Решение № 7033 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16648/2013 г.

Решение № 7033 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16648/2013 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на "Водемил" ЕООД гр. Кресна против решение № 1671 от 14.10.2013 г. по адм. дело № 489/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № ПО-01-55/07.05.2013 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска да бъде отменено и се постанови друго, с което да се отмени обжалвания административния акт. Ответникът по жалбата, директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград в писмено становище и в съдебно заседание чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Водемил" ЕООД гр. Кресна срещу решение № ПО-01-55/07.05.2013 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, с което е отказано изменение на Разрешително за водовземане № 41140086/01.07.2010 г. на името на същото дружество. Съдът е приел, че исканото от дружеството изменение е свързано с промяна на основните параметри на издаденото разрешително, а именно на разрешеното водно количество, при което следва да се третира като разширение на съществуващ ВЕЦ, което е недопустимо, тъй като е налице забрана, въведена с Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район, както и несъвместимо с обществените интереси. От друга страна е приел, че издаденото разрешително за водовземане може да бъде изменено при условията на чл. 73, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/, които условия в случая не са налице. Решението е правилно. Съгласно чл. 72 от Закона за водите изменение на разрешителното може да се извършва служебно от органа или по молба на лицето, в полза на което е предоставено. Вярно е твърдяното в жалбата, че в случая производството по изменение на издадено разрешително за водовземане е започнало по молба на лицето, в полза на което е предоставено и условията на чл. 73 и чл. 74 от ЗВ, на които се е основал административния съд са неприложими, тъй като съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗВ тези условия се прилагат тогава, когато изменението е инициирано служебно от органа по чл. 52, ал. 1 при определените в закона предпоставки. Законосъобразен е обаче извода на административния съд, че отправеното до административния орган искане касае промяна на параметрите на издадено на касатора разрешително за водовземане - чрез разширяване на разрешения режим на водовземане, съответно разрешеното с него годишно водно количество, което води до несъвместимостта на исканото изменение с целите на опазване на защитената зона в която водния обект от който се осъществява водовземането попада. Не е било спорно по делото, че в Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район за басейново управление е налице изрична забрана за изграждане и разширяване на ВЕЦ в Защитена зона "Кресна - Илинден" в която зона попада и водния обект река Брезнишка, от който се осъществява водовземане от касатора. Закона за водите не въвежда конкретни изисквания, които трябва да са спазени, за да се допусне изменение на издадено вече разрешително за водовземане, освен това да се извърши проверка за изпълнението на условията на издаденото разрешително, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2. При извършената преценка на направеното искане за изменение отправено от касатора, както административния орган така и съда правилно са го квалифицирали като такова за увеличаване на разрешения годишен лимит на ползваната вода, определен в разрешението му за водовземане, което е в нарушение на Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район за басейново управление. Макар и формулирано като искане за отмяна на условието за пълна забрана за работа на притежаван ВЕЦ през напоителния период, отправеното от касатора искане до директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район безспорно е такова за увеличение на лимита на използваната вода и влиза в противоречие с изискванията на Плана за управление. Разрешителното за водоползване е с точно /цифрово/ определени параметри на водохващане, а именно разрешено водно количество и лимит на ползваната вода, като определения максимално допустим обем се постига при използването му по начина, определен като разрешен режим на водовземане в същото разрешително. Промяната на режима на водовземане, чрез включването в него на допълнителен, нов, тримесечен период несъмнено ще доведе до надвишаване на разрешения за ползване лимит, което означава разширяване на потреблението на ВЕЦ. Това разширение е недопустимо съгласно приетия План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район за басейново управление. Това обстоятелство не се и оспорва от касатора, който обаче счита, че исканото допълнително водоползване няма да доведе до нарушаване на обема на необходимото екологично водно количество и водата за напояване. Последното е без значение в случая при извършена преценка с плана за управление за необходимост от мерки за намаляване на негативното въздействие върху видовете, мерки относими и за р. Брезнишка. Неоснователно се твърди в жалбата, че административния съд е тълкувал по-стеснително от изискването на нормата на чл. 49 от ЗВ необходимостта от съобразяване с обществения интерес. Изрично в разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 3 от ЗВ е прието, че обществените интереси се нарушават, когато в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от нарушаване на условията на плановете за управление на речните басейни. Уважаване на направеното искане от касатора, като противоречащо на условията на утвърден план за управление на речен басейн, чрез въздействие върху обема на воден обект включен в него, сочи на нарушаване на обществения интерес. С оглед гореизложеното съдът намира, че като е приел законосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, III отделение