Решение № 4225 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8715/2015 г.

Решение № 4225 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8715/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от "Краси" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, Промишлена зона "Дълга лъка", с управител Красимир Младенов Милков, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Ц., срещу решение № 3238 от 11.05.2015 г., постановено по адм. дело № 6714/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Уведомително писмо изх. № 02-040-2600/2203 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие", за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. В касационната жалба са развити доводи, за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в оспореното решение липсват мотиви и правни изводи, няма произнасяне по посочените в жалбата и писмената защита въпроси и това, че не са подложени на преценка всички представени доказателствата и фактически констатации. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е съобразил заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), с което е установено, че част от приетите за недопустими за подпомагане площи, всъщност са допустими за подпомагане. Моли съда, да се отмени обжалваното решение. Не претендира разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител ст. юрисконсулт С. Г., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна, необоснована и недоказана и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на оспореното решение. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и като такова, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С решение № 3238 от 11.05.2015 г., постановено по адм. дело № 6714/2012 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата земеделския стопанин против Уведомително писмо изх. № 02-040-2600/2203 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие", за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. За да постанови своя акт, първоинстанционният съд е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", като при издаването на оспореното писмо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно е приложен на материалния закон. Установил е, че жалбоподателят е подал общо заявление за плащане на площ за кампания 2011 г. с УИН 04/030611/46906, с което е заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 13 955,21 ха и по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) - 13 955,21 ха. Към заявлението е попълнил и Таблица на използваните парцели 2011 г., където земеделският стопанин сам е описал парцелите, които ползва, като е посочил и номерата на всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, където се намира всеки от тях. За процесната 2011 г. земеделският стопанин е заявил 504 БЗС. Парцелите са разположени в землищата на различни населени места в общините Велико Търново, Козлодуй, Бяла Слатина, Вълчедръм, Бойчиновци, Хайредин, Полски Тръмбеш, Лом, Якимово, Мизия и Свищов. По подаденото заявление за подпомагане са извършени административни проверки, въз основа на които е установена недопустима площ общо в размер на 230,08 ха по СЕПП и 230,08 ха по СНДП, поради това, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и това, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площите не е отстранено. Във връзка с изясняване на фактическата обстановка съдът е допуснал съдебно техническа експертиза (СТЕ), която да отговори на подробно поставените и от двете страни по делото задачи. От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, което съдът е кредитирал изцяло като обективно и правилно, е установено, че изчислените от ДФ "Земеделие" - РА недопустими за подпомагане площи по СЕПП за 2011 г. са 230.08 ха или 1,68%, докато вещото лице Сара Коен е изчислила като недопустими за подпомагане по СЕПП площи 205,49 ха или 1,49% наддеклариране. По СНДП също е налице разминаване - установените от РА недопустими за подпомагане площи по СДНП са 230.08 ха или 1,68%, а установените по СТЕ недопустими площи за подпомагане по СДНП са 215,04 ха или 1,57% наддеклариране. Вещото лице е установило, че по-голямата част от определените като недопустими площи са правилно определени като такива, тъй като същите най-често са представлявали захрастени участъци по границите на заявения парцел, или компактни групи храсти вътре в парцела. За някои от парцелите, приети за недопустими, вещото лице обаче е приело, че представляват части от пасища, в които не се наблюдават недопустими площи и според СТЕ тези площи е следвало да бъдат определени за допустими за подпомагане по СЕПП. В други парцели като недопустими площи са изключени линейни обекти с ширина под 2-3 метра, които според вещото лице не е следвало да бъдат изключени. Също така от заключението става ясно, че за част от парцелите са определени като недопустими площи въз основа на стари (2010 г.) самолетни и сателитни снимки и тъй като тези елементи не са трайно недопустими и за тях няма извършена ОСЗ, вещото лице е приело, че такива площи не следва да бъдат определяни като такива. По отношение установеното застъпване при обработка на заявлението на земеделския стопани, вещото лице е установило, че застъпените площи са в 180 от заявените за подпомагане 504 парцела. От СТЕ се установява, че общият размер на първоначално констатираните двойно заявен площи е 251 ха, като след проверка на представените документи в полза на жалбоподателя са признати 29,52 ха, а в полза на други земеделски стопани - 97,95 ха. След провеждане на процедурата по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5, като недопустими за жалбоподателя в резултат на неразрешени или разрешени в негова полза застъпвания са останали 119, 62 ха. При така изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е законосъобразно, като издадено в съответствие с материалния закон и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Въз основа на изложените и установени от първоинстанционния съд фактически обстоятелства и правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че като краен резултат съдът е постановил необосновано решение, при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Във връзка с извършения контрол за законосъобразност на оспореното уведомително писмо, съдът от една страна е кредитирал заключението на СТЕ изцяло като обективно и правилно, с което са констатирани несъответствия между установените от РА недопустими площи и установените от вещото лице такива, но от друга страна без да коментира дали наложените санкции по СЕПП и СНДП и съответно оторизираните суми са правилно определени, е приел, че уведомително писмо, в оспорените му части е законосъобразно, като издадено в съответствие с материалния закон и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Така постановеното решение е неправилно. Настоящият касационен състав прием, че в конкретния случай съдът не е съобразил фактическите установявания, а именно несъответствията между недопустими площи изчислени в уведомителното писмо и тези в заключението на вещото лице и по двете схеми - СЕПП и СНДП. С уведомителното писмо по СЕПП е установена разлика между декларираната площ (13955,21 ха) и установената след извършените административни проверки площ (13725,13 ха), в размер на 230,08 ха, което представлява 1,68% процент на наддеклариране, т. е. по-малка от 3%, но надвишава 2 ха и съответно площта, върху която се изчислява субсидията се санкционира с двойния размер на установената недопустима за подпомагане площ. Според заключението на СТЕ разликата между декларираната площ 13955,21 ха и установената от вещото лице 13749,72 ха допустима площ, е в размер на 205,49 ха или 1,49% наддеклариране. Тези различни стойности, не променят вида на санкцията, но променят размера на санкцията при прилагане на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. По същият начин съдът не е съобразил установения размер по СНДП, където съгласно уведомителното писмо - установената разлика между декларираната площ от 13955,21 ха и установената в размер на 13725,13 ха площ след извършени адм. проверки в ИСАК по заявлението на жалбоподателя за кампания 2011 г., е 230,08 ха или 1, 68%, т. е. отново по-малка от 3%, но надвишава 2 ха и съответно площта, върху която се изчислява субсидията се санкционира с двойния размер на установената недопустима за подпомагане площ, а по СТЕ разликата между декларираната 13955,21 ха и установената от вещото лице 13740,17 ха допустима площ по заявлението на жалбоподателя за кампания 2011 г. е 2015,04 ха или 1,57% наддеклариране. Тези различни стойности, отново не променят вида на санкцията, но при прилагане на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. се променя размера на санкцията, а оттук и размера на оторизираната сума. В тази част съдът не е обосновал решението си и не е съобразил, че в случая при налагане на санкциите по отделните схеми и мерки е допуснато нарушение на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Видът на санкциите е в хипотезата на процентното отношение на наддекларираната площ в рамките до 3%, но над 2 ха (т.е. над 3% или 2 ха, но не повече от 20%), при която санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ. В случая с оспореното уведомително писмо е установен по-висок размер на наддекларирана площ, а по приетото заключение на вещото лице, кредитирано от съда изцяло като обективно и правилно, е установен по-нисък размер на наддекларирана площ в размер и проценти изложени по-горе, въз основа на които при прилагането на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. се получава по-нисък размер на санкционираната площ, респ. по-висок размер на оторизираната сума за подпомагане, в който смисъл е възражението на касационния жалбоподател. По отношение възражението в касационната жалба за немотивираност на акта, съдът го счита за неоснователно. Видно от съдържанието на оспореното уведомително писмо, в него се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Изложените основания и описаните в табличен вид имоти, площи, приети за недопустими за подпомагане по всяко от двете мерки, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационната жалбоподателка, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа, на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е и настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки и проверки в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. По тези съображения обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. На отмяна подлежи и оспореното уведомително писмо, като преписката се върне на изпълнителния директор за ново произнасяне при съобразяване на фактическите установявания, а именно несъответствията между недопустими площи изчислени в уведомителното писмо и тези в заключението на вещото лице и по двете схеми - СЕПП и СНДП. Следва да бъде съобразена по мярка СЕПП констатираната от вещото лице в изготвената СТЕ разликата между декларираната площ 13955,21 ха и установената от вещото лице 13749,72 ха допустима площ в размер на 205,49 ха или 1,49% наддеклариране, доколкото тези различни стойности променят размера на санкцията при прилагане на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. По същия начин стои и въпроса с констатациите по мярка СНДП, където съгласно уведомителното писмо - установената разлика между декларираната площ и установената след извършени адм. проверки в ИСАК по заявлението на жалбоподателя за кампания 2011 г., е 230,08 ха или 1, 68%, а по СТЕ разликата между декларираната и установената от вещото лице допустима площ по заявлението е 2015,04 ха или 1,57% наддеклариране, поради което при прилагане на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. се променя размера на санкцията, а оттук и размера на оторизираната сума. И в двата случая при прилагането на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. се получава по-нисък размер на санкционираната площ, респ. по-висок размер на оторизираната сума за подпомагане. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение