Решение № 13209 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5918/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Г. Д. от гр. София срещу Решение 13026 от 14.04.2025 г. на Административен съд София - град по адм. дело 2741/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. 227000-3573/21.02.2025 г. на началника на 03 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са наведени оплаквания, че съдът не е обсъдил всички доводи, изложени в първоинстанционната жалба и не е анализирал всички събрани доказателства. Твърди се, че е налице явно противоречие между правните и логически доводи на съда спрямо оценката на събраните доказателства. Изложени са също така твърдения, че административният акт не отговаря на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Според касатора съдът е достигнал до неправилен извод за липса на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), тъй като не е взел предвид изложените факти и обстоятелства. По изложените в касационната жалба съображения прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, включително в частта за присъдените разноски. Алтернативно иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира разноски по приложен списък. Ответникът по касационната жалба началникът на 03 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на В. Г. Д. срещу отказ рег. 227000-3573/21.02.2025 г. на началника на 03 РУ при СДВР за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Отказът е издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е установил, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. При преценка съответствие на акта с материалния закон съдът съобрази следното: Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ урежда дейностите, които се включват в приложението на огнестрелни оръжия за граждански цели, както следва самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Редът и необходимите документи за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси са установени от законодателя в чл. 76 ЗОБВВПИ. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 от с. з. (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятен за лицето административен акт. В конкретния случай при безспорно установената фактическа обстановка съдът е достигнал до правилен извод, че лицето не установява основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е в тежест на заявителя. Заявителят следва да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че сочените от заявителя причини не обосновават нужда от самоотбрана и необходимост от носене на оръжие за граждански цели (чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ), доколкото пред органа и пред съда не са посочени доказателства, свързани с опасност за живота, здравето и/или имуществото на жалбоподателя. Касаторът е отбелязал като причина за исканото разрешение самоотбрана и е допълнил, че притежава огнестрелното си оръжие от 20 години, няма нарушения или инциденти с притежанието му, както и че има създадени условия за съхранението му на адреса, на който живее. Освен посочването на една от предвидените в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и наличието й. С писмо от 14.02.2025 г., началникът на 03 РУ при СДВР е дал възможност на заявителя да изложи доводи във връзка с искането си, като обоснове наличието на твърдяната цел. Същият не е представил допълнителни доказателства, възражения и/или обяснения. С оглед изложеното обоснован е изводът на съда, че от доказателствата по делото не се установява твърдяното от касатора основание за издаване на разрешението. Фактът, че за предходен период му е било издавано разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за издаване на разрешение той е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Изложените доводи във връзка със служебната му дейност са неотносими, тъй като в настоящия случай се иска издаване на разрешение за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение