Решение № 9896 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8662/2017 г.

Решение № 9896 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8662/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "А. М. К." ООД, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "С." ..№... срещу Решение № 3743 от 05.06.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 5343/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "А. М. К." ООД срещу Решение № 26 от 08.02.2016 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отхвърлено искането му за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, регистров № 4251 "подматрачни рамки", с притежател "Геномакс" ООД.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - "А. М. К." ООД (Аико), счита обжалваното решение за неправилно, постановено пи съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Немотивирано съдът го е лишил от възможност да ангажира доказателства - отменил е определението за допущане до разпит на искания свидетел, не е приел относими за предмета на спора доказателства - каталог на фирма "Еластик" от 1994 г., приетата и кредитирана съдебна експертиза е с множество вътрешни противоречия и неоснователно отхвърляне на искането за назначаване на разширена експертиза. Сочи, че в експертизата се съдържат правни изводи, както и че се сравняват само част от релевантните изображения на дизайните. Позовава се на заключението на съдебната експертиза по административно дело № 3537/2011 г. на Върховния административен съд.

Съдът е изложил оскъдни мотиви за отхвърляне на жалбата, като не са обсъдени самостоятелно всички приети по делото доказателства. Липсват самостоятелни изводи на съда за разгледаните от Патентното ведомство доказателства.

Неправилно съдът приема, че в Решение № 26 е установена неидентичност на сочения от касатора дизайн с този, чието заличаване се иска. Неправилно съдът прилага чл. 12 и 13 от Закона за промишления дизайн (ЗПД). Не е отчел идентичността на дизайна на подматрачните рамки на Аико и "Геномакс" ООД, както и между дизайна на Аико и на "Ринова - Флекс" ООД от 1996 г. Не е отчел доказателствата за общодостъпност на произвеждания по-ранен дизайн от "Ринова - Флекс" ООД. В резултат не е отчел, че са налице всички предпоставки на чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗПД за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, регистров № 4251, "подматрачни рамки".

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени Решение № 26. Алтернативно моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Независимо от изхода на делото счита обжалваното решение в частта за разноските неправилно, поради липсата на доказателства за направените от "Геномакс" ООД разноски. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. С. Д., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентното ведомство, счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт М. Ш..

1. Ответникът по касационната жалба - "Геномакс" ООД (Геномакс), счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и релевантната нормативна уредба. Сочи, че събраните по делото доказателства потвърждават законността на извода на органа, както и факта, че процесните дизайни са нови и оригинални.

Прави анализ на представените от касатора доказателства и сочи, че същите не са датирани, а експертизите, на които се позовава, са изготвени в производства, различни от настоящото, за различни дизайни и продукти. Не са ангажирани доказателства за по-ранно използване на идентичен по смисъла на закона дизайн като сравнението е направено само с един от трите дизайна.

Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. А. И., Адвокатска колегия, гр. П..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, постановено в съответствие с принципа на истинност по чл. 7 АПК. Правилен е изводът на съда, че актът е постановен от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна с изключение на частта за разноските, присъдени на "Геномакс" ООД, в която част е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. "Геномакс" ООД е собственик на дизайн, регистров № 4251 "подматрачни рамки", заявен на 10.04.2001 г. като множествена заявка, регистриран на 08.11.2001 г., публикация на 29.12.2001 г. в брой 12/2001 г. на Официалния бюлетин на Патентното ведомство и има срок до 10.04.2016 г.

Регистрацията включва три дизайна на "подматрачна рамка", първите два са представени с по едно цветно фотографско изображение, а третия - с две, както следва:

Дизайн 1

Дизайн 2

Дизайн 3

3.1. 3.2.

Външният вид на продукта "подматрачна рамка" е определен от особеностите на формата и цветовото съчетание.

1. На 21.11.2014 г. "А. М. К." ООД подава искане за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, регистров № 4251 "подматрачна рамка", включващ три дизайна, на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 и 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 ЗПД поради идентичност с предлагания от него дизайн на подматрачна рамка, произвеждан от "Rinova - Flex" GmbH ("Ринова - Флекс" ООД, Ф. Р. Г., Ринова - Флекс) с търговско наименование S. F.. Към искането са представени:

Д1 - заключение на съдебна експертиза по административно дело № 3537/2011 г. на Върховния административен съд с предмет оспорване на Решение № 142 от 10.02.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че от страна на "А. М. К." ЕООД не е извършено нарушение на чл. 35, ал. 1 и чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията по отношение на "Геномакс" ООД;

Д2 - писмо от 18.04.2013 г. на Ринова - Флекс до Аико, в което Ринова - Флекс сочи, че "още от 1997 г. сме произвеждали и продавали на нашите клиенти Бетина (Bettina) и Мали (Malie) подобен модел".

Д3 - фактури № 332 от 06.03.1996 г. и № 521 от 22.08.1996 г. за продажба на рамки S. F., издадени от Ринова - Флекс на B. M. G. и на M. P. G., в които са посочени артикул S. F. в пет различни модела с номера 4.046.700; 4.046.701; 4.046.952; 4.046.953; 4.046.954;

Д4 - два броя поръчки за доставка на рамки S. F. от B. M. G. до Ринова от 13.10.1997 г. за три модела и от M. M. M. GmbH от 14.11.1997 г. за два модела;

Д5 - ценова листа от 1996 г. на M. M. und P. G., в която са включени стоки S. F. в дванадесет различни размера;

Д6 - снимка на подматрачна рамка наречена S. F..

1. На 26.11.2014 г., със Заповед № 498, председателят на Патентното ведомство назначава състав от отдел "Спорове" да разгледа постъпилото искане.

1. На 22.12.2014 г. Аико подава допълнение към искането като сочи, че дизайн, регистров № 4251-001, е идентичен с произвеждан от Ринова - Флекс и предлаган от Аико модел S. S., артикулен № 11111111003 (003), вторият дизайн - 002, е разновидност на първия с подсилени ламели, третият - 003, е на рамка с ръчно повдигане, произвеждан от Ринова - Флекс и предлаган от Аико модел S. S., артикулен № 11111111007 (007). Към допълнението са представени:

Д7 - експертиза от държавен експерт в Патентно ведомство Ю. М. относно веществени доказателства, иззети с Акт № 214 от 12.12.2011 г.;

Д8 - 20 броя цветни и черно-бели снимки и чертежи, без дата, които са с надпис "Аико" и "Геномакс".

1. На 08.01.2015 г. искането на Аико е предоставено на Геномакс.

1. На 15.07.2015 г. Геномакс представя възражение.

1. На 27.07.2015 г. възражението е предоставено на молителя.

1. На 28.08.2015 г. молителят подава становище по възражението. В становището уточнява, че S. F. е наименование на дизайн, дадено от производителя Ринова - Флекс на подматрачни рамки, които Аико продава в търговската мрежа под наименованието на търговската марка Sensofeel, регистров № 69145.

Към становището са приложени:

Д9 - писмо от Ринова - Флекс до Аико от 26.01.2015 г., в което Ринова - Флекс сочи, че "с удоволствие Ви потвърждаваме, че моделите S. F. ("Стабило фит") и рамката S. S. ("С. С.") са идентични";

Д10 - разпечатка от електронната страница на Аико с изображения на подматрични рамки с дата 27.08.2015 г., на която има изображение на подматрачна скара Standart, № 11111111007, и надпис в рекламното поле Sensofeel;

Д11 - библиографска справка за марка Sensofeel, комбинирана, регистров № 69145, собственост на Аико, за стоките от клас 10: приспивателни възглавници против безсъние; акушерски матраци; стоките от клас 20: възглавници; пружинени матраци; сламени дюшеци; дюшеци; завивки; и стоките от клас 24: одеяла за легла;

Д12 - писмо от Ринова - Флекс до Аико от 02.04.2009 г., в което Ринова - Флекс уведомява Аико, че "ние сме произвели и доставили стандартните рамки преди регистрацията на промишления дизайн на 28.11.01. Този стандарт рамки сме произвели и доставили за първи път на 23 май 1995 г. Като пример прилагам нашата изходяща фактура № 9810457/1596 от 24.06.1999 г. В позиции 3 и 4 е посочена стандартната рамка. При този клиент моделът носеше наименованието SH-Rahmen (което означава стандартна дървена рамка). Този модел е идентичен със стандартната рамка на Аико. С оглед на прецизност прилагаме и чертежа към нея. ". Във фактурата фигурират два модела стандартна дървена рамка с наименование SH. Заглавието на чертежа е Standart NV като е посочен номер на изделието 4.545.702., който е идентичен с един от номерата на стандартната дървена рамка във фактурата, другият номер е 4.545.701.

1. На 01.09.2015 г. становището на Аико е предоставено на Геномакс.

1. На 05.10.2015 г. Геномакс подава становище.

1. На 08.02.2016 г. съставът по спора, назначен със Заповед № 498, представя на председателя на Патентното ведомство становище за отхвърляне на искането за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, регистров № 4251 "подматрачни рамки", с притежател Геномакс.

1. На 08.02.2016 г., с Решение № 26, издадено на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 и 1 ЗПД отхвърля искането на Аико за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, регистров № 4251 "подматрачни рамки", с притежател Геномакс, поради непредставяне от молителя на доказателства, които ясно и пълно да разкриват видимия външен вид на подматрачните рамки и за които има данни или може да се установи по безспорен начин, че са разгласени и станали общодостъпни преди датата на подаване на заявката за регистрация на дизайн, регистров № 4251 - 10.04.2001 г.

1. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза за дизайн, съгласно която:

а) процесните дизайни са нови и оригинални спрямо релевантните към датата 10.04.2001 г. представени изображения, поради което не е налице идентичност по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗПД;

б) от направеното неизчерпателно проучване само публичните бази данни, централизирали базите в публикации на промишлен дизайн на 45 ведомства по света, не е установено да има идентичен дизайн на подматрачни рамки, който да е станал общодостъпен по какъвто и да е начин преди датата на подаване на заявката за регистрация на дизайна на Геномакс, съответно приоритетната дата, където и да е по света;

в) допълнително заключение:

подматрачната рамка от стр. 213, наречена № 3 от каталога на Ринова - Флекс, не е идентична с процесния дизайн, регистров № 4251-001;

подматрачната рамка с опция за повдигане с каталожен № 11111111007 от електронната страница на Аико и изображението от стр. 9 на заключението на експерта по административно дело № 3537/2011 г. не са идентични;

дизайн, регистров № 4251-001 и 003 - са нови и оригинални спрямо посочените изображения.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното Решение № 26 е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Въз основа на релевантните разпоредби - чл. 29, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗПД и доказателствата по делото съдът приема, че между регистрирания и противопоставения дизайн има различия в съществените елементи, които формират цялостното различно впечатление за тях у информирания потребител, поради което процесният дизайн е нов и оригинален. Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на оспореното Решение № 26 и отхвърля жалбата на Аико.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Излага конкретни доводи досежно всеки от твърдяните пороци.

1. По порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е отказал събирането на релевантни доказателства.

а) Свидетелски показания:

Съдът немотивирано е отменил определението си за допущане до разпит на свидетел. Касаторът е поискал още с жалбата събирането на това доказателство и съдът с разпореждане от 21.06.2016 г. е допуснал до разпит свидетеля. Чрез свидетеля касаторът е искал да установи "факти и обстоятелства във връзка с производството и предлагането на подматрачна рамка с идентичен на оспорения дизайн, в търговската мрежа преди 2001 г. "

Законодателят не е регламентирал изрично доказателствените средства, чрез които лицето, което иска заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, може да докаже твърдяната идентичност и общодостъпност на по-ранния дизайн. Посочил е само - чл. 43, ал. 2 ЗПД, че искането трябва да съдържа доказателства. В същото време, доколкото става въпрос за сравнение на два дизайна, т. е. за сравнение на външните форми на два продукта с оглед на чл. 3, ал. 1 ЗПД, и доколкото при регистрацията на дизайна законодателят изрично изисква представянето на едно или няколко графични или фотографски изображения, които ясно и пълно разкриват дизайна - чл. 31, ал. 2, т. 3 ЗПД, то очевидно е, че за да може да се извърши преценка за идентичност е необходимо да бъдат представени изображения на дизайна, за който се твърди че е идентичен на оспорения - сравнение може да се направи между две изображения.

Що се отнася до доказването на другия релевантен факт - общодостъпността, то при отчитане на факта, че става въпрос за доказване на общодостъпност на форма на продукт, то отново доказването е свързано с установяването на конкретна форма, което значи доказването на достъпността на конкретно изображение.

При отчитане на тази специфика на предмета на доказване следва да се прецени съществено процесуално нарушение ли е отказа на съда да допусне събиране на исканото доказателство? За да бъде отказът на съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необходимо отказаното доказателство да бъде допустимо и относимо.

Безспорно е, че свидетелските показания, с оглед на чл. 164 във вр. с чл. 163 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 171, ал. 2 АПК, по принцип са допустимо доказателствено средство в производството по оспорване на законосъобразността на един административен акт. Въпросът е относимо и необходимо ли е исканото доказателствено средство за доказване на твърдяните от касатора факти?

За да се отговори на този въпрос е необходимо да се прецени какво точно иска да докаже касаторът с това доказателствено средство и може ли с оглед на това да постигне чрез него желаното доказване.

С оспорения акт органът е отказал заличаването на промишлен дизайн, за който касаторът твърди, че е идентичен, по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗПД, с друг, станал общодостъпен преди датата на заявката дизайн. Тъй като органът приема, че процесният дизайн не е идентичен със сочения от касатора, то тежестта на доказване на факта на идентичност и на общодостъпност на идентичния дизайн преди датата на заявката е на касатора. Неговото доказване на тези факти трябва да бъде главно и пълно, защото именно на тях той основава исканията си - чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Това не значи, че доказателствената тежест за фактическите основания, посочени в акта, не е на органа съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, но в случая, с оглед на отрицателното съдържание на акта - отказ да се заличи процесния дизайн, именно на касатора е доказателствената тежест да докаже твърдяния положителен факт.

Както бе посочено по-горе предмет на доказване е външната форма на предмет. Свидетелят е лице, което представя на съда своите възприятия за юридическите или доказателствените факти. Но личното възприятие на външния вид на един продукт и личното възприятие за неговата общодостъпност са ограничени до рамките на личното разбиране на свидетеля за формата на продукта и за идентичността му с другия, без да се дава възможност на съда непосредствено да извърши преценка на релевантния факт - идентичността. Още повече, че сравнение може да се извърши между две изображения, а не между изображение и показания на свидетел за неговата представа за външния вид на продукта.

Следователно, за да се прецени идентичността на два дизайна и общодостъпността на по-ранния е необходимо да се докаже чрез документи конкретната форма на двата и общодостъпността на по-ранния. Само документираното изображение на външната форма позволява сравнение по начин, който дава възможност съдът да формира обоснован извод за наличие или не на идентичност, съответно за общодостъпност или не на същата тази форма.

С оглед на горното, в конкретния случай, отказът на съда да допусне до разпит свидетел, който да установи формата на по-ранния промишлен дизайн не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

б) Писмени доказателства:

Касаторът счита, че съдът неоснователно е отказал да приеме като доказателство каталог на австрийската фирма "Elastica" от 1994 г. с налично изображение на подматрачна рамка с търговско наименование "Rekord".

Видно от доказателствата по делото касаторът, с нарочна молба от 30.11.2016 г., е поискал приобщаването към доказателствата по делото на каталог на австрийската фирма "Elastica" с цел съдебната експертиза да извърши сравнение за идентичност между процесния дизайн и дизайна на подматрачна рамка с търговско наименование "Rekord". Вярно е, че съдът не е мотивирал определението, с което е отказал допускането на процесното писмено доказателство. Вярно е също, че именно писмени доказателства от този характер са доказателствените средства, чрез които касаторът може да докаже идентичност и общодостъпност на по-ранния дизайн. Но в случая каталогът се представя не за да докаже идентичност и общодостъпност на дизайна, за който касаторът претендира да е идентичен и общодостъпен по-рано от процесния - дизайна на подматрачна рамка, произвеждан от Ринова - Флекс, а да се докаже идентичност и общодостъпност по отношение на друг дизайн, с търговско наименование "Rekord" и на друга фирма.

Чрез това доказателство фактически касаторът иска да въведе ново искане за заличаване - по отношение на нов обект на сравнение, обект, който не е бил предмет на сравнение от органа в производството по искането му за заличаване.

Предмет на съдебната преценка е законосъобразността на Решение № 26, а Решение № 26 има за предмет преценката за идентичност между дизайн, регистров № 4251, и дизайн на подматрачна рамка, произвеждан от Ринова - Флекс. Т. предмет е определен на основата на искането, с което касаторът е сезирал Патентното ведомство. Проверката за идентичност е винаги проверка по отношение на конкретно посочен друг дизайн и не може в хода на съдебното производство тази проверка да се разширява чрез включването и на други промишлени дизайни.

С оглед на горното недопускането от съда на исканото доказателство - каталог на австрийската фирма "Elastica" от 1994 г. с налично изображение на подматрачна рамка с търговско наименование "Rekord", не е нарушение на съдопроизводствените правила, защото процесното доказателство е неотносимо към предмета на спора.

в) Заключение на съдебната експертиза:

Касаторът счита, че съдът съществено е нарушил съдопроизводствените правила като не е допуснал исканите задачи на допълнителната съдебна експертиза. Видно от молбата на касатора от 30.11.2016 г. с нея той е поискал вещото лице да извърши сравнение за идентичност между изображение на процесния дизайн и изображения на други дизайни. От общо поисканите девет сравнения съдът е допуснал две - тези, с които се иска сравнение: 1.) на процесния дизайн, по изображението в Патентното ведомство, и дизайна на подматрачна рамка, произвеждан от Ринова - Флекс, посочен под № 3 в каталог и представен като S. F. и 2.) на подматрачна рамка с опция за повдигане S. S., каталожен № 111111007, изображение от разпечатка от електронната страница на Аико с дата 27.08.2015 г. и процесния дизайн, регистров № 4251, съответно 001 и 003, както е изобразен на стр. 8 и 9 от заключението на експерта по административно дело № 3537/2011 г.

Съдът не е допуснал въпросите касаещи сравнение на изображения на подматрачна рамка, намираща се в писмото на Ринова - Флекс от 02.04.2019 г. (Д12); снимката от каталога на Ринова - Флекс (Д6); предлаганата от Аико подматрачна рамка с каталожен № 1111111003, изображение от стр. 7 на експертизата по административно дело № 3537/2011 г.; снимката от списание "Форум" и изображението на процесния дизайн на стр. 7 от заключението на експерта по административно дело № 3537/2011 г., както и сравнение между подматрачни рамки с търговско наименование "Rekord" и процесния дизайн.

По отношение на отказа на съда да допусне въпросите (три) за сравнение между подматрачните рамки с търговско наименование "Rekord" и процесния дизайн важи изложеното по-горе досежно неприемането на каталог на австрийската фирма "Elastica" от 1994 г. с налично изображение на подматрачна рамка с търговско наименование "Rekord".

По отношение на отказа на съда да допусне въпросите за сравнение на подматрачна рамка, представена като произведена от Ринова - Флекс и продавана от касатора с изображение на процесния дизайн, дадено в заключението на експерта по административно дело № 3537/2011 г., следва да се посочи, че сравнението между регистрирания промишлен дизайн и твърдяния общодостъпен по-рано дизайн се извършва само и единствено въз основа на изображението, регистрирано в Патентното ведомство - https:/portal. bpo. bg . Използването на изображение, различно от регистрираното, е ирелевантно за законосъобразността на Решение № 26, както и за доводите на касатора за идентичност на регистрирания и сочените от него дизайни.

С оглед на това съдът правилно не е допуснал исканите от касатора въпроси към съдебната експертиза и с това не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

Следва да се посочи, че съдът е допуснал въпрос 5 от молбата на касатора от 30.11.2016 г., който също визира сравнение с изображение, посочено в експертизата по административно дело № 3537/2011 г. Видно от заключението на вещото лице - л. 303 и 305, сравнението вещото лице е извършило изрично с изображението на процесния дизайн, регистров № 4251-001 и 003, публикувано в Патентното ведомство - л. 320 - 321, както и видно от изписаната върху изображението на дизайн 001 дата на заявката за регистрация поместено в заключението. В съдебно заседание заключението на вещото лице е прието, без да е направено възражение от касатора досежно изображението на процесния дизайн, използвано за сравнение.

Поради изложеното, макар съдът с определението си да е допуснал задача на съдебната експертиза, която се основана на сравнение между ирелевантно за законосъобразността на акта изображение на процесния дизайн вещото лице е извършило фактически сравнение с изображението, регистрирано в Патентното ведомство, а страните по делото не са възразили по отношение на този факт в заключението на вещото лице, което съдът е приел.

Видно от горното доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане на част от исканите задачи на съдебната експертиза е неоснователен.

г) Правни изводи в заключението на вещото лице:

Касаторът счита, че в основното и в допълнително заключение на съдебната експертиза се съдържат правни изводи относно релевантността на приети по делото писмени доказателства и необоснована преценка относно датираността им.

Видно от заключението на съдебната експертиза - основно и допълнително, вещото лице по отношение на поставената от касатора и допусната от съда задача - да отговори налице ли е идентичност между сравняваните дизайни по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗДП, изрично е посочило, че извършва сравнението на база на изображенията, без да се съобразява дали то е датирано или не, л. 230. По отношение на втората задача - станал ли е общодостъпен дизайнът, предлаган от Аико, преди датата на заявката на процесния дизайн, вещото лице сочи, че е направило извода си на базата на всички доказателства по делото и на базата на извършеното проучване. Именно в отговор на тази задача вещото лице е изложило становище досежно достоверността на установените от него и представени от касатора доказателства.

Следва да се посочи, че самият касатор е задал правен въпрос на вещото лице. Дали доказателствата по делото доказват общодостъпността на един дизайн е действително правен въпрос. В случая, касаторът е предпочел вещото лице да издири доказателства вместо него и да ги представи на съда, нещо, което безспорно не е правомощие на вещото лице с оглед на чл. 195, ал. 1 ГПК, но тъй като това е в интерес на касатора, той не може да се позова не това нарушение.

За правилността на съдебното решение е важно как съдът е ценил доказателствата, в т. ч. и заключението на вещото лице, а това е въпрос, свързан със съответствието на съдебното решение с материалния закони и неговата обоснованост.

С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради приемането на заключение на вещото лице, което съдържа правни изводи е неоснователно.

д) Приемането на доказателство, което противоречи на установеното в заключението на експерта по административно дело № 3537/2011 г.:

Касаторът не сочи коя точно процесуална норма е нарушил съдът с приемането на заключението на вещото лице, което противоречало на заключението на вещото лице по административно дело № 3537/3011 г. От доводите му в подкрепа на този твърдян порок на съдебното решение е видно, че не е съгласен с приемането от съда на изводите на съдебната експертиза. Тези доводи са относими изцяло към обосноваността и съответствието на съдебното решение с материалния закон, поради което ще бъдат обсъдени при разглеждането на тези твърдяни пороци на съдебното решение.

Видно от изложеното в хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което доводите на касатора за този твърдян порок са неоснователни.

1. По порока необоснованост на съдебното решение:

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е необосновано. Доводите, които излага в подкрепа на сочения порок са за липса на самостоятелни изводи на съда относно преценката на доказателствата по делото и в частност позоваването на приетата по делото експертиза.

Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът, действително, изключително пестеливо е анализирал доказателствата по делото. Позовал се е основно на заключението на съдебната експертиза. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК съдът към решението си излага мотиви, в които посочва становищата на страните, фактите по делото и правните изводи. В случая, съдът е изложил подробно становищата на страните и фактите по делото. Посочил е релевантната нормативна уредба и макар и пестеливо е дал правна оценка на релевантните факти.

Следва да се посочи, първо, че несъгласието на касатора с изводите на съда само по себе си не значи необоснованост на изводите на съда. И второ, доводът, който касаторът поддържа в подкрепа на порока необоснованост е относим за порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а не необоснованост. Необсъждането от съда на релевантни за предмета на спора факти или доказателства или неизлагането на мотиви е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но в случая такъв порок не се твърди във връзка с тези доводи.

Необосноваността, като порок на съдебното решение, е свързана не с липсата на мотиви, а с грешки на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение. Необосноваността не е резултат на неизпълнение от съда на негово процесуално задължение, а резултат на негова грешка при формиране на вътрешното му убеждение, по отношение на тази дейност, която не е нормирана от закона. За да са обосновани изводите на съда е необходимо да не противоречат на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на казуалните връзки между явленията, на данните от науката, на истинската воля, изразена в административния акт. В случая, касаторът не твърди грешки на съда при формиране на фактическите му констатации.

Що се отнася да съдебната практика, на която касаторът се позовава досежно наличието на този порок на съдебното решене следва да се посочи, че визираните съдебни решения отменят първоинстанционните поради порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а не поради порока необоснованост - Решение № 11378 от 29.10.2015 г. по административно дело № 11256/2014 г., Решение № 7500 от 22.06.2015 г. по административно дело № 11650/2014 г., Решение № 5819 от 27.04.2011 г. по административно дело № 7567/2010 г. Соченото решение от 14 юни 2011, S. T., Т-68/08, EU: T: 2011:269 няма отношение към твърдяния порок освен, че е чудесен пример на анализ на релевантните за преценка наличието на предпоставките на чл. 4, 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 г. относно промишления дизайн на Общността (Регламент № 6/2002) и с оглед на това е относим mutatis mutandis.

Видно от изложеното доводите на касатора за необоснованост на обжалваното съдебно решение са неоснователни.

Доколкото съдът не е обвързан от правната квалификация на доводите на касатора следва да се посочи, че макар и изключително пестеливо съдът е обсъдил релевантните за предмета на спора доказателства като се е позовал изцяло на заключението на съдебната експертиза, което само по себе си не е съществено процесуално нарушение. Приемането от съда за правилни на мотивите на органа не значи липса на собствени мотиви.

С оглед на горното доводите на касатора не водят до извод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

1. По твърдението за противоречие на съдебното решение с материалния закон:

Искането, с което касаторът е сезирал Патентно ведомство за заличаване на промишлен дизайн, регистров № 4152, е с правно основание чл. 29, ал. 1, т. 1 и 3 във вр. с чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 ЗПД. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПД регистрацията на дизайн се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът е регистриран в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. е. не е нов и оригинален, а съгласно точка 3 - когато е идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 на дизайн, т. е. се различава само по несъществените елементи с дизайн, който преди датата на заявката е станал общодостъпен по какъвто и да е начин където и да е по света.

При така установената нормативна уредба, като оставим на страна факта, че идентичността на дизайна по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗПД фактически значи, че дизайнът не е нов, което пък значи, че не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПД - не е нов и оригинален, то изискванията за заличаване по точка 1 и точка 3 фактически значат, че по точка 1 следва кумулативно дизайнът да не е нов и оригинален, а по точка 3 - само да не е нов, в частност да е идентичен със станал общодостъпен дизайн преди датата на подаване на заявката.

Преди всичко следва да се посочи, че съставът по спорове и председателят на Патентното ведомство са обвързани от основанието на искането, с което са сезирани. Те не могат да променят правното основание на искането за заличаване. Освен това, съставът по искането може да изисква от страните допълнително доказателства, но не може сам да събира такива. Следователно, преценката за основателността на искането за заличаване органът прави на базата на доказаните от страните факти, ангажираните доказателства и релевираните доводи.

Какво представя касаторът като факти, доказателства и доводи?

Касаторът твърди в искането си, че процесният дизайн е идентичен с "произвеждани от "Ринова - Флекс" подматрачни рамки. В искането си не сочи кои са точно тези подматрачни рамки и не представя тяхно изображение. Позовава се само на заключение на експерта по административно дело № 3537/2011 г. на Върховния административен съд.

Предмет на административно дело № 3537/2011 г. е законосъобразността на Решение № 142 на Комисията за защита на конкуренцията, с което е прието, че Аико не е извършил нарушение на чл. 29 и 35, ал. 1 ЗЗК по отношение на "Геномакс" ООД. В хода на съдебното производство съдът е допуснал съдебна експертиза, която дава заключение, че между промишлен дизайн, регистров № 4251, и предлаганите от Аико на пазара подматрачни рамки под наименованието S. S., артикулен № 11111111003 (003) и № 11111111007 (007), са налице шест прилики и една разлика - броя на ламелите. Заключението е прието от съда като доказателство, но не е кредитирано, тъй като съдът приема същото "за неотносимо към настоящия спор". С Решение № 12573 от 06.10.2011 г., постановено по административно дело № 3537/2011 г., Върховният административен съд отхвърля жалбата на "Геномакс" ООД срещу Решение № 142 на Комисията за защита на конкуренцията. Решение № 12573 е оставено в сила с Решение № 5844 от 24.04.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 15666/2011 г.

Едва в представено пред органа допълнително уточнение на искането за заличаване касаторът твърди, че процесният промишлен дизайн е идентичен с произвежданата от Ринова - Флекс подматрачна рамка продавана от него в търговската мрежа под наименованието S. S., артикулен № 11111111003 и № 11111111007.

От така установените факти е видно, че приетото по административно дело № 3537/2011 г. заключение е първо, доказателствено средство по дело с предмет преценка на законосъобразността на друг административен орган. Второ, не е ценено от съда като относимо доказателство. С оглед на това заключението няма никаква обвързваща страните по настоящото дело правна стойност. Това прави позоваването от страна на касатора на това заключение единствено позоваване на становище на един експерт, което не е послужило като доказателство за постановяването на какъвто и да било съдебен акт. И трето, което е по-важно, процесната експертиза съдържа изображения на промишлен дизайн, регистров № 4251 - 001 и 003, както и на два артикула на касатора с № 11111111003 и № 11111111007, но не съдържа никакви факти и доказателства за релевантния за предмета на настоящия спор факт - общодостъпността на двата модела, продавани от касатора, преди датата на подаване на заявката за регистрация на процесния дизайн. Тази експертиза установява единствено, че към датата на нейното изготвяне - 12.06.2011 г., касаторът е предлагал посочените артикули, но тази дата е много след датата на заявяване на процесния дизайн. Отделно от факта, че в искането си от 30.11.2016 г. касаторът сочи артикули с други номера - № 1111111003 и № 111111007, а не артикулите с номера, предмет на експертизата по административно дело № 3537/2011 г.

С оглед на това позоваванията от касатора на заключението на вещото лице по административно дело № 3537/2011 г. не е нито факт, нито доказателствено средство, нито довод относим към предмета на спора. То по никакъв начин не доказва общодостъпност на продавани от касатора артикули преди датата на заявяване на процесния дизайн, по отношение на които да е необходимо да се извършва преценка за идентичност с процесния дизайн.

Касаторът се позовава и на още едно експертно заключение - заключението на експерт от Патентно ведомство, което е направено в рамките на административнонаказателно производство образувано срещу Аико. По делото няма доказателства какъв е правният резултат от тази експертиза - образувано ли е административнонаказателно дело, издадено ли е наказателно постановление, влязло ли е в сила. Но по-важното е, че това, което може да се установи чрез експертизата е, че към датата на нейното съставяне, която не се чете, но в експертизата е посочено, че се извършва на веществени доказателства, иззети с Протокол № 214 от 12.12.2011 г., касаторът е предлагал в търговската мрежа подматрачна рамка с търговско наименование Standart, артикул № 11111111003, който е идентичен с промишлен дизайн, регистров № 4251-001. Тази дата е много по-късна от датата на заявка на процесния дизайн. Отделно от факта, че към това доказателство няма приложено изображение на артикул № 11111111003.

Представените от касатора доказателства Д2, Д3, Д4, Д5 и Д6 установяват, че Ринова - Флекс е произвеждала след 1996 г. подматрачни рамки с търговско наименование S. F., като първите четири доказателства са фактури и не разкриват видимия външен вид на подматрачната рамка, а последното - фотографско изображение, го разкрива, но е с неустановена дата. С оглед на това тези доказателства не установяват никакви релевантни факти за исканото заличаване.

Представеното от касатора доказателство Д8 съдържа цветни и черно-бели снимки и чертежи на цели подматрачни рамки и на отделни техни елементи, но те не са датирани. Доказателство Д9 - писмо от Ринова - Флекс с дата 26.01.2015 г., с което фирмата сочи, че "моделите S. F." и "рамката S. S." "са идентични" формално се различава от соченото в становището на самия касатор от 28.08.2015 г. От писмото следва, че моделите S. F. са няколко, а рамката е една, отделно от факта, че това доказателство не е придружено с изображение на двата продукта, за да може да се установи твърдяната тяхна идентичност.

Представеното от касатора доказателство Д10 - извлечение от електронната му страница към дата 27.08.2015 г., която макар и да съдържа сочената подматрачна рамка Standart, каталожен № 11111111007, не е с дата преди датата на заявка на процесния дизайн, поради което не доказва общодостъпност преди датата на заявяване.

Доказателства Д11 е библиографска справка на търговска марка, регистров № 69145, Sensofeel, собственост на касатора, за стоките от клас 10: приспивателни възглавници против безсъние; акушерски матраци; стоките от клас 20: възглавници; пружинени матраци; сламени дюшеци; дюшеци; завивки; и стоките от клас 24: одеяла за легла, поради което само по себе си няма отношение към предмета на доказване. Установява единствено, че касаторът е собственик на търговската марка под чието име е извършвал продажба на различни стоки, в т. ч. и на стока, с каталожен № 11111111007.

Доказателство Д12 е писмо от 02.04.2009 г. на представил на Ринова - Флекс адресирано до касатора, към което са приложени фактура от 24.06.1999 г. и чертеж на рамка SH-Rahmen от 1995 г. В писмото се сочи, че Ринова - Флекс е произвела и доставила "стандартни рамки" преди регистрацията на промишления дизайн - 28.11.2001 г. Кой е промишления дизайн, за който става въпрос не е ясно, тъй като касаторът не е представил писмото, в резултат на което е получил отговора от 02.04.2009 г., но това не е относимо към предмета на доказване. Важното във връзка с това доказателство е, че първо, става въпрос за "стандартни рамки", т. е. продукт, който очевидно е в различни модели, тъй като е употребено множествено число. Второ. Произвежданите от Ринова - Флекс стандартни рамки - поне не едновременно всички, не могат да бъдат идентични със "стандартната рамка" на Аико. Възможно е някоя от тях да е идентична със "стандартната рамка" на Аико. Трето. Коя е стандартната рамка на Аико от това писмо не става ясно. Четвърто. От фактурата е видна продажба на рамки SH-Rahmen преди датата на заявката за регистрация на процесния дизайн, но не е представено изображение на същите, от което да е видим външния вид на рамката. Представен е чертеж, който не може да изпълни функцията за представяне на видимия външен вид на рамката. И пето. От писмото, а и от другите доказателства не се установява каква е връзката между "стандартните рамки" на Ринова - Флекс, стандартната дървена рамка SH-Rahmen и "стандартната рамка" на Аико.

Видно от изложеното представените от касатора доказателства първо, не установяват изображение на дизайн, който е добил общоизвестност преди датата на заявяване на процесния дизайн, т. е. не оборват показателя новост на процесния дизайн, и второ, не установяват липса на оригиналност. Няма изображение, което да е общодостъпно преди датата на заявката за регистрация на процесния дизайн, за което да може да се извърши сравнение и да се установи наличие или не на идентичност по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗПД.

Поради тези налични доказателства органът е отказал да заличи процесния дизайн.

Независимо от така установеното с доказателствата по делото и като взема предвид представените в административното производство доказателства и представените в съдебното производство нови писмени доказателства - статия от списание "Форум", брой от 04.07.200 г., съдът назначава съдебна експертиза, като първият зададен на експертизата въпрос изисква сравнение между всички представени в административната преписка и в съдебното производство "чертежи и снимки" на подматрачни рамки, предлагани от касатора и от Ринова - Флекс и процесния дизайн. Преди всичко следва да се посочи, че представените по делото и преписката "чертежи и снимки" не са видимия външен вид на продукта подматрачна рамка, предмет на процесния дизайн и на продукта, твърдян от касатора като дизайн, станал общодостъпен преди датата на заявка на процесния дизайн, а на сравнение подлежи именно външният вид на дизайните, който може и да бъде обективиран на сочените носители.

Наред с това сравнение между видимия външния вид следва да се извършва само на тези изображения на дизайн, които са надлежно датирани с дата преди датата на заявяване на процесния дизайн, тъй като преценката за новост и оригиналност се извършва спрямо дизайн, който е станал общодостъпен преди датата на заявката на процесния дизайн.

Именно с оглед на това и поради неконкретизираната от касатора задача на експертизата вещото лице първо, е систематизирало документите по делото, на които има изображение на външния вид на сочените от касатора известни преди датата на заявка на процесния дизайн дизайни, и второ, е определило кои от тези изображения могат да бъдат обект на сравнение с изображенията на процесния дизайн. Безспорно е, че преценката за релевантността на всяко от доказателствата е на съда. В случая тази преценка е направена от вещото лице, но съдът е възприел изцяло заключението му. С оглед на това релевантно за правилността на съдебното решение е правилността на извода на съда за относимостта на доказателствата, въз основа на които вещото лице е извършило сравнението.

Изображенията вещото лице групира условно в пет групи - групи, защото едни и същи доказателства са представяни многократно по делото, а задачата на вещото лице е била да извърши сравнение с всички "чертежи и снимки" по делото.

Първата група са изображенията от списание "Форум". По отношение на тези изображения вещото лице извършва съпоставка с изображенията на процесния дизайн. Процесното списание е надлежно датирано и е средство, чрез което безспорно се осъществява общодостъпност на съответния дизайн, но по делото не са представени доказателства, а от самото списание не се установява твърдяните от касатора подматрачни рамки, предлагани от него и произведени от Ринева - Флек, да са представяни в процесния магазин, визиран в статията в т. ч. и чрез някоя от сочените от касатора фирми: B. M. G. и M. P. G. (или на M. M. und P. G. с оглед на разликата в наименованията на фирмите, за които касаторът представя доказателства). Това значи, че процесното доказателство не установява релевантен за предмета на спора факт. Да, в списанието има подматрачни рамки, но кой е техният производител или търговец, какво е наименованието им по делото няма доказателства.

Независимо от това и с оглед на факта, че така е поставена задачата на експертизата, вещото лице извършва съпоставка на външния израз на процесния дизайни и на дизайна на подматрачните рамки, промотирани в списанието, и установява, че по отношение на тях процесният дизайн е нов и оригинален.

Втората група изображения са тези, които се намират на разпечатката от електронната страница на касатора с дата 27.08.2015 г. Разпечатката е към дата 27.08.2015 г., т. е. много след датата на заявката за регистрация на процесния дизайн и този факт е достатъчен, за да установи ирелевантност на тези изображения към искането за заличаване на процесния дизайн. Касаторът не е представил доказателства за съществуването на тази електронна страница в този й вид към дата на заявката за регистрация на процесния дизайн. Отделно от факта, че самата електронна страница, както сочи и вещото лице, съществува от 23.11.2002 г., т. е. след регистрацията на процесния дизайн. Факта, че на извадката от електронната страница съществува изображение на артикул с № 11111111007 и наименование подматрачна скара Standart сам по себе си не доказва общодостъпност на този продукт преди датата на регистрация на процесния дизайн. С оглед на това правилен е изводът на вещото лице и на съда, че не е необходимо извършването на съпоставка между изображението на процесния дизайн и на подматрачната рамка от разпечатката на електронната страница на касатора с дата 27.08.2015 г.

Третата група е чертеж на подматрачна рамка на Ринова - Флекс, за който в писмото на Ринова - Флекс до касатора от 04.02.2009 г. се твърди, че е на модел 4.545.702 Standart NV H. S.. Този чертеж не разкрива видимия външен вид на твърдяната подматрачна рамка, поради което няма как да се извърши сравнение с външния вид на процесния дизайн.

Четвъртата група е изображение на единична подматрачна рамка наименувана S. F., но това изображение не носи достоверна дата. Този факт е достатъчен, за да не се извършва сравнение на това изображение с процесния дизайн.

Петата група е заключението на вещото лице по административно дело № 3537/2011 г. В това заключение има изображения, но то е изготвено на 12.08.2011 г., т. е. това, което то може да установи е, че към тази дата касаторът е предлагал артикули с № 11111111003 и № 11111111007, които са изглеждали по съответния начин.

Видно от изложеното нито едно от представените от касатора в хода на административното и на съдебното производство доказателства, обект на основната експертиза, не са годни да установят по безспорен начин оповестяването на предходен дизайн, поради което не е необходимо да се извършва сравнение с процесния дизайн.

Независимо от липсата на надлежно установена дата на оповестяване на изображението на подматрачна рамка, наименувана S. F., по израза на касатора "в каталог на Ринова", какъвто каталог по делото не е представен, а е представена само страница с изображението на процесната рамка, съдът допуща допълнителна задача на вещото лице да извърши сравнение с процесния дизайн.

Вещото лице извършва сравнение между външния вид на подматрачна рамка S. F. и промишлен дизайн, регистров № 4251-001, и установява, че двата дизайна не са идентични в тяхната цялост, информираният потребител ще добие различно цялостно впечатление и процесният дизайн е оригинален.

Независимо от липсата на релевантна за целите на производството дата на изображението на подматрачна рамка Standart, артикул № 11111111007, съдът допуща допълнителна задача на вещото лице да извърши сравнение с процесния дизайн.

Вещото лице извършва сравнение между външния вид на подматрачна рамка Standart, артикул № 11111111007, и промишлен дизайн, регистров № 4251-003 и установява, че двата дизайна не са идентични, информираният потребител ще добие различно цялостно впечатление, поради което прави извод, че процесният дизайн е оригинален.

Видно от горното, независимо от факта, че сравняваните изображения са на дизайни, за които касаторът не е установил по безспорен начин релевантна дата на оповестяване, която да предхожда датата на заявяване на процесния дизайн, извършеното сравнение установява по безспорен начин, че процесният дизайн и твърдяните от касатора противопоставими дизайни не са идентични. Следва да се посочи, че общодостъпността на предходен промишлен дизайн не може да се основава на вероятности и предположения, а трябва да бъде установена въз основа на конкретни обективни факти, които доказват действителното оповестяване в предхождащ регистрацията, съответно заявяването, на оспорения дизайн момент.

Точно това не е доказал касаторът по делото.

Касаторът не е доказал надлежно съществуването на идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗПД дизайн, който да е станал общодостъпен преди датата на заявката за регистрация на процесния дизайн. Следва да се посочи, че с подаването на искането и с неговото допълнение касаторът не е установил ясно и недвусмислено кои са точно промишлените дизайни, които счита за идентични с процесния и които са станали общодостъпни преди датата на подаване на заявката за регистрация на процесния дизайн. Употребата на различни търговски наименования - негови и на различни производители/търговци, при липса по делото на релевантни доказателства за техния видим външен вид, тяхната идентичност и релевантна достоверна дата правят недоказано искането на касатора за заличаване на процесния дизайн.

С оглед на така установените по делото доказателства изводът на съда за законосъобразност на оспореното Решение № 26 е правилен и обоснован. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Основателна обаче е касационната жалба в частта за разноските, присъдени от първоинстанционния съд на "Геномакс" ООД. Видно от доказателствата по делото "Геномакс" ООД е поискал своевременно присъждане на направените по делото разноски. Като доказателства за същите е представил пълномощно от 21.06.2016 г., л. 141, и фактура № 10000012 от 21.06.2016 г. за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500,00 лв. Във фактурата е посочено, че плащането е по банков път. По делото обаче не е представен съответен банков документ, поради което и с оглед на точка 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 г. определените разноски са неправилно присъдени. Съдът следва да отмени решението в тази част.

С оглед на изхода от спора, направено от ответниците искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 5 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 3/2009 г. съдът следва да осъди Аико да заплати на Патентното ведомство - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, и на "Геномакс" ООД направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, за органа са в размер на юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК, и в размер на 1 500,00 лв. адвокатско възнаграждение за "Геномакс" ООД, видно от фактура № 100000022 от 06.07.2017 г. и банково извлечение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд