Решение № 12585 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8659/2014 г.

Решение № 12585 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8659/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Катя Димитрова Василева, от гр. Пловдив, чрез пълномощника й - адв. Георгиев, против Решение № 1197/12.05.2014 г. по адм. дело № 3378/2013 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: кмета на община-Пловдив - Северен район, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Катя Димитрова Василева, против Заповед № РД-09-433/24.09.2013 г. на кмета на район "Северен", община-Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, спрямо нея като извършител, е наредено премахването на незаконен строеж: "Реконструкция и надстройка на два жилищни етажа на съществуваща жилищна сграда на ул. "Поп Манол" № 4". За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган по чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. По същество е приел, че разпоредения за премахване строеж отговаря по дефиниция на строеж, съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за извършването на който е необходимо издаването на строителни книжа, с каквито строежа не разполага. Установил е, че за строежа има постановен и влязъл в сила отказ от узаконяване № 1/30.06.2010 г., който не възпрепятства премахването. Установил е, че строежа е построен през 1991 г., в противоречие с действащия към този момент ЗРП, както и в противоречие със сега действащия ЗРП и КЗСП от 1994 г., предвиждащи ново дву, три и четириетажно застрояване, без запазване на съществуващата сграда. Въз основа на това е извел изводи, че същия е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ, а оспорената заповед за премахване- материално законосъобразна. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че предмет на заповедта за премахване е извършения през 1991 г., след издаване на Акт за узаконяване № 1/7.03.1991 г. на гл. архитект на ОбНС-Пловдив, от касаторката Катя Василева строеж: "Реконструкция и надстройка на два жилищни етажа на съществуваща жилищна сграда", находяща се в източната част на УПИ II-540, кв. 632 по плана на гр. Пловдив, р-н "Северен". Установено е, че строежа е пета категория и че за същия няма издадени строителни книжа, каквито се изискват по чл. 56, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), респ. чл. 148, ал. 1 и 2 от ЗУТ. При тези данни изводите на съда, че се касае за незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е правилен. В съставения КА от 19.07.2013 г. и заповедта, органът е изложил обстоятелства за наличието на незаконен строеж без строителни книжа, но липсват такива за наличие на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а именно за строеж в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Поради това съдът не е следвало да проверява законосъобразността на оспорената заповед и на това основание, тъй като същото не е посочено от органа при издаване на заповедта. Нарушението не е съществено, тъй като основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, каквото е налице, е достатъчно за издаване на заповед за премахването му. Съдът е обсъдил наличието на основания препятстващи премахването на незаконния строеж, а именно издаден Акт за узаконяване на строежа или висяща процедура по узаконяване, на основание § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./ или § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, при което правилно е установил, че е налице приключила процедура по § 184, ал. 1, с издаден Отказ от узаконяване № 1/30.06.2010 г. на процесния строеж, който отказ е потвърден със заповед № ДК-10-65/5.11.2010 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, която заповед, ведно с отказа, са оставени в сила с влязло в сила решение по адм. дело № 167/2011 г. на АС-Пловдив. Наличието на влязъл в сила отказ прави последващото производство за узаконяване, на основание § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ, недопустимо. Съдът е извел правилни изводи и по отношение "търпимостта" на строежа, на основание § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, доколкото строежа е реализиран през 1991 г. и по конкретно за наличие на една от кумулативно дадените предпоставки на разпоредбата, а именно за допустимостта на строежа по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Като се е позовал на данните по влезлия в сила отказ за узаконяване и на заключението на СТЕ, правилно е приел, че строежа е недопустим по действащия към 1991 г. ЗРП на гр. Пловдив, р-н "Северен" и по сега действащия ЗРП и КЗСП, одобрени през 1993 и 1994 г., както и по правилата и нормативите на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), респ. на ЗУТ, предвиждащи комплексно застрояване /по плана от 1991 г./ и ново дву, три и четириетажно жилищно строителство /по плана от 1994 г./, без запазване на съществуващата сграда. При положение, че строежа е нетърпим и неузаконим, заповедта за премахването му като незаконен е законосъобразна. Като е достигнал до същите изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение