Решение № 9983 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Медлинк БГ“ ЕООД, чрез адв. П. Белелиева, срещу решение № 17872/12.05.2026 г., постановено по адм. д. № 7568/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за противоречия при оценката на фактите и събраните доказателства във връзка с непризнатия данъчен кредит по фактурите за гориво и резервни части за моторни превозни средства. Твърди че доставките са извършени реално и липсата на съпроводителни документи към фактурите не е достатъчна, за да бъде направен окончателен извод по въпроса за използването им за икономическата дейност на дружеството. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и обжалвания ревизионен акт (РА). Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бакърджиева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените касационни доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е бил РА № Р-22221524002450-091-001/10.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 442/30.04.2025 г. (неточно посочено решение № 442/20.04.2025 г.) на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на „Медлинк БГ“ ЕООД е отказан данъчен кредит за м. 11, м. 12.2023 г. и м. 01.2024 г. в размер на 22 249,48 лв. по фактури за гориво и резервни части и са начислени лихви за просрочие в размер на 349,82 лв. Фактическите установявания по делото проследяват извършените процесуални действия в хода на ревизията, възложена със ЗВР № Р-22221524002450-020-001/21.05.2024 г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП София. Релевантните констатации касаят декларираната дейност по отдаване под наем на транспортни средства, съгласно сключени договори с физически лица. За целта дружеството не притежава собствени транспортни средства, а отдава наетите от физически лица от България по договори за временно ползване на МПС. Предложенията за установяване на органите по приходите са обективирани в РД № 22221524002450-092-001/12.11.2024 г. Въз основа на съставения РД е издаден процесният РА, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС като неотносими към извършваната от ревизираното лице икономическа дейност по фактурите за гориво, издадени от „ОМВ България" ООД „Еко България" ЕАД, „Ромпетрол България" ЕАД, „Алпи Ойл" ЕООД и „Петрол" АД и по фактури за резервни части, издадени от „Ауто Кели България" ЕООД и „Р. И. РИВ 1" ЕООД. За изясняване на делото от фактическа страна по искане на дружеството-жалбоподател е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Поставени са задачи да бъдат изследвани наличните данъчни фактури за спорните периоди, съпроводителните документи за доставките, както и отражението на разходите във финансовите резултати на дружеството. Изготвеното заключение е прието в с.з. на 20.01.2026 г. и е кредитирано в мотивите по същество. От правна страна решаващият съд е потвърдил валидността на РА като издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържание по съгласно чл. 120 ДОПК. Приложеният по делото РА е генериран като електронен документ и подписан с валидни квалифицирани подписи на органите по приходите. В хода на ревизионното производство не са намерени съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал заключение, че констатациите и изводите на органите по приходите са основателни и не противоречат на установените факти и събраните доказателства. Извел е относимите правни разпоредби на ЗДДС и практика на Съда на ЕС. Съгласно изложените аргументи, жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства, че сочените фактури оправдават разход във връзка с действително ползване на някой от автомобилите в икономическата дейност, а сам по себе си фактът на отразяване на документите в счетоводството на дружеството не удостоверява действителност на извършения разход. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. Решаващият съд правилно е отделил безспорните въпроси и е достигнал до обоснован извод, че процесните доставки на гориво и резервни части не са свързани с икономическата дейност на ревизираното дружество и попадат в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, предвиждаща ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му достави. В чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС е предвидено ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Дружеството-жалбоподател следва да установи положителния факт, въз основа на който извлича благоприятните правни последици - използване на наетите автомобили в стопанската му дейност. В съответствие с практиката на Съда на ЕС по дело С-118/11 административният съд е приел, че въпросът дали задълженото лице придобива стоката или услугата за целите на икономическата си дейност е фактически и подлежи на доказване във всеки конкретен случай. В този смисъл е и т. 41 от решението на Съда на ЕС по дело С-153/11. Събраните доказателства по делото не установяват изразходването на закупеното гориво и резервни части (неконкретизирани по модел или друг признак в издадените фактури от „Ауто Кели България" ЕООД и „Р. И. РИВ 1" ЕООД, нито за експлоатацията на кое превозно средство се отнасят). Съществуването на първичния счетоводен документ – фактура, предполага покупката на горивото и резервните части, но не и дали са използвани именно в икономическата дейност на ревизираното лице. Констатациите и заключението на приетата без оспорване ССЕ на свой ред опровергават твърденията на касатора. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът е изпълнил задължението си за обективно и всестранно обсъждане на отговорите в заключението. Нито при ревизията, нито в хода на съдебното производство са представени доказателства, сочещи че процесните доставки са ползвани за дейността на „Медлинк БГ“ ЕООД. Допълнително следва да се държи сметка за обстоятелството, че според задача 1 от ССЕ и представената в табличен вид информация, за всички процесни доставки липсват не само съпроводителни документи, но и преобладаващата част от фактурите. Като е достигнал до идентичен извод и е отхвърлил оспорването срещу РА, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. Останалата част от мотивите на първоинстанционния съд се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК като издържани от фактическа и правна страна. При този изход на делото и своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 80 евро, съобразно чл. 161, ал. 1 ДОПК, изм. ДВ бр. 17 от 2026 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,