Решение № 10576 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2011 г.

Решение № 10576 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Екострой инженеринг" ООД против решение № 3868/26.11.2010 г., постановено по ад. д. № 5243/09 г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 800710/06.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Благоевград, потвърден с решение № 789/12.06.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-София в частта на отказан данъчен кредит в общ размер от 131 350 лева за м. 05, м. 06 и м. 07. 2006 г. по фактури, издадени от "Кибер" ЕООД. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 077 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са тези, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ"-София не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване. Досежно основателността й приема следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил РА (индивидуализиран по-горе) в частта, в която на ревизираното лице са определени данъчни задължения за ДДС за м. май, юни и юли 2006 г. във връзка с отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Кибер" ЕООД. Органът по приходите е направил констатации, че доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция, както и че след изтичане на срока за представяне на документи са входирани такива, в които като предходни доставчици по фактурите са посочени "Тина 2000" ЕООД, гр. Варна, "М С В Ч" ЕООД, гр. София и "Тимбър I" ЕООД. При насрещните проверки на предходните доставчици единият не е намерен на адреса, а другият не е представил документи, които са му поискани. Органът по приходите е направил извод, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, както и не са налице предпоставките по чл. 64, ал. 1, т. 2 вр. чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Съдът е отхвърлил жалбата срещу обжалваната част от РА приемайки, че констатациите в РА не са опровергани със събраните по делото доказателства в това число и приетите експертизи. Решаващият извод на съда е, че не е доказана реалността на доставките, тъй като по категоричен начин било установено, че както прекият доставчик, така и предходните доставчици не разполагат с кадрова и материална обезпеченост за изпълнението на доставките. Констатирано е също така, че за период по-малък от три месеца, процесните доставки са префактурирани три пъти, - от предходните доставчици на прекия доставчик, от прекия доставчик на жалбоподателя и от жалбоподателя на възложителя . Обжалваното решение е правилно. Спорът между страните се е свеждал до реалното изпълнение на доставките, удостоверени с въпросните фактури, издадени от "Кибер" ЕООД. Органът по приходите е приел, че доставки по тези фактури не са налице. При това оспорване, в тежест на ревизирания субект е било, да докаже при пълно насрещно доказване обратното, а именно, че доставки по спорните фактури реално са осъществени. Това доказване не е направено по делото, нито посредством заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, нито със заключението на съдебно-техническата експертиза, нито чрез писмените доказателства, представени от ревизирания субект при обжалването. Останало е недоказано обстоятелството по обезпечеността за изпълнение на доставките, както на прекия доставчик, така и на предходните такива. В преписката се съдържат РА и РД на двама от предходните доставчици (Тина - 2000" ЕООД и "Тимбър I" ЕООД), които касаят и периодите на издадените от тях фактури на прекия доставчик по процесните фактури. От тези РА не може да се обоснове извод за наличие на потенциал ( кадрови, материален и пр.) при предходните доставчици за изпълнение на доставките. Така например в РА, издаден на "Тина-2000" ЕООД е направена изрична констатация, че във връзка с непредставени документи от задълженото лице, не е възможно да се установи какви облагаеми доставки са извършени от задълженото лице. Ревизията на "Тимбър I" ЕООД е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е констатирал наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 от ДОПК, които се свеждат до липса на счетоводна отчетност, от която да се установи основата за облагане. По отношение на предходния доставчик "МСВЧ" ЕООД вещото лице-счетоводител въз основа на писмени документи от ТД на НАП София е посочило в табличен вид (таблица № 8 от допълнителното заключение), че считано от 20.01.2006 г. в дружеството е имало наета работна ръка, които лица съобразно описаните длъжности за тях могат да се квалифицират като работници по строителството. От друга страна обаче в същото заключение е посочено, че за 2006 г. дружеството няма подавана ГДД по чл. 51 от ЗКПО, която констатация поставя под съмнение извършването на стопанска дейност от това дружество през тази година. От същото заключение се установява, че за периода от 01.01.2006 г. -31.07.2006 г."Кибер" ЕООД няма назначени лица по трудови правоотношения. По делото не са представени доказателства през този период в "Кибер" ЕООД да са наети лица и по граждански договор. При тези доказателства не може да се направи извод за кадрова и материална обезпеченост за изпълнение на доставките, както при предходните, така и при прекия доставчик. При липса на доказана реалност на доставките по спорните фактури ирелевантно за спора е обстоятелството, че ДДС по тях е платено по ДДС сметка на доставчика в срока по чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). По изложените съображения настоящата съдебна инстанция преценява като обоснован и правилен изводът на съда, че е налице основанието по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Обжалваното решение като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд