Решение № 14840 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2855/2019 г.
ВАСVI отделение04.11.2019 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 22 от 4.02.2019 г., постановено по адм. дело № 511 по описа за 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 2153-09-28 от 30.10.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 14.03.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което П. Михайлов от [населено място] е задължен да възстанови неправилно изплатени суми за пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода от 3.05.2010 г. до 31.12.2010 г. и лихви с общ размер на 1942. 93 лв. ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Кюстендил, да заплати на П. Михайлов от [населено място], [област], разноски за двете инстанции в размер на 330. 00 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14840 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2855/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на П. Михайлов от [населено място], [област], срещу решение № 22 от 4.02.2019 г., постановено по адм. дело № 511 по описа за 2018 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-09-28/30.10.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/14.03.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 114 от КСО, чл. 115, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от КСО. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Кюстендил, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Кюстендил е решение № 2153-09-28 от 30.10.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 14.03.2016 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО, с което П. Михайлов от [населено място] е задължен да възстанови неправилно изплатени суми за пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода от 3.05.2010 г. до 31.12.2010 г. с общ размер на 1942. 93 лв. (главница 1079. 86 лв. и лихви 863. 07 лв. до 14.03.1016 г.). С постановеното решение Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като необосновано е приел, че вземането на НОИ не е погасено по давност. Съдът се е позовал на приложимата разпоредба на чл. 115, ал. 1 от КСО, но не е направил констатации относно началния и крайния момент на петгодишния давностен срок съобразно годината, за която се отнася вземането. По възражението на жалбоподателя за добросъвестност и неправилно прилагане на чл. 114 от КСО съдът е пропуснал да се произнесе. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК и при неправилно прилагане на материалния закон. Приложимата разпоредба на чл. 115, ал. 1, изр. 1 от КСО (редакция – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила към 14.03.2016 г.) предвижда, че вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. В разглеждания случай вземанията се отнасят за 2010 г. При това фактическо положение петгодишният давностен срок е започнал да тече на 1.01.2011 г. и е изтекъл на 31.12.2015 г. Не са установени обстоятелства по ал. 3 или ал. 4, които са довели до спиране или прекъсване на давностния срок преди 1.01.2016 г. Не са посочени и обстоятелства, установяващи друг начален момент на давността. Десетгодишният давностен срок по чл. 115, ал. 1, изр. 2 от КСО ще бъде приложен само при възникнали основания за спиране или прекъсване на давността, но в случая такива основания не се твърдят и не са посочени. Оспореното разпореждане за възстановяване на неправилно получени суми за пенсии е издадено от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО, в сила към датата на издаване на разпореждането (доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г.) добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 - 3. С ал. 6 на чл. 114 от КСО е предвидено, че споровете за добросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Както многократно се е произнасял съдът, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В жалбата си по реда на чл. 117 от КСО осигуреното лице е застъпило становище, че е било напълно добросъвестно при получаване на сумите за пенсии, тъй като не е знаело и не би могло да знае, че ще бъде установено друго правно състояние относно осигуряването му като председател на ТД (туристическо дружество) "Рилски езера". В оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, което е предмет на пряк съдебен контрол, а също и в потвърденото с него разпореждане, липсват мотиви, обосноваващи недобросъвестност на жалбоподателя и съответно - основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО. Не са посочени извършени от осигуреното лице действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права. В жалбата до първоинстанционния съд подателят й отново е застъпил и поддържал становището за добросъвестност, но проверка за законосъобразност на оспорените актове по чл. 114, ал. 1 и 2 от КСО не е била извършена. Гореизложените фактически и правни обстоятелства водят до извод за незаконосъобразност на оспореното административно решение поради съществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 117, ал. 3 от КСО за мотивиране чрез описание на фактическите основания, обосновали прилагането на чл. 114, ал. 1 и чл. 115, ал. 1 от КСО. Административният орган не е изложил фактите, мотивиращи хипотезата на чл. 114, ал. 1 от АПК, не се е произнесъл по спора за добросъвестност и не е посочил начина, по който е преброил давностния срок съобразно началния момент. Недопустимо е липсата на мотиви в т. нар. мотивирано решение по чл. 117, ал. 3 от КСО да бъде преодоляна по пътя на съдебния контрол. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени като незаконосъобразни. Административното производство е било инициирано служебно, поради което преписката не следва да се изпраща на компетентния орган за ново решаване на въпроса по същество. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за разноски (30 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,