Решение № 9120 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16881/2013 г.

Решение № 9120 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16881/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Образувано по касационна жалба на Симеон Драганов Бойчев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" понастоящем намиращ се в затвора гр. Ловеч, затворническо общежитие "Атлант", чрез процесуалния представител адв. Вилиана Цонева от САК против решение № 207 от 12.11.2013 г., постановено по адм. дело № 483/2012 г. на Административен съд Стара Загора. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"/ГД "ИН"/, не изразява становище по депозираната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а оспореното съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, предявен от Симеон Драганов Бойчев срещу ГДИН, произтичащи от: 1. Неоснователно преместване на ищеца от Затвора Стара Загора в Затвора гр. Ловеч в затворническо общежитие "Атлант"; 2. Неосигуряване на медицински преглед преди преместването му; 3. Бездействие на директора на Затвора да придвижи молбата му за непреместването му от Затвора Стара Загора в Затвора в гр. Ловеч и мълчалив отказ на главния директор на ГД "ИН" - София да уважи молбата му. Постановил е и да бъдат заплатени направените по делото разноски. За да достигне до този резултат, съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното: По основанията наведени в исковата молба за обезщетение за претърпени имуществени вреди произтичащи от неоснователно преместване от Затвора гр. Стара Загора в Затвора гр. Ловеч, административния съд е обсъдил приложимите разпоредби на закона и е достигнал до заключение, че иска е неоснователен. Изложени са подробни мотиви, че заповед № Л-7165/18.09.2013 г. на главния директор на ГД "ИН" не е обжалвана в законоустановения срок и също така няма данни тя да е отменена по установения законов ред. Установено е, че гореспоменатата заповед е стабилен административен акт съществуващ в правния мир, неотменен по съответния ред, което от своя страна е пречка за предявяване на иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Въз основа на тези констатации е прието, че не е налице първата материално-правна предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на ГД "ИН" - гр. София по реда на ЗОДОВ, а именно - наличието на отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействие от които да са последвали вредни последици за ищеца. По тези съображения, първостепенния съд е счел, че не се установяват настъпили вреди и иска е приет за неоснователен и недоказан. По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди поради бездействието на администрацията на затвора, изразяващо се в неосигуряване на медицински преглед преди преместването му в Затвора в гр. Ловеч, първоинстанционния съд е отхвърлил исковата претенция като неоснователна и недоказана. След подробен анализ на приложимите разпоредби и приложените доказателства по делото, административния съд е констатирал, че на Симеон Драганов Бойчев е извършен медицински преглед на 24.09.2012 г., при който не било установено влошено здравословно състояние, което да бъде пречка за преместването на лишения от свобода в Затвора в гр. Ловеч. Също така е прието, че съгласно чл. 139 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода след постъпването му се подлага на първичен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние и санитарна обработка. Законодателят не е предвидил задължителен медицински преглед при привеждането на лишените от свобода от един в друг затвор. Въз основа на тези изводи, административния съд се е мотивирал, че липсата на нормативно задължително поведение от страна на ответника, което да не е било изпълнено, представлява липса отново на първата материално-правна предпоставка - неправомерно действие или бездействие, което да е било обявено за незаконосъобразно. Относно твърдените неимуществените вреди произтичащи от бездействието на директора на затвора да придвижи молбата му за непреместване в Затвора в гр. Ловеч и при условия на евентуалност мълчаливия отказ на главния директор ГД "ИН", административния съд е отхвърлил същият отново като неоснователен и недоказан. Изложени са мотиви, че във връзка с тази искова претенция не са представени никакви доказателства, които да свидетелстват за подаването на такава молба. Прието е, че при липсата на надлежно сезиране на директора на ГД "ИН" не може да бъде осъществен състава на мълчаливия отказ. При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционния съд е счел, че не са налице основания за уважаването и на тази претенция за обезщетяване. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Доводите изложени от жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 62 от ЗИНЗС са неоснователни. АС - Стара Загора много подробно е обсъдил разпоредбите на чл. 62 и е достигнал до правилни и обосновани изводи, че процедурата по преместването на лишения от свобода Симеон Бойчев е спазена. По делото са приложени постъпилите жалби от други затворници срещу Симеон Бойчев, въз основа на които е инициирано преместването на лишения от свобода в друг Затвор и също така Предложение на началника на Затвора - Иван Карашков. Твърдението в касационната жалба, че лицето е преместено в нарушение на императивни законови разпоредби без надлежно издадена заповед на главния директор, са необосновани на събраните доказателства. Още повече, че на л. 93 от делото е приложена въпросната заповед, която е издадена на 18.09.2012 г. и същата не е обжалвана в законоустановения срок нито пред горестоящия административен орган, нито пред компетентния административен съд. В конкретния случай АС - Стара Загора е обсъдил наличието на необходимите процесуални предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ и е достигнал до правилен извод, че липсва първата от тях, а именно - отменен по законен ред индивидуален, общ или нормативен акт от които да са произлезли твърдените от ищеца вреди. При това положение обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че твърдяната искова претенция е неоснователна и недоказана. Правилно административният съд е посочил, че лишеният от свобода може да продължи образованието си по образователна програма и в Затвора в гр. Ловеч. поради което е неоснователна претенцията му за неимуществени вреди като последица от преместването му, с което се пречело на възможноста му да продължи средното си образование и курса по журналистика в които е записан в затвора Стара Загора. Относно претендираното обезщетение въз основа на бездействието на администрацията на затвора и непровеждане на медицински преглед преди преместването му, административният съд е достигнал до правилен извод, че в ЗИНЗС такова задължение не е регламентирано. Провеждането на профилактични медицински прегледи е посочено в чл. 139 ЗИНЗС като то се извършва единствено при постъпване на лицето за първи път в затвора. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че законодателят не е предвидил задължителен медицински преглед при преместване от един затвор в друг и следователно претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, въз основа на твърдяно бездействие на администрацията на затвора се явява също неоснователно и недоказано. Във връзка с претендираното обезщетение за неимуществени вреди въз основа на бездействието на директора на затвора Стара Загора да придвижи молбата на затворника за непреместване до директора на ГД "ИН" и при условията на евентуалност мълчалив отказ на директора на ГД "ИН" админстративния съд е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Следва да се добави, че и тук твърдяното бездействие на администрацията на затвора не е доказано с предвидените в закона средства и не са представени никакви доказателства за наличието или подаването на молба за непреместване от лишения от свобода Симеон Бойчев. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата АС - Стара Загора е достигнал до извод, че претендираните неимуществени вреди изразяващи се в унижено човешко достойнство, породено чувство за отритнатост, отхвърленост, незащитеност, страх и психически тормоз са недоказани. Административния съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват някои от тях правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, които следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищеца не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил исковете. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,