Решение № 7395 от 5.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение ЮГ ЕАД /ЕР ЮГ/ срещу решение 3680 от 02.06.2022г. по адм. д. 12770/2021г. на Административен съд София - град. С посочения съдебен акт, съдът е отхвърлил жалбата на Електроразпределение ЮГ ЕАД, със седалище и адрес гр. Пловдив, представлявано от юрк. Радев срещу решение Ж-904 от 25.11.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Касаторът ЕР ЮГ чрез процесуалния си представител твърди неправилност на обжалваното решение нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави подробно изложение и проследява прилагането на поземлената регулация и логиката на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане по отношение на новоприсъединяваните обекти към електропреносната и разпределителната мрежа, както и установяване и категоризиране на местоположението им. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание не се представлява. Ответната страна Комисията за енергийно и водно регулиране в съдебно заседание се представлява и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Навежда аргументи в полза на решението си, потвърдено от решението на АССГ. Прави възражение за прекомерност на исканите разноски и претендира да бъдат присъдени разноските за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Ответната страна Й. Горанова - в съдебно заседание се явява лично и оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд София - град е бил сезиран с жалба, подадена от Електроразпределение ЮГ ЕАД,със седалище и адрес гр. Пловдив, срещу решение Ж-904 от 25.11.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. С това решение КЕВР е дала на касатора задължителни указания в определен от нея срок да извърши необходимите действия и предложи проект на договор за присъединяване на обект жилищна сграда с местонахождение [местност], [населено място], община Родопи, поземлен имот 47295.51.54/ УПИ 051016-VI/ , като цената за присъединяване съответства на нормативните изисквания на чл.31 ал.1 от Наредба 1 и е съобразена с регулираната цена от КЕВР за съответната група потребители. От фактическа страна съдът е приел, че разпределителното дружество е предложило на ответната страна Й. Горанова цена за присъединяване на обект жилищна сграда в [местност], [населено място] поземлен имот 47295.51.54 по реда на чл.ЗЗ ал.4 от Наредба 1/2017г в размер на 9010,90лв., като е приело,че притежаваният от жалбоподателката обект е извън регулацията на населеното място . От неоспорените доказателства по делото е видно, че Горанова е придобила чрез покупко-продажба собствеността върху поземлен имот 47295.51.54 с площ от 502 кв.м. в [местност], землището на [населено място]. Имотът се намира в район с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване за друг вид застрояване, включва и 1/7 ид.ч. от имот 47295.51.56 с начин на трайно ползване за второстепенна улица . Приложена е към преписката и скица, обективираща акта на главния архитект на Община Родопи за разрешаване проучването и проектирането на обект Жилищна сграда, в зона Жм, височина до 10 м . От нея е видно, че имотът попада в УПИ 051016-VI жилищно строителство от кв. М-8 по плана на [населено място], [местност]. В резултат на тези данни съдът е направил правния извод, че имотът на заинтересованото лице и настоящ ответник се намира в регулация и в строителните граници на населеното място [населено място]. В допълнение същото се установява и от приетото разрешение за строеж 1/02.01.2020г.; удостоверение, издадено от Община Родопи /поземленият имот е урегулиран с ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед 1366/19.12.2009г. на Кмета на Община Родопи и на осн. § 22 от ПЗР на ЗУТ регулацията на имота е приложена/. При тази фактическа обстановка, Административен съд София град е отхвърлил жалбата на ЕР ЮГ и е осъдил дружеството да заплати разноските на ответника КЕВР. Решението е правилно. Материята по подадената жалба се урежда от нормите на чл. 22 от ЗЕ, както и чл.ЗЗ ал.1 и 4 от Наредба 1/14.03.2017г. Не са били налице нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда. Не винаги при постъпило искане за назначаване на съдебна експертиза съдът следва да го уважи. Това зависи от поставените въпроси, наличието на други доказателства по делото и относимостта на поставените въпроси към неговия предмет. По настоящото дело са били налични достатъчно доказателства, че поземленият имот на заинтересованото лице Горанова се намира в регулация и поради това не представлява съществено процесуално нарушение недопускането на съдебна експертиза от АССГ. Доколкото ЗЕ и чл. 33, ал. 4 от Наредба 1/2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия не посочват в какъв смисъл е използван терминът извън регулация , то лицата, които прилагат закона и подзаконовите нормативни актове следва да се съобразят с дефинициите, дадени от ЗУТ /§5, т. 3 от ДР на ЗУТ посочва, че "Неурегулирана територия" е територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с подробен устройствен план/, на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове. В този смисъл, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Отчел е, че обектът, чието присъединяване се иска е с проектна мощност 7-15 киловата и попада в обхвата на чл.ЗЗ ал.1 т.2 от Наредбата и не следва да се прилага ал. 4 от същия член. Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не намира за необходимо да повтаря останалите мотиви на първостепенния съд, доколкото ги намира за правилни и в съответствие със закона. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за размера от 100 лв., доколкото делото не разкрива съществена правна или фактическа сложност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение,