Решение № 11199 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4890/2015 г.

Решение № 11199 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4890/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Валентин Дичев Терзиев, представляван от адв. Терзиева, против решение № 1383/9.03.2015 г. по адм. д. № 1145/2014 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Югозападен район, представляван от юрк. Игнатов, поддържа становище за неоснователност на касационното оспорване. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първата инстанция е заповед № ДК-02-ЮЗР-390/19.11.2012 г., с която началникът на РДНСК Югозападен район, на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредил премахване на незаконен строеж " пристройка към апартамент на първи етаж върху тераса" в жилищна сграда в ПИ 9, кв. 198 по плана на гр. София, м. Западно направление-етап метростанция 5-7" като е задължил възложителя /собственика/ да приведе строежа в съответствие с проекта заснемане за узаконяване към акт за узаконяване № 33/12.03.1991 г. За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването решение, Административен съд София-град е приел, че извършеното разширение на жилище на първи етаж от жилищна сграда чрез пристрояване върху съществуваща към него открита тераса представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършен без строителни книжа и разрешение за строеж, извън обема на узаконеното преустройство на терасата с влязъл в сила акт за узаконяване № 33/12.03.1991 г. и изработения в процедурата по издаване на този акт проект заснемане за узаконяване. Решаващите правни изводи, обосновали резултата от оспорването са възприети след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза и приетите основно и допълнително заключение на в. л. Донков. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. Същата съдържа доводи относно липсата на извършени строителни и ремонтни дейности извън узаконеното през 1991 г. приобщаване на част от терасата към жилището. Тези доводи касаторът е депозирал и в първоинстанционното производство, във връзка с което съдът е назначил и съдебно техническата експертиза. Двете писмени заключения са били изготвени след оглед на място и при съобразяване с проекта заснемане за узаконяване към акта за узаконяване от 1991 г. Приобщени са към доказателствения материал по делото при съблюдаване разпоредбите на чл. 195 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК. Приети са от съда при изрично заявено съгласие за това от всяка една от страните по делото. При така проведените съдопроизводствени действия оплакването за постановяване на решението в разрез с доказателствата по делото е неоснователно. При липсата на оспорване в първоинстанционното производство квалификацията на вещото лице, констатациите и изводите в двете писмени заключения, респ. липсата на искане за назначаване на нова или разширена експертиза, твърдението, че процесното пристрояване е съответно на акта за узаконяване и извършените дейности следва да бъдат определени като вид ремонтни такива, не намира опора в доказателствата по делото. С оглед необорената констатация относно периода на извършване на строежа разпоредбите на § 16 ПРЗУТ и § 127 ПЗРЗИДЗУТ са неприложими, предвид което нито административният орган, нито първоинстанционният съд са имали задължения да обсъждат евентуалното съответствие на процесния строеж с установените с тези норми условия за търпимост. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен със, състав на второ отделение