Решение № 227 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12581/2012 г.

Решение № 227 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12581/2012 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Министерството на отбраната против решение по адм. д. № 2696/2011 г. по описа на АССГ, в частта, в която съдът е изменил административния акт и в частта, в която жалбата е отхвърлена. По отношение на задължението за имота на ул. "Граф Игнатиев" № 40, по партида М 263 за периода от 01.2007 г. до 12.2007 г. и от 01.2008 г. до 08.2008 г. твърди, че за 2007 г. задължението е изплатено от Изпълнителна агенция "Държавна собственост" на Министерството на отбраната още през календарната 2007 г. Относно имотите в м. "Южен парк", Район "Триадица" издаденият административен акт е следвало да бъде отменен. Съдът е постановил решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не е извършил служебна проверка за законосъобразност, включително относно размера на таксата и предоставянето на услугите. Представя писмени доказателства и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - кметът на Столична община не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба относно задължението за периода за 2007 г. в размер на 246,56 лева главница и 53,75 лева лихви, тъй като същите са изплатени от ИА "Държавна собственост на МО". За периода 2008 г. няма данни за погасяване на задължението. В останалата част жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 4736 от 16.08.2012 г. по адм. д. № 12581/2012 г. по описа на АССГ, с обжалваната пред касационната инстанция част, съдът по жалбата на Министерството на отбраната е изменил акт за установяване на публично държавно вземане за местна такса битови отпадъци № РД-22-35 от 28.09.2009 г. на ВИД кмет на Столична община по т. 1 за имот в гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 40 като определил по данъчна партида М 263 ТБО за период от 1.07.2007 г. до 31.07.2008 г. 246,56 лева главница и 53,75 лева лихва, както и е отхвърлил жалбата изцяло срещу т. IV и т. V от акта за ТБО за имоти в м. "Южен парк" - данъчна партида М 105 и М 106. Решението е постановено при ново разглеждане на спора след отменително решение № 3077/1.03.2011 г. по адм. д. № 10189/2010 г. по описа на Върховния административен съд, I отд. С това решение е прието, че Министерството на отбраната дължи ТБО, тъй като има право на управление върху имоти държавна собственост, поради което ползва и владее от свое име, за своя сметка и на своя отговорност. Неоснователно е оплакването на съда, че първоинстанционното решение е неправилно, защото задължението за имота на ул. "Граф Игнатиев" № 40 е погасено с изплащането на задължението от ИА "Държавна собственост на МО" с две платежни нареждания, приложени към касационната жалба. Нито при първоначалното разглеждане, нито при новото разглеждане на спора пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства за погасяване на задължението за ТБО за периода от 1.01.2007 г. до 31.07.2008 г. по данъчна партида М 263. В писменото становище от 8.07.2009 г. (л. 14 от адм. д. № 8077/2009 г.) министърът на отбраната е заявил, че за имота няма непогасени задължения, но не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си. Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза от 24.04.2012 г. Съдебният експерт за процесния период и за имота на ул. "Граф Игнатиев" № 40 на л. 46 от делото посочва изрично, че макар в данъчната оценка на имота от 7.02.2008 г. да е посочено, че няма непогасени данъчни задължения, не са налице никакви данни задължението за 2007 г. да е изплатено. За 2008 г. също не е платена ТБО. В съдебно заседание на 3.05.2012 г. експертизата е приета в присъствието на юрисконсулт Николов, не е оспорена в тази част и е ценена от съда. Пред първоинстанционния съд не са представени платежните нареждания № 830 001070016 от 17.04.2007 г. за сумата от 70,11 лева и № 830001 070015 от 12.04.2007 г. за сумата 560,90 лв., преведени от ИА "Държавна собственост МО" за ТБО по сметка на Община Сред. Затова вещото лице не е проверявало дали посочените суми погасяват задължения по партида М 263. Такава проверка от съдебен експерт е необходима, предвид различията в размера на преведените и дължими суми за ТБО за имота на ул. "Граф Игнатиев" за 2007 г. По АУПДВ тази сума за календарната 2007 г. е 155,72 лв., а по платежните нареждания сумите са други. Съдебното производство по настоящото дело е втора касация. Пред касационната инстанция не се развива въззивно производство, поради което писмените доказателства, които по чл. 219, ал. 1 от АПК са допустими трябва да установяват само наведеното касационно основания. Непълнотата на доказателства, вследствие процесуално бездействие на страната не е касационно основание. Поради това представените за първи път пред настоящата втора касационна инстанция писмени доказателства, не са основание за отмяна на съдебното решение и не налага събиране на доказателства по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК чрез допускане на съдебна експертиза. Неоснователна е касационната жалба и в частта, в която е обжалвано отхвърлителното решение на първоинстанционния съд за дължима ТБО по т. IV и т. V от акта за ТБО за имоти в м. "Южен парк" - данъчна партида М 105 и М 106. Съдът е постановил правилно съдебно решение при спазване на съдопроизводствените правила. По делото са представени писмени доказателства за спазване на чл. 63, ал. 2 и чл. 71 от ЗМДТ. Със заповеди на кмета на Столична община РД № 09-2066/24.10.2003 г. (л. 51), заповед № РД-09-2333/29.10.2004 г. л. 58, заповед № РД-09-1799 от 28.10.2005 г., л. 68, заповед № РД-09-1125/30.10.2006 г. л. 84и заповед № РД-09-2286/29-10.2007 г. л. 91 са определени границите на територията на район "Триадица", в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, като са представени и доказателства за размерите на такса битови отпадъци за годините. Решението следва да се остави в сила като материално законосъобразно и постановено съобразно изяснената фактическа обстановка. Неоснователна е молбата на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски по делото. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение