Решение № 13144 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6668/2018 г.

Решение № 13144 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6668/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Централен" – Община Пловдив против решение № 821 от 16.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3310/2017 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците – Б. Д. и Д. Д. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя заповед № РД-16-1033/13.10.2016 г. на кмета на район "Централен" – Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "разширение, покриване и остъкляване на тераса към втори жилищен етаж", находящ се в УПИ ХХХVІІ-349, кв. 21 по плана на кв. [кв. ], [населено място]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в противоречие с материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на съда, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в противоречие с материалния закон. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на жалбоподателите, като във законоустановения срок Б. Д. депозира възражение, без в същото да се сочат конкретни факти и доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Незаконосъобразно съдът приема, че строежът не е индивидуализиран и заповедта е издадена за несъществуващ строеж и прави извод, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В приложения по делото констативен акт, изрично е посочено, че собствениците на строежа не допускат компетентните органи до него, но независимо от това от него и от всички приложени по делото доказателства е установена индивидуализацията на строежа. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е незаконосъобразен и необоснован. Неправилно съдът приема, че заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че е налице остъкляване на балкон с промяна на предназначението му в кухня и приобщаването му към жилищната площ без необходимите за това строителни книжа. Установено е и надстрояване, а именно покриване и остъкляване на част от плоския покрив на едноетажна сграда, което представлява разширение на балкона, който е изпълнен като тераса видно от заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи, неоспорени от страните. Следователно процесния незаконен строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, позволяваща точното изпълнение на заповедта. Ето защо изводът на съда в обратния смисъл е незаконосъобразен и необоснован. Неправилно съдът приема, че не е налице идентичност между процесния строеж и този описан в отказа на главния архитект на Община Пловдив за издаване на удостоверение за търпимост на същия. Съдът не взема предвид приложеното като доказателство по делото адм. д. № 2280/2016 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, по което с влязло в сила решение е отхвърлена жалбата на Б. Д. против отказ на главния архитект за издаване на удостоверение за търпимост по реда на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, § 127, ал. 1 ЗИД ЗУТ за обект разширение, покриване и остъкляване на тераса към жилище на втори етаж", находящо се в УПИ ХХХVІІ-349, кв. 21 по плана на кв. [кв. ], [населено място]. В мотивите на решението по цитираното дело, подробно са описани двете части на незаконния строеж, които напълно съвпадат с този, описан в заповедта за премахването му. Фактът, че в диспозитива на решението е записано, че строежа, за който е отказано да се издаде удостоверение за търпимост е "покриване и частично остъкляване на тераса на жилище на втория етаж" очевидно представлява допусната от съда очевидна фактическа грешка, тъй като видно от приложения по делото административен акт, предмет на съдебния контрол е, че същият е за обект "разширение, покриване и остъкляване на жилище на втория етаж". В тази връзка неправилно съдът не възприема заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, според което е налице идентичност между разпоредения за премахване строеж и строежа за който е издаден отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Тази част от заключението на вещото лице е в пълно съответствие с мотивите на решението, постановено по адм. д. № 2280/2016 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. От изложеното следва, че процесния строеж е индивидуализиран, същият е построен без строителни книжа и не е търпим, което е установено с влязло в сила решение, поради което оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъдят Б. Д. и Д. Д. да заплатят на Община Пловдив сумата 200 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,