Решение № 9432 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2015 г.

Решение № 9432 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Мария Дякова Данданова, чрез пълномощника й адв. Ил. Борисова, срещу Решение № 2523 от 09.04.2015 г., постановено по адм. дело № 4973/2014 г. от Административен съд София-град (АССГ). В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна - Полицейски орган при 08 РУП - СДВР в писмени бележки излага становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба и счита обжалваното решение за неправилно като несъобразено с материалния закон. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Разпореждане на полицейски орган от 03.04.2014 г., издадено на осн. чл. 55 ЗМВР, с което на Мария Данданова е разпоредено да не нанася физически и психически тормоз над Владимир Асенов Кръстев; да не отправя закани за саморазправа към същия; да не извършва самоуправни действия спрямо него; да не нарушава обществения ред и всички спорни въпроси да решават по законовия ред. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че разпореждането е издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в изпълнение на възложени му по закон функции, в предписаната то закона форма, при спазване на нормите на процесуалния и на материалния закон. Решението е неправилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото и е събрал необходимите за правилното решаване на спора доказателства. Допуснал е нарушение, тъй като не ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Настоящата инстанция не споделя изводите на решаващия съд, че оспорваният административен акт е издаден в предписаната от закона форма. Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗМВР, в приложимата му редакция (ДВ, бр. 70 от 09.08.2013 г., изм. и доп.): "Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно. Съгласно ал. 5 на текста разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните задължителни реквизити: 1. наименование на органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3. фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва и 6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му. От друга страна общият процесуален закон - АПК в императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК също предвижда индивидуалният административен акт да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. В случая необосновано съдът от първата инстанция е приел, че оспореното разпореждане на полицейския орган от 08 РУП - СДВР е издадено "при спазване на установената форма". В него не са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Такива не се съдържат и в съставените докладни записки. Ето защо, възражението на жалбоподателката, че е налице особено съществено нарушение на процесуалните правила е основателно. В оспорвания индивидуален административен акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на нарушенията, извършени от Данданова, довели до издаването му. Константна практиката на Върховния административен съд е, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. При този изход на правния спор претенцията на пълномощника на Мария Данданова за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена до размера, доказан с представения по делото договор за правна помощ и съдействие от 12.05.2015 г. и представения на осн. чл. 80 ГПК списък на разноските, в общ размер на 550 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение