Решение № 3490 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11763/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от ТИХОМИР ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Кирково, обл. Кърджали против Решение 338/27.10.2023 г., постановено по адм. дело 313/2023г. по описа на Административен съд Кърджали, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 2153-08-169 от 17.07.2023г., на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Кърджали, с което са отхвърлени възражения срещу Задължителни предписания ЗД-1-08-01374081/06.06.2023г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Кърджали, в частта им, с която Тихомир ООД е задължено да залични данните, подадени по реда на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, касаещи С. Атанасов, за периода 01.08.2022г. до 28.08.2022г. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба директора на ТП на НОИ Кърджали, чрез старши юрисконсулт С. Янчина изразява становище за неоснователност на същата. Релевира претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото, но е направил изводи несъответстващи с установената фактическа обстановка и приложимото материално право относно наличието на безспорна установеност, че работникът не е упражнявал реално трудова дейност в периода 01.08.2022г. до 28.08.2022г. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба следва да се приеме за основателна. С решение 338/27.10.2023г. по адм. дело 313/2023г., Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на Тихомир ООД, [населено място], обл. Кърджали срещу Решение 2153-08-169/17.07.2023г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което са били отхвърлени възраженията на дружеството срещу Задължителни предписания ЗД-1-08-01374081/06.06.2023г. на контролен орган в ТП на НОИ- Кърджали, за заличаване на подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за С. Атанасов, [ЕГН], данни за периода от 19.07.2021г. до 31.10.2021г. и от 01.05.2022г. до 28.08.2022г., с вид осигурен 01, декларация Обр. 1. На осигурителя е предписано и да се коригират данните по декларация обр. 1 за С. Атанасов, за месец 11.2021г., като се посочи в т. 16.1 - 17 отработени дни, а в т. 14 - начало на осигуряване - 06. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт първоинстанционният съд е приел обжалваното пред него решение за законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Съдът е развил съображения в насока, че С. Атанасов няма качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, за целия посочен в оспорения акт период, а именно от 19.07.2021г. до 31.10.2021г. и от 01.05.2022г. до 28.08.2022г., като е приел за доказано, че не е изпълнявал трудови задължения по трудовото си правоотношение с търговското дружество на длъжността ръководител транспорт. Този извод съдът е обосновал въз основа на приобщените по делото доказателства, в т.ч. справка с per. 292000-10889/11.05.2023 г., издадена от ОДМВР - Кърджали, за С. Атанасов, с [ЕГН], видно от която за същия са регистрирани задгранични пътувания за периода от 01.01.2021г. до 10.05.2023г. през ГКПП на РБългария, както следва: излизане от РБългария на 30.04.2021г. - влизане в РБългария на 05.11.2021г.; излизане от РБългария на 30.04.2022г. - влизане в РБългария на 01.08.2022 г.; влизане в РБългария на 25.09.2022г., както и въз основа на ПД U1, издаден от компетентната институция на Великобритания, в който за С. Атанасов са удостоверени няколко периода на осигурена заетост по законодателството на посочената държава, в т.ч. за времето от 30.04.2021г. до 05.11.2021г. и от 30.04.2022г. до 27.07.2022г. Първоинстанционният съд е посочил, че доколкото приобщените към доказателствата по делото справки от ОД на МВР Хасково представляват официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда до оборването й от страната, за която същият е неблагоприятен и предвид липсата на въведени надлежни възражения от страна на жалбоподателя относно удостоверените в цитираната справка факти, то въз основа на същите се приема за безспорно установено отсъствието на С. Атанасов от страната за посочените периоди, което от своя страна обосновавало липсата на упражнявана дейност от лицето като ръководител транспорт при осигурителя Тихомир ООД. Първоинстанционният съд е отхвърлил изрично наведените пред него възражения за незаконосъобразност на оспорения акт, в частта му касаеща периода от 01.08.2022г. до 28.08.2022г., по отношение на който се претендира, че С. Атанасов се е намирал в пределите на Р.България и е липсвало пречка да изпълнява възложените с длъжностната му характеристика трудови функции. Съдът е приел представеното от жалбоподателя допълнително споразумение по трудов договор за изменение на трудовото правоотношение, относно продължителността на работното време от 2 ч. на 8 ч. дневно за изготвено за целите на административното производство, предвид липсата на доказателства за вписване на същото в регистрите на НОИ. Отделно е изразил довод, че наличието на такова споразумение установява единствено изменение на трудовото правоотношение, но не и реално изпълнение на трудови функции от страна на работника по това правоотношение. Приел е също така, че и за този период лицето вероятно е било извън територията на Р. България, доколкото от представения задграничен паспорт се установявало, че на 27.08.2022г. има регистрирано влизане в страната. С оглед дължимата от съда проверка на оспореното решение, настоящият касационен състав, намира същото за допустимо, валидно и неправилно в оспорената му част. Пред настоящата касационна инстанция се излагат доводи и твърдения за неправилност на оспореното решение и постановяването му в несъответствие с установените факти и обстоятелства относно дадените от административния орган задължителни предписания за заличаване осигурителните данни касаещи С. Атанасов, за периода от 01.08.2022г. до 28.08.2022г. Предвид правомощието на касационната инстанция да ревизира правилността на оспорения съдебен акт единствено по наведените касационни основания, следва на анализ да се подложат единствено изводите на съда, касаещи липсата на предпоставки да се приеме, че за периода от 01.08.2022г. до 28.08.2022г. лицето С. Атанасов е имал качеството на осигурено лице. След като взе предвид, че в хода на първоинстанционното производство са установени всички относими към правния спор факти и обстоятелства и съобрази същите, касационната инстанция намира изложените от първоинстанционния съд доводи за законосъобразност на оспорения пред първата инстанция административен акт, в частта му касаеща посочения период от 01.08.2022г. до 28.08.2022г., за необосновани и неподкрепени от приложените в кориците на делото доказателства. От фактическа страна съдът е приел за безспорно, че по силата на трудов договор 90/19.07.2021 г., сключен между Тихомир ООД с [ЕИК] и С. Атанасов, с [ЕГН], последният е бил назначен на длъжността ръководител транспорт в дружеството, както и че правоотношението по този трудов договор е било прекратено считано от 29.08.2022г. Приел е, че между страните има сключено допълнително споразумение от 01.08.2022г. за изменение на трудовото правоотношение относно продължителността на работното време от 2 часа на 8 часа дневно, но е направил извод, че същото установява единствено изменение на трудовото провоотношение, но не и реално изпълнение на трудови функции от страна на работника по това правоотношение, респ. не установява, че от датата на сключването му до датата на прекратяване на правоотношението /28.08.2022 г./ жалбоподателят е имал качеството на осигурено лице. Относно записите в задграничния паспорт на Атанасов, съдът е изложил твърдения, че данните отразени в него не водят до извод за упражнявана от лицето трудова дейност в периода 01.08.2022г. 28.08.2022г., тъй като поставеният на стр. 7 от паспорта печат с надпис: Градина УЛ 27.VIII.22, съдържащ изображение за начина и посоката на преминаване на границата (в случая с автомобил), свидетелствал за преминаването на Атанасов на 27.08.2022г. през сръбско-българската граница в посока РБългария, което означавало, че преди тази дата лицето се е намирало извън пределите на страната, а това от своя страна водело до извода, че предходния период/дни/ лицето се е намирало извън пределите на страната, което обосновавало аргумент за неупражняване на трудова дейност от негова страна в дружеството Тихомир ООД [населено място], общ. Кърджали. По тези съображения първоинстанционния съд е намерил за недоказано в процеса, че по отношение на Атанасов са били налице условията, придаващи му качеството на осигурено лице по смисъла на КСО за процесния период. Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящият касационен състав. Следва да се посочи, че в производството пред първоинстанционния съд в тежест на административния орган е било да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на законовите предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Предвид изложените в административния акт твърдения на органа за неупражняване на трудови функции по трудов договор, по отношение на който липсва проведено производство за обявяването му за недействителен, в тежест на същия този орган е да ангажира доказателства, от който да се достигне до еднозначен и безпротиворечив извод, че за посочения период по отношение на конкретното лице не е съществувало обективната възможност за изпълнение на възложените с трудовия договор трудови функции. Предвид легална дефиниция за понятието, дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КСО /бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Твърдението на органа за липса на осигурително правоотношение за периода от 01.08.2022 г. до 28.08.2022г., касационният състав намира за недоказано в хода на първоинстанционното производство. Административният орган е изложил твърдения в тази насока, но не е ангажирал надлежни доказателства, които да ги подкрепят. Изводите на органа за липса на реално извършвана от касационния жалбоподател трудова дейност по сключения с процесното дружество трудов договор се основават главно на установените периоди от време в които лицето не е пребивавало на територията на Р. България и през които е упражнявало трудова дейност при друг работодател. Касателно процесния период от 01.08.2022 г. до 28.08.2022г., обаче такива доказателства не са налице. Липсва установяване от страна на органа, за същия този период, дружеството работодател да не е осъществявало търговска дейност, да няма регистрирани обороти или други обстоятелства които да водят на извод, че за този период лицето С. Атанасов се е намирало в обективна невъзможност да осъществява възложените му трудови функции. Настоящият касационен състав намира, че нито в административното производство, нито в първоинстанционното съдебно такова са събрани надлежни доказателства, които да дават основание на проверяваната съдебна инстанция да приеме, че липсва реално осъществена трудова дейност от лицето, чиито осигурителни права е разпоредено да се заличат, в периода от 01.08.2022 г. до 28.08.2022г.. По изложените съображения след като е извършил цялостен анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразен правен извод за наличие на такива, които да сочат, че период от 01.08.2022 г. до 28.08.2022г., С. Атанасов не е изпълнявал трудови функции, поради което е намерена за законосъобразна констатацията на административния орган, че същият няма качеството на осигурено лице по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО за този период. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, в обжалваната му част, с която е отхвърлено оспорването на Тихомир ООД против Решение 2153-08-169 от 17.07.2023г., на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалба на дружеството срещу Задължителни предписания ЗД-1-08-01374081/06.06.2023г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Кърджали, на Тихомир ООД да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, касаещи С. Атанасов, за периода 01.08.2022г. до 28.08.2022г., като неправилно, следва да се отмени. Предвид отправеното до съда искане за отмяна на решението, само в тази му част и задължението на касационната инстанция да се произнесе само по наведените касационни основания, съдът намира, че Решение 338/27.10.2023 г., по адм. дело 313/2023г. по описа на Административен съд Кърджали, в останалата му част е влязло в сила, като неоспорено. Предвид изхода на спора в тежест на ТП на НОИ Кърджали следва да бъдат възложени сторените от Тихомир ООД съдебно деловодни разноски в размер на 200 лв. за ДТ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,