Решение № 9903 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10128/2012 г.

Решение № 9903 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10128/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е образувано по жалба на Николай Миронов Паунков, Гергина Георгиева Гелева и Росица Георгиева Иванова от гр. София срещу решение № 650 от 30.07.2012 г. /обн. ДВ, бр. 60 от 07.08.2012 г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "АМ Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи и оптични кабели и тт-кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12+000 с. Големо Бучино" на територията на областите София и Перник. Жалбоподателите обжалват административното решение в частта относно определеното обезщетение за отчужден поземлен имот с № 013050 в землището на с. Мало Бучино с обща площ 6,725 дка и отчуждена част от него в 5,220 дка, като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждения имот е занижена и не съответства на пазарните цени. От събраните по делото доказателства се установява следното: С решението на Министрески съвет в обжалваната част процесният имот се отчуждава от собствениците - Росица Георгиев Иванова, Гергина Георгиева Гелева и Анета Георгиева Паункова. Жалбоподателят Николай Мироно Паунков е наследник по закон на Анета Георгиева Паункова, б. ж. на гр. София, пч. на 26.02.2006 г. Жалбоподателите, видно от представените доказателства - договор за дороволна деля са собственици на процесния имот. Жалбата е против оспореното решение на Министрески съвет № 650 от 30.07.2012 г. е подаден в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. От административната преписка е видно, че отчуждаваната част от процесния имот е оценена от административния орган на 2589 лв. Върховният административен съд, по искане на жалбоподателите, за изясняване на действителната пазарна цена на отчуждения имот, е назначил съдебно оценителна експертиза със задача вещото лице да даде заключение за цената на отчуждения имот, като се съобрази с данните по делото. В хода на работата си проучване на доказателствата, вещото лице е констатирало, че за Столична община, район "Овча купел" има кадастрална карта, одорена със заповед № РД-18-15/17.03.2010 г., по която имотът е с идентификатор 46721.3879.50, имотът е земеделска зелмя, с начин на трайно ползване нива, пета категория. Установено от представените в преписката писмени доказателства е, че с решение № КЗЗ-7 от 20.04.2011 г. на Комисията за промяна предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обкети в земеделски земи предназначението на процесния имоте променено в зема за неземеделски нужди. Това предназначение обаче е извършено във връзка с извършване на реконструкции на газопроводи и електорпреностната мрежа. Видно от данните, посочени в доклада на министъра на регионалното развитие и благоустройството, подробният устройствен план - парцеларен план за обекта - изграждане на АМ "Люлин"е одобрен със заповед № РД-02-14-1174/03.05.2012 г., обн. ДВ, бр. 40/29.05.2012 г. Предвид обстоятелството, към момента на обнародване на заповедта за изменение на ПУП, предвиждащ изграждане на обекта, за който се извършва отчуждаването, п реднаначението на земята е променено вече, акоте трансформирано от такова за земеделски в неземеделски нужди, вещото лице е извършило оценка на имота в д, ва варианта- оценка на имота като земеделска земя съобразно правилата на Наредбата за за реда за определяне на цени на земеделските земи и като неземеделска земя - съобразно Приложение 1 на ЗМДТ. Според първия вариант оценката на земята е 2994 лв., а според втория - 191 336 лв. Настощият състав на Върховния административен съд намира, че оценката за отчуждаемата част от процесния имот с площ от 5220 кв. м., следва да се извърши по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, а не по реда на Приложение 1 към ЗМДТ. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основана пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост с отчуждавания. По делото не е установено да са налице сделки с имоти с подобни характеристики, съгл. § 1а от ДР на ЗДС, за да е налице сранвняване на пазарни аналози. При това положение вещото лице следва да избере едни от двата варианта за нормативно определяне на пазарната цена на имота. Смисълът на нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС е да се даде обезщетение за имота във връзка с предназначението му, използвано от собственика, преди извършване на отчуждаването. Във връзка с номативните изисквания на ЗДС и ЗУТ процедурата за отчуждаване започва на първо място с промяна на плана, в който като мероприятие да е заложено изграждането на обект за задоволяване на публична нужда, който е пубична държавна собственост. Едва след влизане в сила на този план следва да се предприемат следващите административноппроизводствени действия във връзка с отчуждаването, каквото действие представлява промяната на предназначението на земеделската земя в неземеделска за целите на изглаждането на обекта - публична държавна собственост. За конкретния имот и по конкретния правен спор, административният орган, видно от доказателствата по делото е нарушил тази нормативно предписана поредност на административнопроизводствените действия, като първо във времето е изменил предназначението на земята - от земеделска в неземеделска /решение № КЗЗ-7 от 20.04.2011 г./, и след това е приел ПУП - заповед № РД-02- 14-1174/03.05.2012 г., обн. ДВ, бр. 40/28.05.2012 г. По тази причина, към датата на приемане на плана, предвиждащ изграждане на АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135.21реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи и оптични кабели и тт-кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12+000 с. Големо Бучино" на територията на областите София и Перник., предназначението на земята е било вече факт. Това обаче не означава, че собствениците са извършили промяната на предназначението и, че имотът е бил ползван от тях за неземеделски нужди, каквато е хипотезата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.. Видно от доказателствата, промяната на предназначението е извършена за целите на отчуждителното мероприятие. Обстоятелството, че първо е извършена промяната, а след това - изменението на плана се обяснява с това, че автомагистралата се строи на части и промяната на плана /ПУП/ обхваща само част от нейното трасе, посочена в РМС. Промяната на предназначението на земята за целите на отчуждителното мероприятие също се извършва на части, в случая частта, касаеща процесния имот е извършена преди промяната на плана. Промяна на предназначението земеделската земя е част от адимнистративнопроизводствените действия по изграждането на обекта - публична държавна собственост, извършена е от държавата в лицето на компетентните за това органи органи. Ето защо собствениците не могат дасе позовават на нея като юридически факт и да искат определяне на обезщетение по реда на ЗМДТ. Освен това този ред е неприложим, тъй като той намира приложение само, ако имотът, след промяна на предназначението на земеделската земя, попада в обхвата на този закон - ЗМДТ, т. е. имотът е деклариран в данъчната служба от собствениците като неземеделски. По изложените съображения определяне на обезщетението следва да се извърши съобразно първия вариант, даден въз основа на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. По делото се представя Решение № 883 от 25.10.2012 г. на МС за изменение на решение № 650, с което се отменя частта от първото решение, в което в списъка за отчуждаване е включен и процесният имот. Решениетое обнародвано в Държавен вестник. С оглед представянето му на съда, ответникът и заинтересованите страни искат прекратяване на делото. Жалбоподателите възразява против искането за прекратяване на производсвото по делото и молят съдът да продължи производството, като не вземе предвид това обстоятелство. Съдът намира, че представеното решение не може да се вземе предвид на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК, вр. чл. чл. 144 от АПК като факт, който е от значение за спорното право. Решение на Министрески съвет на Република България№ 883 от 25.10.2012 г. би имало значение за спорното право по настоящото дело, ако на настощия правен спор се противопоставими правните му последици като последващото решение на МС. За целта този административен акт следва е придобил стабилитет, т. е. същият да е влязъл в сила. Административният акт влиза в сила след постановяването му, ако не е подлежи на обжалване или, ако е обжалваем - след изтичане на сроковете за обжалване и такова не е последвал, а в хипотезата на обжалване - след влизане в сила на съдебното решение, с което оспорването е отхвърлено. За да се установи пред коя от тези хипотези е изправен съдът, следва да се установи в каква предвидена от АПК възможност е действал адимнистративният орган и коя административна процедура е приложил органът - дали тази на чл. 156, ал. 1 от АПК- оттегляне на административния акт, дали тази на чл. 99 и сл. от АПК - възобновяване на производството по издаване на административен акт или органът е действал в хипотеза на 39, ал. 3 от ЗДС. За целта следва да се видят и проучат мотивите на този административен акт. От мотивната част на този административен акт не може да се установи нито правното му основание, нито административната процедура, в която е приет същият. Проблемът с наличието или липсата на мотиви на този акт -решение № 883 от 25.10.2012 г. на МС не може да бъде предмет на изследване в настоящото производство, тъй като това е въпрос на законосъобразност на акта, а косвеният съдебен контрол върху това решение на МС в рамките на настощия правен спор е недопустим. Наличието на мотивите и посоченото в тях правно основание е необходимо само за сведение на настоящия съд за да се установи дали актът е влязъл в сила. Дали актът е влязъл в сила след изтичане на срока за обжалването му и поради липса на оспорване също така не може да се установи в настоящото производство. Това са обстоятелства, с които само съдът сезиран с жалба против него е властен да изследва . Обстоятеството, че РМС № 883 от 25.10.2012 г. е обнародван в ДВ, срещу него не са постъпили жалби не доказва влизането му в сила. По какъв начин подлежи на съобщаване този акт - дали по реда на чл. 138 от АПК или по специалния начин, предвиден в ЗДС, т. е. кой момент за страните текат сроковете за оспорването му са въпроси, които са част от предмета на спора по обжалване на този акт. Ето защо при липсата на доказателства за влизане в сила на решение № 883/25.10.2012 г. съдът не би могъл да зачете правните последици от същия ида приложи нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Предвид изложеното, и поради изричното искане на жалбоподателите, които не оттеглят жалбата си против решеине № 650/2012 г./ и които едва в хода на това производство научават за приемането на решение № 883/2012 г./ съдът намира, че следва да се реши спора по същество, поради допустимост на оспорването, като измени оспореното решение и увеличи обезщетението съобразно първия вариант на вещото лице. Мотивиран от изложеното, съдът.