Сирия, против решение 12705/04.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на изисквания за форма, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът счита, че С. А. А., не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал.1 вр. с ал. 4 от ЗУБ. Съдът е приел, че не е установено по отношение на същия да са нарушени основните права, не е бил преследван етническата или религиозната си принадлежност в страната по произход, не е бил и политически ангажиран, не е бил арестуван или осъждан. Прието е, че не са били заявени конкретни обстоятелства за преследване от страна на местните племена, нито се сочи да е бил преследван в Турция. Съдът е счел, че не представлява основание направеното изявление в интервюто, че не е отбил военна служба, тъй като това обстоятелство не е доказано от чужденеца. Също така установено е от съда, че С. А. А., е напуснал по собствено желание Сирия, както и че същия не изразява намерение за завръщане в страната си на произход въпреки, че там все още се намира неговото семейство. При така установеното административния съд е приел, за правилно формирания от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на статут на бежанец следва да бъде отхвърлено като неоснователно. На следващо място след обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на С. А. А., не е приложим принципът за забрана за връщане по чл.4, ал. 3 от ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящият съдебен състав приема, че в действителност изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на интервюто, първоинстанционният съд правилно приема, че С. А. А., не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с нежеланието му да носи оръжие, децата му не посещавали училище, също така твърди през 2016г. братовчед му бил убит от бомба, а пък друг негов братовчед бил прострелян в гърба и се намирал в болница. Излага твърдение, че имало воюващи племена. Видно от интервюто чужденеца разказва, че в страната си по произход не е имал проблеми заради своята етническа принадлежност и религия, не е имал проблеми със сирийските власти и не е бил арестуван, съден или осъждан, както и че не е членувал в политически партии или организации. Ето защо касационната инстанция намира, че не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Следва да се посочи, че твърденията в касационната жалба, че е налице страх да не го вземат в армията, не е заявено от кандидата по време на проведеното интервю, поради което това твърдение не е относимо в настоящия случай и не следва да се обсъжда. По време на интервюто чужденецът изрично е посочил, че не членува в политически партии и че не е служил в армията, както и че не е бил търсен от редовната армия. Правилно първоинстанционният съд е приел, че причината, поради която жалбоподателя е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налага извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на С. А. А.. Правилно Административен съд Хасково е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи, съобразно бежанската история и актуална информация относно обстановката в Сирия, съобразно представени справки. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени, следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Представената пред настоящата касационна инстанция нова справка относно обстановката в Сирия, не сочи на съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение