Решение № 15840 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4707/2020 г.

ВАСВторо отделение21.12.2020 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 52/10 януари 2020 г., постановено по адм. д. 169/2019 г. по описа на Административен съд София област. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Генков, - [ЕГН], против решение 52/10 януари 2020 г., постановено по адм. д. 169/2019 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Генков против заповед СД-05-20 от 02 януари 2019 г. на министъра на правосъдието, с която е наредено вписването в регистъра на Нотариалната камара на В. Ангелова, класирана на вакантното място за съдебния район на Районен съд София. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Първоинстанционният съд правилно е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при условията на заместване, в рамките на предоставената му от закона компетентност. Направен е обстоен анализ на цялата процедура по провеждане на изпитите и класирането от комисията на отделните участници, като е прието че не са допуснати нарушения на производствените правила и на материалния закон, както в хода на откриване на изпитната процедура и при провеждане на изпитите, така и при направеното крайно класиране на кандидатите от изпитната комисия. Съдът обосновано и мотивирано е приел, че конкурсът се провежда за 5 вакантни места за нотариуси на територията на Районен съд София. Доводите на касатора за липса на свободни места, за които да бъде проведен конкурс, като необосновани следва да бъдат оставени без уважение, тъй като съдът е посочил, че решението на административния орган да издаде Заповед ЛС-04-330/28 май 2018 г. е с правно основание чл.10, ал. 2 ЗННД и се основава на приложената в административната преписка Справка за вакантни места за нотариуси към 05.04.2018 г.", която е неразделна част от доклада на заместник министъра на правосъдието Ахладова. Справката е приобщена като доказателство по делото е не е била оспорена своевременно в първоинстанционното производство. За пълнота на изложението този съд намира, че определената норма за брой нотариуси съобразно броя на населението в дадено населено място, съобразно чл. 10, ал. 1 ЗННД, не е императивно опеделена. Това е така защото разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от същия закон постановява, че при необходимост на повече от определените по ал. 1 нотариуси министърът на правосъдието може по свой почин или по предложение на Съвета на нотариусите да открие допълнителни места за нотариуси в съответния район. Не е налице легална дефиниция на понятието "необходимост", необходимостта се преценява за всеки отделен случай, с оглед обстоятелствата, предизвикали я, както и е въпрос на оперативна самостоятелност на административния орган - в случая министъра на правосъдието. В тази връзка и в подкрепа на горното следва да се подчертае и че разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД изисква открито място по чл. 10 ЗННД, без да сочи конкретната алинея на разпоредбата, което има логично обяснение в смисъл, че министърът на правосъдието не е обвързан със законоустановения брой визиран в чл. 10, ал. 1 ЗННД. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав