Решение № 655 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1952/2009 г.

Решение № 655 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1952/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 27.07.2009 г. по гр. д. № 2955/2007 г., в частта му, с която С. градски съд е осъдил М. на в. р. да заплати на С. Н. Д. сумата 4 338,40 лева обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконно уволнение за времето от 26.02.2001 г. до 26.02.2002 г. на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител, ведно с лихва от 28.01.2004 г. С определение от 23.03.2010 г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване по материално правен въпрос от значение за спора, а именно за възможността, да бъде намалено обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, ако служителят е получавал трудово възнаграждение за друга работа не по служебно правоотношение, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата Жалбоподателят - М. на в. р. поддържа, че решението е неправилно и моли да се отмени, като се отхвърли предявения иск. Ответникът С. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение С. градски съд е осъдил М. на в. р. да заплати на С. Н. Д. сумата 4 338, 40 лева обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконно уволнение за времето от 26.02.2001 г. до 26.12.2001 г. на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител, ведно с лихва от 28.01.2004 г. Съдът е установил по делото, че с решение от 13.07.2005 г. по адм. д. № 9596/2005 г. ВАС е оставил в сила решение от 13.07.2005 г. по адм. д. № 900/2001 г. на С. ГС, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 58/26.02.2001 г. за прекратяване служебното правоотношение на ищцата. При тези данни съдът е приел, че съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл на ищцата се дължи обезщетение в размер на 10 месечно брутно възнаграждение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение й е присъдил процесната сума. Приел е, че то й се дължи това обезщетение независимо, че от 10.07.2001 г. Д. е започнала работа по трудов договор в "И. - Б." с месечно възнаграждение от 1639 лева, тъй като разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. предвиждала изискването лицето да не е започнало работа на държавна служба. Настоящият съдебен състав по поставения за тълкуване въпрос приема за правилно разбирането, застъпено в представеното от жалбоподателя решение от 15.10.2008 г. по гр. д. № 1662/2006 г. на ВКС, в което е прието, че обезщетение при незаконно уволнение на държавен служител се дължи за времето, през което не заема държавна служба, но за не повече от 10 месеца. Неправилно въззивният съд обаче е приел, че не следва да се вземе предвид обстоятелството, че когато служителят е бил назначен на друга работа и е получавал възнаграждение за същата, той би имал право има право на разликата между заплатата и възнаграждението, ако последното е в по-нисък размер, като брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно. Не може да се приеме, че по Закона за държавния служител следва да се приложи по-благоприятен режим в сравнение с други хипотези на обезщетяване при прекратяване на служебни и трудови правоотношения - по КТ, ЗОВС, ЗМВР и З., в какъвто смисъл е и даденото тълкуване и в задължителна практика на ВКС - решение от 27.05.2010 г. по гр. д. № 4701/2008 г. на ВКС. При така дадения отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а спора решен по същество с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК. Като последица от отмяната на незаконното може да бъде уважен за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, но само ако в резултата на незаконно прекратеното му служебно правоотношение същият търпи реални вреди. В случая служителката С. Николова от 10.07.2001 г. е започнала работа по трудов договор с месечно възнаграждение от 1639 лева, което е значително по-високо по размер от получаваната от нея заплата като държавен служител, поради което за времето от 26.02.2001 г. до 26.12.2001 г. същата не търпи вреди, въпреки че нейното служебно правоотношение е било прекратено незаконно. С помощта на съдебно - счетоводна експертиза по делото е установено, че й се дължи обезщетение в размер на 4 338, 40 лева, а тя е получила през исковия период трудово възнаграждение в размер на 6556 лева, т. е. не е налице разликата между заплатата и възнаграждението, при която последното да е в по-малък размер, тъй като не е получавала трудово възнаграждение в по-нисък размер. Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли. На основание чл. 81 ГПК и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответницата дължи на жалбоподателя направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 266,76 лева. Предвид изложените съображения, съдът