Решение № 3864 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12033/2021 г.

Решение № 3864 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12033/2021 г., IV о., докладчик председателят Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министерство на електронното управление /след структурните промени на Министерския съвет, с което Държавна агенция "Електронно управление" е преминала към Министерство на електронното управление съгласно решение № 892 от 30 декември 2021 година на Министерски съвет/ чрез процесуалния си представител Д. Д. срещу решение № 5631/08.10.2021 г. по дело № 3696/2021 г., Второ отделение, 52 състав по описа на Административен съд – София град, в частта в която са отменени дадените задължителни предписания за изпълнение на следните разпоредби: чл. 7е, ал. 4 от Закона за електронното управление /ЗЕУ/, чл. 8, ал. 4 от ЗЕУ, чл. 10, ал. 1 от ЗЕУ и чл. 10, ал. 3 от ЗЕУ. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. При подробно изложени съображения прави искане за отмяна на съдебния акт в обжалваната част и потвърждаване на дадените предписания като правилни и законосъобразни. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Агенция по вписванията чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. Консулов, в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационната жалба в режим на евентуалност са изложени доводи за неоснователност на същата. Моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, алтернативно да бъде оставена същата без уважение като се потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение в настоящия състав, намира, че касационната жалба на председателя на Държавната агенция "Електронно управление" е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Като административен орган пред първата инстанция е конституирана Държавна агенция "Електронно управление", същата е страна по материалното правоотношение и е конституиран като ответник по делото пред първата съдебна инстанция съгласно чл. 153, ал. 1 АПК. В това процесуално качество органът разполага с административна правосубектност, която му позволява да оспори съдебния акт, ако този акт е неблагоприятен за него, в случая законен представител на административния орган е неговия председател и съгласно чл. 210, ал. 2 АПК, право на жалба имат и лицата, спрямо които решението има сила, когато то е неблагоприятно за тях и когато не са участвали в делото. В случая, Председателя на ДАЕУ на общо основание попада в категорията лица по чл. 210, ал. 2 от АПК спрямо които решението има сила и е неблагоприятно. Поради това същият е разполагал с процесуалното право на касационна жалба срещу първоинстанционното съдебно решение, тъй като го засяга и е неблагоприятно за него. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на Агенция по вписванията срещу задължителни предписания, обективирани в протокол №П-6/22.02.2021 г., издаден от екипа от служители на Държавна агенция "Електронно управление" на основание чл. 59б, ал. 1 изр. първо от ЗЕУ, потвърдени с решение №ДАЕУ-5003/24.03.2021 г. на председателя на ДЕАУ. С обжалваната част от решението Административен съд- София град е отменил дадените в протокол №П-6/22.02.2021 г. на основание чл. 59б, ал. 1 изр. 1 от ЗЕУ на Агенция по вписванията предписания, а именно: Да се предприемат мерки за спазване на изискванията на чл. 7е, ал. 4 от ЗЕУ; Да се предприемат мерки за спазване на изискванията на чл. 8, ал. 4 от ЗЕУ; Да се предприемат мерки за спазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗЕУ; Да се предприемат мерки за спазване на изискванията на чл. 10, ал. 3 от ЗЕУ. За да постанови този резултат административния съд е приел, че предписанията са издадени от компетентен орган, протоколът съдържа всички реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, както и че не са допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на съответствието на оспореното предписания с материалния закон, по отношение на обжалваната част от съдебния акт, съдът е установил, следното: Относно предписанието по чл. 7е, ал. 4 от ЗЕУ, съдът е приел за установено, че съгласно извършената административна проверка водения от Агенция по вписванията регистър по чл. 7, ал. 1 ЗЕУ- няма съществуващи записи за въведени в експлоатация информационни ресурси, съобразно изискването на ал. 4 на същата разпоредба. От представените в съдебното производство доказателства, съда е установил, че след извършване на проверката този пропуск е отстранен като в регистъра са направени записи от оправомощено лице. Въз основа на което съдът е направил извода, че своевременно са предприети мерки и целите на даденото предписание са постигнати, поради което е отменил същото. На следващо място по отношение на необходимостта да се предприемат мерки по чл. 8, ал. 4 от ЗЕУ съдът е приел за установено, че констатираните като невписани услуги в Административния регистър БУЛСТАТ услуги не са отделни такива, а дейноста по вписаните в АР услуги. Въз основа на което съдът е приел, че доколкото в АР са вписани услугите, дейностите по които неправилно са приети за отделни услуги, но последните не подлежат на отделно в писване в АР, поради което не е налице нарушение на чл. 8, ал. 4 от ЗЕУ. По отношение на констатираното в портала на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, невписани в АР, а именно: "Обявяване на декларации за липса на дейности", "Становище по искането за промяна на лицето", "Отстраняване на нередности към подадено заявление за вписване, обявяване или заличаване на търговци или юридически лица с нестопанска цел" и "Подаване на жалба срещу постановен отказ от вписване от длъжностно лице по регистрацията" – съдът е приел, че "Становище по искането за промяна на лицето" се отнася към услуга № 1391, при което същото не е отделна подлежаща на вписване услуга. По отоншение на услугата "Обявяване на декларации за липса на дейности" и "Отстраняване на нередности към подадено заявление за вписване, обявяване или заличаване на търговци или юридически лица с нестопанска цел", същите са заявени в административния регистър, но има постановен отказ, а "Подаване на жалба срещу постановен отказ от вписване от длъжностно лице по регистрацията" се установило, че с Решение № 704 на МС същата е заличена, тъй като нямало характер на административна услуга. Въз основа на което съдът е обосновал извода, че Агенцията по вписванията не е извършила нарушение на чл. 8, ал. 4 от ЗЕ, доколкото констатираните като невписани услуги в АР, непредставляват отделни такива, подлежащи на вписване, който въпрос е решен при заявяване или вписването в този регистър, поради което това предписание е било отменено. На следващо място съдът е отменил и предписанието по чл. 10, ал. 1 от ЗЕУ, тъй като е приел, че чрез интернет страницата на Агенция по вписванията потребителите могат да получат информация за електронните услуги за всеки от регистрите съобразно търсената от тях такава. За всеки от регистрите същата се намира в конкретно меню "Електронни услуги". Също така административния съд е приел, че различните електронни регистри, управлявани от различни информационни системи, информацията за предоставяната от тях електронна услуга, предполага да е представена към всеки от регистрите. На последно място административния съд е отменил като незаконосъобразно предписанието по чл. 10, ал. 3 от ЗЕУ, тъй като проверяващите не са извършили цялостна проверка, поради което изводите им за допуснато нарушение на тази разпоредба са неправилни. Съдът е приел, че съобразно доводите на жалбоподателя и при извършен преглед на интернет страницата е констатирано, че всеки от регистрите, администрирани от Агенция по вписванията е налице подменю "електронни услуги", където се съдържа изискуемата от чл. 10, ал. 3 ЗЕУ информация. Съдебното решение е недопустимо в частта, в която е отменено даденото в Протокол №П-6/22.02.2021 г. на основание чл. 59б, ал. 1, изр. 1 от ЗЕУ на Агенция по вписванията предписание да се предприемат мерки за спазване на изискванията на чл. 7е, ал. 4 от ЗЕУ. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбата на Агенция по вписванията срещу посочената по горе точка, е допустима. С разпоредбата на чл. 7е, ал. 1 ЗЕУ е предвидено, че министърът на електронното управление създава, води и поддържа регистър на информационните ресурси, който съдържа информация за: 1. информационните ресурси, с които разполагат административните органи, с изключение на тези, чието предназначение е за работа и съхранение на класифицирана информация и 2. информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност. С ал. 3, чл. 7е ЗЕУ е предвидено, че регистърът по ал. 1 се поддържа като електронна информационна система, в която служители, определени от административния орган, вписват информацията. Служителите отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното й въвеждане, а според ал. 4, чл. 7е от ЗЕУ е вменено задължението на административните органи да вписва в регистъра по ал. 1 данните за информационните ресурси в едномесечен срок от въвеждането, съответно от извеждането им от експлоатация, а съобразно нормата на ал. 5, чл. 7е ЗЕУ уреждано, че обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за воденето, поддържането и ползването на регистъра по ал. 1 се определят с НАРЕДБА за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги. За спазването на тази разпоредба, административния орган е извършил надлежна проверка, като установените факти и обстоятелства от същата са обективирани в протокол от 26.01.2021 година, с който са дадени предписания за отстраняване на установените нередовности. Видно от същия административния орган е посочил, че не са спазени изискванията на чл. 7е, ал. 3 и ал. 4 от ЗЕУ. За да достигне до този извод административния орган е установил, че няма съществуващи записи за въведените в експлоатация информационни ресурси. Тази констатация е била обжалвана по реда на чл. 81 от АПК. С решение №ДАЕУ-5003/24.03.2021 г. на председателя на Държавната агенция "Електронно управление", е прието, че даденото предписание по чл. 7е, ал. 3 от ЗЕУ е изпълнено е отхвърля възражението по чл. 7е, ал. 4 от ЗЕУ, поради което в тази му част е потвърдил предписанието. Видно от представените пред административния съд доказателства, същия правилно е приел, че след извършената проверка този пропуск е бил отстранен, като в регистъра са били направени записи от изрично оправомощено лице на 18.02.2021 г., на 19.02.2021 г. и на 25.02.2021 година. Въз основа на което, съдът е приел, че своевремнно са предприети мерки и изискванията на приетата за нарушение разпоредба са спазени. След като е достигнал до този извод първоинстанционният съд е следвало да остави жалбата на Агенция по вписванията в тази и част без разглеждане и да прекрати съдебното производство поради наличие на основанието по чл. 159, т. 4 - липса на правен интерес от оспорването му у жалбоподателя. Следователно, макар при подаването на жалбата за жалбоподателката да е съществувал правен интерес от оспорването, то този интерес е отпаднал впоследстие след като изрично е установено, че е изпълнено изискването на сочената в предписанието разпоредба. Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, затова за нея съдът следи служебно в хода на цялото съдебно производство. Поради отпадането на правния интерес от оспорването в случая е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК и подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. В останалата обжалваема част на съдебното решение, следва да се приема, че е валидно, допустимо и правилно. Същото е обосновано. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция. На следващо място неоснователен е довода на касационния жалбоподател относно неправилност на съдебното решение по отношение на чл. 8, ал. 4 от ЗЕУ, тъй като постановените мотиви в съдебното решение се базират единствено на вътрешното му убеждение без да са взети предвид представените по делото доказателства. Съгласно чл. 12 от ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. В обжалваното съдебно решение противно на твърденията на касатора/ макар и лишени от конкретика, изложени бланкетно/, решаващият състав е взел предвид представените и събрани по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Правилно администратвния съд е приел, че не е налице нарушение на чл. 8, ал. 4 от ЗЕУ, тъй като констатираните като невписани услуги предоставяне от регистър БУЛСТАТ в Административния регистър всъщност не са отделни услуги, а дейности по вписваните в регистъра услуги. Следователно след като неправилно са приети за отделни услуги дейностите, то същите не подлежат на вписване. На следващо място правилни са изводите на съда относно предписанието отнасящо се до невписаните в Административния регистър услуги в портала Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съдът е установил, че за част от констатациите е заявени в административния регистър вписване, но е постановен отказ, по отношение на услугата "Подаване на жалба срещу постановен отказ от вписване от длъжностно лице по регистрация" е установено, че с решение на Министерски съвет същата е заличена, тъй като е прието, че няма характер на административна услуга. Неоснователно е възражението в касационната жалба, за необоснованост на съдебното решение в частта, в която е отменено предписанието за неизпълнение на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕУ. Установени са фактите, относими към конкретния спор, извършена е и преценката им по приложението на относимите законови разпоредби. Въз основа на доказателства се основават възприетата фактическа обстановка, обсъдени са доводите на касационния жалбоподател, относими към нея. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка са направени единствено възможните изводи по приложението на закона, като несъгласието на жалбоподателя с тях не основава твърдяната необоснованост на съдебното решение. Правилно административния съд е приел, че неправилност на изводите за неизпълнение на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗЕУ. Това е така, защото Агенция по вписванията администрира 4 различни регистъра, видно от интернет страницата й и за всеки регистър се съдържа информация за предоставяне на услугите. Обстоятелството, че са включени и дейностите, който не представляват административна услуга не водят до объркване, а точно обратното до информираност на потребителите. Също така правилни са изводите на съда, че за всеки от регистрите, има конкретно меню "Електронни услуги", поради което правилно е приел, че не е налице неспазване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЕУ. На следващо място правилни са изводите на административния съд, че не са налице неизпълнение на чл. 10, ал. 3 от ЗЕУ, тъй като от прегледа на интернет страницата, всеки от регистрите администрирани от Агенция по вписванията се съдържа изискуемата се по ал. 3, на чл. 10 ЗЕУ информация. Въз основа на гореизложеното по отношение на оспорването в частта в която е отменено даденото в Протокол №П-6/22.02.2021 г. на основание чл. 59б, ал. 1, изр. 1 от ЗЕУ на Агенция по вписванията предписание да се предприемат мерки за спазване на изискванията на чл. 7е, ал. 4 от ЗЕУ, неправилно е прието, че е налице правен интерес от оспорването у жалбоподателя, е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение – касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради което същото трябва да бъде обезсилено. Налице са условията на чл. 221, ал. 3 от АПК, като в случая делото не следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, а производството подлежи на прекратяване, тъй като настоящият състав е установил недопусти мост на първоинстанционната жалба поради отпаднал правен интерес от оспорване в конкретна част. По тези съображения и с оглед на процесуална икономия жалбата на Агенция по вписванията в частта в която по Протокол №П-6/22.02.2021 г. на основание чл. 59б, ал. 1, изр. 1 от ЗЕУ на Агенция по вписванията е дадено предписание да се предприемат мерки за спазване на изискванията на чл. 7е, ал. 4 от ЗЕУ следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производството следва да бъде прекратено. Предвид гореизложеното в останалата част следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, въз основа на което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, предявеното от ответника искане за присъждане на разноски е основателно, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати в размер на 100 лв., представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. По отношение на претендираното такова за първа инстанция следва да се остави без уважение, тъй като същото е следвало да се заяви пред първоинстанционния съд и същия да се произнесе. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение