Решение № 11646 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2816/2010 г.

Решение № 11646 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2816/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 53 от 2.11.2009 г., постановено по адм. д. № 3089 по описа за 2009 г. на Административен съд - София - град. С обжалваното решение съдът е отменил отказа на кмета, направен в писмо с изх. № 1124-00-707 от 18.03.2009 г., да се произнесе по искането за отмяна на отчуждаването на имот и му е върнал преписката за разглеждане на искането по същество. На следващо място е осъдил Столична община да заплати на жалбоподателките сторените по делото разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като от изложеното в обстоятелствената й част, може да бъде извлечено допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По изложените съображения в нея и в писмените бележки се моли, решението на съда да се отмени. От адвокатите - пълномощници на ответните страни по касационната жалба, е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в него и в представените писмени бележки се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че изводите на съда относно действието на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ППЗСПЗЗ и тълкуването й са неправилни. Подаденото заявление, както безспорно е установено по делото за реституция на земеделските земи, е станало преди обнародването и влизането в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони, поради което не може да се приеме, че в конкретния случай се касае за искане за отмяна на отчуждаването. Счита освен това, че направеното искане за отмяна на отчуждаването на 6.02.2009 г. - след изтичането на преклузивните срокове в чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. и § 2 ПЗР на ЗОСОИ не може да изпълни функциите на надлежно сезиране. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за основателна, по следните съображения: Административният съд - София - град е бил сезиран с жалба, подадена от Олена Кирилова Атанасова, Живка Найденова Христова, Ваня Христова Георгиева, Евдокия Георгиева Стоилова, Геновева Георгиева Кьосева, Надежда Георгиева Янева, Кристинка Георгиева Кирилова и Катя Христова Стоичкова, последната действаща лично за себе си и като пълномощник на останалите, всичките с адрес в с. Панчарево и като наследници на Олга Георгиева Тодорова, срещу отказ на кмета на Столична община да отмени отчуждаването на имот, направен с писмо с изх. № 1124-00-707 от 18.03.2009 г. В отговора си до Катя Христова Стоичкова кметът е посочил, че искането е направено след изтичането на срока по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. и § 2 ПЗР на ЗОСОИ, поради което молбата за отмяна на отчуждаването не може да бъде уважена. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че един от наследниците на Олга Георгиева Тодорова, починал през 2004 г., е подал заявление с вх. № 1119 от 17.02.1992 г. до бившата Поземлена комисия - община Панчарево за реституция на земеделски земи. С решение № 1166 от 14.09.1993 г. поземлената комисия е възстановила на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 1, 100 дка, шеста категория, намираща се в землището на с. Панчарево, местността "Лозето". На следващо място съдът е установил, че с молба с вх. № 94-К-50 от 20.02.2008 г. Катя Христова Стоичкова, също наследник на Олга Георгиева Тодорова, е поискала от кмета на район "Панчарево" издаването на удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ за урегулиран поземлен имот № 603 от кв. 12 по регулационния план на с. Панчарево, местността "Детски град". По повод на искането е изготвена справка, приложена по делото, като от нея се установява, че процесният имот е бил отчужден по протокол № 18 от 26.03.1949 г. и Постановление № 1 от 1948 г. за "Детско градче". С ПМС № 33 от 4.03.1958 г. отношенията със Софийския градски народен съвет са били окончателно уредени, като срещу името на Олга Георгиева Иванова фигурира имот № 603 с площ от 1.480 кв. м. Било е установено при изготвянето на справката, че имотът е празен, върху него не е реализирано мероприятието, а върху част от него има прокарани улици. Изготвената справка била върната по компетентност на кмета на район "Панчарево". С молба от 6.02.2006 г. приложена към преписката за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ Катя Стоичкова е поискала от кмета да отмени отчуждаването на имота по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., а собствеността върху него бъде възстановена. По тази молба за отмяна на отчуждаването кметът е издал обжалваният отказ. По така възприетата фактическа обстановка не е имало спор между страните. Въз основа на нея съдът е направил правните си изводи, че искането за реституция на имота е започнало при действието на ЗСПЗЗ. При издаването на решението си за възстановяване на собствеността върху имота бившата поземлена комисия е трябвало да установи отчуждаването му и това, че тя не е компетентна да се произнесе по него. Тъй като процедурата по възстановяване на собствеността не е била завършена, а е висяща с влизането в сила на чл. 15, ал. 5 ППЗСПЗЗ (обн. в ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г.) органът по реституцията на земеделските земи е трябвало да изпрати преписката на компетентния орган, който да се произнесе по искането. Бездействието на бившата поземлена комисия не би могло да има неблагоприятни последици върху заявителите, които са подали молба от 17.02.1992 г. за реституция на земята, без да са знаели, че имотът е отчужден, което са научили в един по-късен момент. Съдът е приел, че молбата за отмяна на отчуждаването е направена в срок, а кметът на общината неправилно е отказал отмяната на отчуждаването, поради което е отменил отказа на кмета и му е върнал преписката за разглеждане и решаване по същество. На следващо място съдът е приел, че след като искането за отмяна на отчуждаването е направено от един от наследниците на Олга Тодорова, то останалите наследници по силата на чл. 14 ППЗСПЗЗ се ползват от него, поради което е направил извод, че подадената жалба от всички наследници е допустима, независимо, че искането за отмяна на отчуждаването е направено само от Катя Стоичкова. Постановеното решение е неправилно, поради което ще следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 1 АПК и вместо него постанови друго по съществото на спора, тъй като всички доказателства са събрани и няма спор по фактите. На първо място следва да се подчертае, че приложеното решение, постановено по адм. д. № 866/2008 г. на IV отделение на Върховния административен съд, на което Административният съд - София - град се е позовал, третира друга хипотеза. В това решение на ВАС общинската служба по земеделие се е произнесла с решение през 1999 г., или след влизането в сила на чл. 15, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Задължението да изпрати на компетентния орган заявлението е било висящо пред нея, защото се е произнесла по него едва през 1999 г. В конкретния казус бившата поземлена комисия е възстановила собствеността с решение от 1993 г. Или производството в първия случай за признаване и възстановяване на правото на собственост не е било приключило, поради бездействието на административния орган, поради което за него е било приложимо правилото на чл. 15, ал. 5, докато в конкретния случай решението за възстановяване на правото на собственост е постановено през 1993 г., а отбелязването върху него сочи на влизането му във формална законна сила през 1994 г., преди влизането в сила на чл. 15, ал. 5. Вярно е, че решението от 1993 г. по правната си същност е индивидуален административен акт с установително, констатиращо действие, защото това решение не съдържа границите и площта на имота, предмет на земеделската реституция, той не е индивидуализиран и към него не е имало приложена скица, то не е имало конститутивно действие и с него не приключва реституцията върху земята. Но в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ няма изискване и задължение за органа на поземлената реформа да преразглежда постановените си и влезли във формална законна сила решения. Или към 1993 г., когато е постановено решението и е признато правото да се възстанови собствеността върху земята бившата поземлена комисия не е имала задължението да изпраща на компетентния орган подаденото заявление за реституция. Ето защо не може да се приеме за основателно твърдението, че подаденото заявление от 17.02.1992 г. може да се приеме и като искане за отмяна на отчуждаването, както неправилно е възприел съда. Касае се за завършен първи етап от реституцията по признаване на правото да се възстанови собствеността при действието на разпоредбите на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му към момента на постановяване на решението. И тук би могло да се помисли за правната същност на това решение, което е постановено от орган, който не е имал материалната компетентност да се произнася по искане за възстановяване на собственост върху имот, който е бил отчужден по закон, включен в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. С влизането в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. и удължаване на срока за подаване на исканията за отмяна с § 2 ПЗР на ЗОСОИ, жалбоподателите са имали достатъчно време и възможност да завята претенциите си по реда на чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., което те не са направили. Същевременно поземлената комисия не е имала задължение да преразглежда постановените от нея актове, влезли в сила, предвид действащото материално право. Срокът за подаване на искането за отмяна на отчуждаването е изтекъл, поради което правилно кметът на Столична община е отказал да отмени отчуждаването. Предмет на жалбата пред съда е бил именно отказа на кмета да отмени отчуждаването по искане, което е било недопустимо, защото е подадено след изтичането на крайния преклузивен срок - 22.05.1998 г. Съдът като е отменил отказа на кмета и му е върнал преписката за произнасяне по съществото на спора е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени и вместо него постанови друго, с което жалбата се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,