Решение № 176 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 721/2016 г.

Решение № 176 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 721/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 291 от 10.05.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1413 от 15юли 2015 г. по гр. д. № 1114/2015 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която производството по делото спрямо ответниците И. С. К., Л. Х. К. и М. С. И. е прекратено поради недопустимост на предявения срещу тях установителен иск за собственост. Касационното обжалване е допуснато поради противоречие на тази част от решение с ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за собствеността на ПИ № 3078 с площ 1007 кв. м. в местността "Ср. К. "/кв. "И. "/, [населено място], а по кадастралната карта имот с идентификатор 2541, с площ 849 кв. м. С нот. акт № 70/2008 г. за собственици на този имот по давност са признати съпрузите И. К. и Л. К.. С нот. акт № 171/2008 г. те са продали имота на М. И., а той от своя страна с нот. акт № 61/2008 г. го прехвърлил на П. П. и съпругата му Й. Д. - П.. От друга страна по делото има данни, че с постановление на ЧСИ от 18.04.2008 г. същият имот е възложен на ищеца в изпълнение на съдебно решение за делба, приключила с изнасяне на имота на публична продан. Представени са доказателства и за произхода на имота преди делбата. Въз основа на тези доказателства ищецът се легитимира като собственик и е предявил отрицателен установителен иск, за да установи, че ответниците не притежават права върху същия имот. Като ответници са били привлечени както И. К. и Л. К., които първи са се снабдили с нотариален акт за собственост на имота по давност през 2008 г., така и всички последващи приобретатели на имота. С решението на въззивния съд искът е уважен само по отношение на последните купувачи, а спрямо другите ответници делото е прекратено поради липсата на правен интерес, тъй като те са прехвърлил имота и вече не претендират да са собственици. С т. 3 б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС се прие, че действителният собственик на един имот има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя на ответника, като наличието на правен интерес се обосновава с това, че както когато се снабдява с нотариален акт за собственост по давност, така и когато се разпорежда с чуждия имот ответникът на практика оспорва правата на ищеца. В този случай ищецът има правен интерес да предяви иска за собственост / положителен или отрицателен/ както спрямо последният прибретател на имота, така и срещу неговия праводател, независимо че последният се е разпоредил с имота преди подаване на исковата молба. С оглед на приетото в тълкувателното решение, представляващо задължителна съдебна практика, следва че решението на въззивния съд в частта относно прекратяване на производството по отношение на ответниците И. С. К., Л. Х. К. и М. С. И. е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане с произнасяне по същество на предявените и срещу тези ответници искове. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав н Върховния касационен съд, първо гражданско отделение