Решение № 4531 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2868/2025 г.

ВАСОсмо отделение30.04.2025 г.докладчик Таня Комсалова

Диспозитив

ОТМЕНЯ изцяло Решение 11318/23.12.2024 г., постановено по адм. дело 2527/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Ревизионен акт Р-16001622003959-091-001 от 10.07.2023 г., на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 351/14.09.2023 г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив, в оспорената част, с която спрямо Глобал Транс Трейд ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за внасяне, както следва: 1. В размер на 101 819,80 лева и лихви в размер на 32 069,82 лева за данъчен период 2019 г. и 2. В размер на 62 448,34 лева и лихви за забава в размер на 13 241,55 лева за данъчен период 2020 г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Глобал Транс Трейд ЕООД, ЕИК 202645585, гр. Пловдив, [адрес], сумата от 34 026,64 (тридесет и четири хиляди и двадесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА Членове: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Глобал Транс Трейд ЕООД, гр. Пловдив, подадена чрез адв. Апрахамова, против Решение 11318/23.12.2024 г., постановено по адм. дело 2527/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-16001622003959-091-001 от 10.07.2023 г., на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 351/14.09.2023 г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Пловдив, в оспорената част за допълнително установени задължения за корпоративен данък за внасяне, както следва: 1. В размер на 101 819,80 лева и лихви в размер на 32 069,82 лева за данъчен период 2019 г. и 2. В размер на 62 448,34 лева и лихви за забава в размер на 13 241,55 лева за данъчен период 2020 г., и в полза на НАП са присъдени разноски. Касаторът счита, че решението е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Конкретно изложени аргументи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила не се излагат. Развитата теза е за необоснованост на изводите от фактическа и правна страна на съда спрямо събраните по делото доказателства. Настоява, че органите по приходите не са установили факта на придобиването на стоките в условията на безвъзмездност; на лице са не само частни, но и официални документи, потвърждаващи придобиването на стоките в условията на ВОП от посочените в първичните счетоводни документи двама гръцки търговеца; доказан е транспортът, разходите за който са признати в хода на ревизията; на лице са доказателства за разплащане, вкл. и за част от доставките по банков път. Тези доказателства са част от материалите по делото и са анализирани подробно в заключението по допуснатата ССчЕ, установила 1/ пълно съответствие между документите, находящи се в счетоводството на дружеството, тези депозирани от транспортните дружества, и най-вече с тези, събрани в хода на осъществения контрол от органите на ГД Фискален Контрол ; 2/ редовността на счетоводните записвания и 3/ счетоводното отразяване на извършените разплащания. Настоява, че при това положение напълно необосновано съдът е споделил тезата за придобиване в условията на безвъзмездност на стоките и като краен резултат е отхвърлил жалбата против РА, в частта му с която на основание чл. 78 от ЗКПО е преобразуван счетоводния му финансов резултат (СФР) съответно за 2019 г. и 2020 г. с неотчетени приходи от безвъзмездно придобити активи, в резултат на което са определени и спорните задължения за корпоративен данък за внасяне, ведно с лихви за забава. Ангажира и писмени доказателства за установяване на изложените касационни основания. Аргументите са подробно развити и в депозираните писмени бележки. Искането е за отмяна на решението и съответна отмяна на РА. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив чрез процесуалния си представител юрк. Дамянова по аргументи, изложени в проведеното открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив, е бил РА Р-16001622003959-091-001 от 10.07.2023 г., на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 351/14.09.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, в оспорената част за допълнително установени на Глобал Транс Трейд ЕООД задължения за корпоративен данък за внасяне, както следва: 1. В размер на 101 819,80 лева и лихви в размер на 32 069,82 лева за данъчен период 2019 г. и 2. В размер на 62 448,34 лева и лихви за забава в размер на 13 241,55 лева. Задълженията са резултат от увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 78 ЗКПО с неотчетени приходи от безвъзмездно придобити активи (стоки) в размер съответно на 1 018 197,98 лева за 2019 г. и в размер на 624 483,33 за 2020 г. Този извод е обоснован с липсата на доказателства за прехвърляне на правото на собственост именно от посочените доставчици и за заплащането на стоките (различни видове плодове), заприходени в счетоводните регистри на Глобал транс Трейд ЕООД по множество фактури, издадени от гръцките контрагенти R. V. R. през 2019 г. и 2020 г. и от T. G. D. през 2020 г. От изложеното в РД, РА и Решението на Директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив се установява, че органите на приходната администрация всъщност не оспорват придобиването на процесните стоки, като вид и количество, в условията на ВОП от Република Гърция от страна на Глобал Транс Трейд ЕООД, не оспорват отчетените разходи за транспорт, нито формираната отчетна стойност на стоките, като оспорват единствено фактът, че същите са придобити именно от посочените във инвойсите доставчици и поддържат, че същите стоково-материални запаси са придобити в условията на безвъзмездност, предвид липсата на доказателства за реално заплащане на цената. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила установени с ДОПК. При преценка относно съответствието на РА с материалния закон съдът е сторил анализ на ангажираните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и доказателствени средства, вкл. документи и писмени обяснения от третите лица превозвачи; протоколи за извършени проверки от ГД Фискален контрол , касаещи конкретните доставки с получател Глобал транс трейд ЕООД, ведно със събраните при проверките доказателства; счетоводни и банкови документи и основното и допълните заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, през призмата на становищата и възраженията на страните, при което е достигнал до следните изводи от фактическа и правна страна. Основната дейност на дружеството е свързана с търговия на едро с плодове и зеленчуци, като през ревизирания период наред с нея е осъществявана и транспортно-спедиторска дейност, в собствени и наети обекти. През 2019 г. и 2020 г. ревизираното лице е декларирало ВОП на стоки вкл. и от гръцките търговци R. V. R. и T. G. D., по изчерпателно изброени в РД инвойси в табличен вид, които първични счетоводни документи са намерили отражение във вторичните счетоводни регистри на жалбоподателя по дебита на сметка 304 Стоки и кредита на сметка 401 Доставчици, съответната аналитична партида. В хода на предхождащата ревизията проверка, на ревизията и допълнително в съдебно заседание, както от оспорващия (част от превозите са осъществени от самия ревизиран субект), така и от трети лица (транспортни фирми) са представени доказателства за осъществен транспорт като: международни товарителници (ЧМР) за извършен транспорт на стоки между Гърция и България, фактури за транспорт, пътни листове, данни от GPS система за движение на камиони, доказателства за заплащане, за счетоводно отразяване и прочие писмени доказателства. От същите се установявали различни населени места на територията на Гърция за натоварване на стоките, които не можело да се обвържат с място за извършване на икономическа дейност от издателите на фактурите. Що се касае до доказателствата, събрани в хода на осъществения от приходната администрация контрол по реда на глава Петнадесета а от ДОПК и обективираните в нарочно съставените протоколи факти и обстоятелства, съдът след като е анализирал разпоредбите от чл. 127а до чл. 127и от ДОПК, е посочил че в хода на фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск не се установяват задължения за данъци, но могат да се установят определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, поради което и посредством проведените от органите по приходите действия по фискален контрол на стоки с висок фискален риск, предмет на ВОП от Гърция, са установени обстоятелства относно продавача и купувача на стоките, мястото на натоварване и разтоварване на стоката, превозвача и придружаващи доставката на стоката документи инвойс, ЧМР , но са единствено база за инициираните проверки на част от превозвачи, посочени в ЧМР, и чуждестранните търговци, за което са проведени съответните производства по обмен на информация с компетентната данъчна администрация на Република Гърция. Въз основа на отговора на органите по приходите от Република Гърция по отношение на R. V. R. е прието, че има подозрения, че конкретните сделки не са се осъществили; тези за 2019 г. са декларирани във VIES декларациите и декларациите по ЗДДС в много по-нисък размер, а за 2020 г. не са декларирани; от този търговец не са представени документи за извършен транспорт на стоките и за извършени разплащания по доставките, като продавачът е декларирал, че разплащанията ще бъдат осъществени до 02.06.2022г. Според съда дори не е доказано възлагането на ревизионно производство по установяване на данъчни задължения от гръцката данъчна администрация, вкл. не са ангажирани доказателства за евентуалното му приключване, съответно не било установено на какво се дължи разликата между декларирания от него ВОД на стоки към българския получател и декларирания от българския получател ВОП на стоки от гръцкия доставчик. По отношение на гръцкия търговец T. G. D. от същия обмен на информация е прието за установено, че не е отговорил на изпратените му по електронен път съобщения и не е представил изисканите му документи и писмени обяснения и считано от 16.07.2021г. е прекратен ДДС номера на гръцкото дружество във VIES . При тези факти съставът на Административен съд Пловдив е приел, че всъщност Глобал Транс Трейд ЕООД не е действал добросъвестно, след като притежаваните от него първични счетоводни документи инвойси и документи за извършено разплащане в брой (последните единствено на гръцки език), предвид констатираните разминавания в декларираните от страните по доставките ВОД и ВОП, не могат да установят точното количество и стойност на стоките, предмет на сделките. Начина на взетите счетоводни записвания по оборотите в кореспонденция със сметки 501 и 503 (в счетоводството на дружеството основните плащанията са отразени като такива в брой, частично по банков път), без представени първични счетоводни документи за извършени плащания, не позволявало установяване разплащането по конкретна фактура. Представените с възражението против РД документи са на гръцки език, без надлежен превод на български език, поради което не може да се направи извод за заплащане на доставките в брой, в тях не се съдържат данни за извършено разплащане в брой по конкретен инвойс, а единствено за транспортното средство, с което стоките са транспортирани до България , предвид представянето на тези документи на гръцки език, заедно с ЧМР за извършен превоз на стоки от България до Гърция, може да се предположи, че тези документи са с недостоверна дата и съставени за целите на подаденото възражение против констатациите в РД . Защитната позиция на оспорващия е отречена с мотива, че се основава единствено на частни документи за осчетоводяване на стоките /първични счетоводни документи и вторични регистри/ и документи за извършен транспорт от Гърция до България, за които вещото лице е направило само документално обвръзка и е установило единствено съответствие и редовност на счетоводните записвания, докато ревизиращите органи по приходите са извършили допълнителни проверки, включително такива от компетентните органи в Гърция, както и са подложени на анализ счетоводните записвания във вторичните счетоводни регистри на жалбоподателя. Съдът е приел, че вещото лице изцяло е игнорирало неизгодни за дружеството жалбоподател събрани при ревизията доказателства , докато ревизиращият екип ги е подложил на подробен анализ и въз основа на този анализ е изградил своите констатации. С уточнението, че в хода на ревизията е оспорен фактът на придобиване на стоките именно от гръцките дружества R. V. R. и T. G. D., издали спорните инвойси, при тези установявания е споделена тезата на приходната администрация, че издадените инвойси не документират реално извършени стопански операции между съответния доставчик и българския получател по доставките, поради което и осчетоводените СМЗ са придобити безвъзмездно. Нищо друго не следвало и от експертните изводи в основното и допълнително заключение по ССЕ, още повече че били изградени единствено въз основа на представени доказателства от българското дружество, включително въз основа на анализ на частни документи, по отношение на които е направено възражение за достоверност на датата от процесуалния представител на ответника и без техен превод на български език (чл. 5, ал. 1, изр. 2 от ЗСч), поради което не можело да се приеме за доказано плащането в брой, а що се касае до експертния извод за разплащане по банков път на част от доставките от гръцкия доставчик T. G. D. те били сторени без да се съобрази обстоятелството, че 3-те инвойса, издадени от него, се отнасят до месец май 2021г., т.е. извън обхвата на ревизирания период , поради което и представените от жалбоподателя писмени доказателства извлечения от банкова сметка за периода от 01.05.2021г. до 31.05.2021г. са неотносими към предмета на спора, съответно заключението на вещото лице не следва да бъде кредитирано, в частта му, в която се съдържат експертни изводи за заплащане по банков път на част от доставките от гръцкия доставчик T. G. D. . Що се касаело до обсъжданите от експерта протоколи по чл. 117 от ЗДДС, според съда същите са издадени без основание и били елиминирани от счетоводните регистри по ЗДДС, както следвало от влязлата в сила част на РА. Според състава на Административен съд Пловдив с Определение 452 от 15.01.2024г., постановено по частно адм. дело 2547 от 2023г. по описа на Административен съд Пловдив подадената жалба срещу тези констатации в РА е отхвърлена като неоснователна . В обобщение е прието, че поради липсата на първичен счетоводен документ с коректно попълнени реквизити по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗСч за придобиване на стоките, съответно за тяхното заплащане в брой, жалбоподателят не е опровергал изводът за безвъзмездно придобиване на стоково-материални запаси /СМЗ/, представляващи краткотрайни материални активи, съставляващо извънреден приход по смисъла на СС 18 Приходи , който е следвало да намери отражение в текущия ФР за периода, което не е сторено. При тези факти съставът на Административен съд Пловдив е възприел констатациите на органите по приходите, че се касае за стока, която е придобита безвъзмездно, тъй като не са налице доказателства за нейното плащане, а това от своя страна обосновава прилагането на разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО и води до увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2019 г. и 2020 г. и определяне на допълнително вменените задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, при осъществяването на касационната проверка, съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съобразявайки се с това свое задължение настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд гр. Пловдив като валидно и допустимо, но неправилно. Конкретни оплаквания, свързани с поддържаното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК, не са изложени. Обхватът на служебния контрол от касационната инстанция не обосновава задължение за произнасяне по този въпрос. Обосноваността и съответствието с материалния закон на съдебния акт следва да бъдат разгледани общо. Съгласно чл. 78 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Ревизията на "Глобал Транс Трейд " ЕООД е проведена по общия ред на ДОПК, поради което и съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест за установяване на основанията за коригиране на счетоводния финансов резултат, е на органите по приходите. Т.е. в конкретния случай следва органите по приходите установят безвъзмездно придобиване на стоки на стойност съответно от 1 018 197,98 лева за 2019 г. и 624 483,33 за 2020 г., което представлява извънреден приход. Това обстоятелство противно на възприетото от състава на Административен съд Пловдив е останало недоказано по делото, като основателни са оплакванията изложени в касационната жалба. Първо каквито и документи с недостоверна дата, или както е приел съставът на Административен съд Пловдив съставени за нуждите на ревизионното производство, не се констатира да са налични по делото. Изводите в тази насока на първата съдебна инстанция са очевидно нелогични и необосновани спрямо събраните по делото доказателства. Както правилно се поддържа от касатора, всяко едно от обсъжданите писмени доказателства инвойси (идентифицирани от състава на Административен съд Пловдив, като съставени на гръцки език, без приложен превод на български); протоколи по чл. 117 от ЗДДС; ЧМР-та, пътни листове и прочие доказателства за транспорт; са депозирани както от ревизираното лице, така и от транспортните дружества в хода на извършените им насрещни проверки, както в хода на предхождащата ревизията проверка, така и в хода на самата ревизия. Част от доказателствения материал по делото са и Протоколите за осъществен контрол на стоки с висок фискален риск, съставени от органи по приходите на Отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при НАП, ведно със събраните в хода на същия контрол документи, придружаващи стоките. Съобразно допълнителното заключение на вещото лице по ССчЕ, преценено по правилото на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, се установява от една страна, че такъв контрол е осъществен касателно всички спорни доставки, с изключение на една единствена, като е на лице пълно съответствие между фактурите, издадени от двамата гръцки търговци, и съставените ЧМР за превоз на стоки, които са предоставени в хода на фискалния контрол, описани и приложени към протоколите за извършените проверки на стоки с висок фискален риск, и тези, които са осчетоводени в счетоводството на Глобал Транс Трейд ЕООД и приложени по делото. Вярно е, както е отбелязал съставът на Административен съд Пловдив, че осъществяваният по реда на Глава петнадесета а Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск , от Дял Втори Отделни административни производства на ДОПК, фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск не се установява задължения за данъци но е вярно и че в хода му могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци (чл. 127а, ал. 5 от ДОПК). Т.е. в конкретиката на казуса и предвид конкретното съдържание на съставените протоколи се налага изводът, че от една страна е на лице пълно фактическо съответствие между данните от документите, придружаващи стоките пристигане на стоките на територията на Република България от Република Гърция, вида и количество на стоките, място на разтоварване и получател/купувач, и установеното на място при разтоварване на стоките от проверяващите органи по приходите, както и липсата на каквито и да било установени данни за недостоверност на обявените места на натоварване, продавач и стойност на стоките. Съставените на основание чл. 127а, ал. 6 от ДОПК нарочни протоколи, обективиращи извършените действия по фискален контрол от органите по приходите, съставляват официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, не са били оспорени от ответната страна (те са депозирани по делото от орган на НАП), поради което и се ползват с придадената им материална доказателствена сила, а отделно от това налагат да се приеме, че най-късно на датите, на които са съставени, е на лице и достоверност на датите на описаните в тях, а и приложени към същите, частни документи, съобразно правилото на чл. 181, ал. 1 от ГПК. При положение, че фискалният контрол по отношение на спорните доставки е осъществяван или на датата, или най-късно на деня, следващ датата на издаване на самите инвойси, то няма как да се възприеме за обоснован изводът на състава на Административен съд Пловдив, за съставянето им на по-късен етап, т.е. с цел опровергаване констатациите на органите по приходите. Коментираните тук първични счетоводни документи, в частност инвойси и фактури за транспорт всъщност покриват изцяло изискванията на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), а изискването на чл. 5, ал. 2 от ЗСч досежно превода на български език е изпълнено спрямо инвойсите със съставянето на протоколите по чл. 117 от ЗДДС (не се поддържа несъответствие в съдържанието им), които в своята съвкупност са в основата на взетите съответни счетоводни записвания по заприхождаването на стоките и осчетоводяване на плащането по тях. Или изцяло основателни са аргументите, изложени в касационната жалба в тази насока. Що се касае до достоверността на вписванията в счетоводните регистри на дружеството (очевидно съдът не оспорва тези в счетоводствата на транспортните фирми), от една страна дори и органите по приходите не са оспорили тяхната достоверност относно отразените разходи за транспорт и включването на същите в отчетната стойност на стоките (виж отговорът на въпрос 4 от основното заключение по допуснатата ССчЕ), нито принципното заприхождаване на стоките съответно по дебита на сметка 304 Стоки или 302 Материали , срещу кредита на сметка 401 Доставчици , като спорът е относно редовността на взетите счетоводни операции, отразяващи данните за продавача и заплащането на стоките (последното и основният спорен въпрос между страните в процеса). Съобразно правилото на чл. 182 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, същите следва бъдат преценени през призмата на тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото. Както е посочило вещото лице при разпита му по повод приемане допълнителното заключение на ССчЕ представените по делото с молба от 09.10.2024 г. на жалбоподателя счетоводни регистри, са съответни на тези, депозирани в хода на ревизията, последните в по-синтезиран вид; описът на издадените протоколи по чл. 117 от ЗДДС е бил наличен (следва да се посочи и че ответникът не е поддържал че такива не са съставяни, а и са коментирани в РД, бел. моя); счетоводните отразявания за извършено разплащане по банков път по три от инвойсите, издадени от T. G. D., са съответни на приложените по делото Банкови извлечения от банковата сметка на Глобал Транс Трейд ЕООД в Пощенска банка АД. От съображенията, изложени в РА на страница 2 и сл. е видно, че на ревизиращия екип са били представени съответните счетоводни регистри с нужната аналитичност (коментирано е движението и по сметка 401 Доставчици и по сметка 501 Каса ) и за двамата доставчици, като аналогично на експертните изводи относно R. V. R. е констатирано счетоводно отразяване на разплащане в брой по всяка една от издадените от него фактури, но по неизвестен първичен счетоводен документ (вещото лице също не посочва него различно от самите инвойси); що се касае до втория доставчик коментирани са счетоводни записвания на 01.01.2019 г. и на 01.01.2020 г., които са очевидно несъотносими към процеса (всички спорни доставки по фактурите, с издател T. G. D. са от 2020 г.), коментира е и че по-голямата част и от тези доставки са отразени като разплатени в брой по дебита на сметка 401 и кредита на сметка 501, но аналогично без посочен първичен счетоводен документ. Или основателно касаторът поддържа, че необосновано съставът на първата съдебна инстанция е отхвърлила достоверността на счетоводните отразявания на спорните доставки, вкл. и тези относно извършените разплащания в счетоводството на Глобал Транс Трейд ЕООД, и не е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ. Всъщност спорът е относно документалната обоснованост на така взетите счетоводни записи, който въпрос е фактически и следва да бъде даден от състава на съда съобразно анализа на приобщения към делото доказателствен материал. В тази връзка основателно се поддържа от касатора необосноваността на изводите на състава на Административен съд Пловдив за липсата на доказателства за разплащане по банков път на данъчните основи по три от издадените инвойси от гръцкия доставчик T. G. D.. Всъщност и трите фактури са издадени през 2020 г., приложеното извлечение от банковата сметка на Глобал Транс Трейд ЕООД е за месец Май 2021 г. и в него изрично като основание за извършените банкови преводи по банковата сметка на гръцкия търговец са посочени номерата и датите на съответните процесни инвойси. Или основателно е оплакването в касационна жалба, че противно на възприетото от състава на Административен съд Пловдив, извлеченията от банковата сметка за периода от 01.05.2021г. до 31.05.2021г. са напълно относими към предмета на спора, съответно заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано в тази му част, и същите тези доказателства обосновават в условията на пълно доказване извършеното разплащане по инвойси 57/10.05.2020 г., 58/12.05.2020 г. и 60/15.05.2020 г. Посоченото изключва твърдението на органите по приходите за придобиването на тези стоки в условията на безвъзмездност, доколкото се опровергават от самите банкови извлечения. На следващо място сочените от органите по приходите обстоятелства, че стоките не са придобити от доставчика, посочен във фактурите и за тях не е платено, сами по себе си не установяват безвъзмездност на придобивното основание и неправилно съставът на Административен съд Пловдив се е солидализирал с тази постановка. Принципно видът на придобивното основание възмездно или безвъзмездно, се определя от съществуването на уговорена насрещна престация, а не от изпълнението й. В този порядък с оглед на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза касационната инстанция споделя аргументите на касатора за необоснованост на изводите на състава на Административен съд Пловдив, че липсват доказателства, стоките да са придобити в условията на ВОП от посочените в инвойс-фактурите доставчици, срещу задължение за заплащане на определена цена. Изрично следва да се подчертае, че макар и жалбата против РА в частта му по ЗДДС да е оставена без разглеждане като процесуално недопустима (противно на посоченото в мотивите на АС Пловдив, тя не е отхвърлена като неоснователна), от това не следва извод за обвързваща сила на установяванията на органите по приходите в тази им част. Единствено разпоредителна част на РА в битието му на индивидуален административен акт се ползва със задължителен характер, а тя в случая се свежда до това, че липсват каквито и да било корекции досежно декларираните от ревизирания субект задължения по ЗДДС. Мотивите на РА в тази им част не са в никой случай обвързващи. Всъщност всяка една от спорните инвойс-фактури, съдържа всички изискуеми реквизити съобразно изискването на чл. 6 от ЗСч (за да е ясно и на чл.226 от Директива 2006/112, последното при съобразяване и разрешението, дадено с Решение от 18.07.2013г. по дело С-78/12 на СЕС и Решение от 03 Октомври 2019 г. по дело С-329/18 на СЕС); придружена е с надлежно съставен протокол по чл. 117 от ЗДДС; съответно към всяка една от фактурите са представени доказателства за транспорт; всяка една от международните товарителници са надлежно попълнени и ясно си личат всички индивидуализиращи белези относно изпращач, получател, дружество осъществило транспорта, номер на товарен автомобил, място на натоварване и разтоварване, дата на изпращане и получаване на стоките, вкл. са надлежно попълнени и клетки 22 24; представени са и фактурите, издадени от дружествата осъществили международния транспорт и доказателства за разплащане и счетоводното им отразяване, вкл. и в хода на ревизионното производство са сторени насрещни проверки на всяко едно от тях; тези дружества са представили идентични доказателства; всички те са представени и в хода на осъществения фискален контрол, в хода на който са изрични констатациите за пълно съответствие на данните по документи и фактически установеното на място; представени са и доказателства за надлежното счетоводно отразяване на всяка една от спорните доставки и транспортните разходи при Глобал Транс Трейд ЕООД. Отразяването на плащанията в брой е по кредита на сметка 501 Каса , т.е. срещу намаляване на касовата наличност за дружеството, и дебита на сметка 401 Доставчици . Липсват твърдения, а и доказателства, за фактическа липса на посочените парични средства в брой. Всички тези доказателства са подробно анализирани в приетите по делото основно и допълнително заключения на вещото лице по ССчЕ, които съдът неправилно не е кредитирал, с неясни аргументи относно единствено документална обвръзка - именно такава е била задачата, и за игнориране на неизгодни за дружеството-жалбоподател, събрани при ревизията доказателства неясно кои точно. Що се касае до обосновката на състава на Административен съд Пловдив, че вещото лице е работило изключително по представени от жалбоподателя частни документи. Първо това от една страна не отговаря на обективната истина част от експертните изводи почиват и на официални документи протоколите по чл. 127а от ДОПК. Отделно от това както нееднократно се сочи в съдебната практика фактът, че голямата част от съставяните между търговците документи са частни, това не означава автоматично тяхното игнориране, нито априори извод за недостоверност на датата им и съставянето им с оглед изхода на било то административното или съдебното производства, а следва да бъдат преценяни всякога в съвкупност с останалия събрани по делото доказателствен материал. Именно това обосновано се поддържа от касатора, че не е сторено от състава на Административен съд Пловдив. Както се посочи вече по-горе достоверността на датите на всеки един от обсъжданите тук частни документи е установена по правилото на чл. 181 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, изключи се и възможността за нарочното им съставяне с оглед нуждите на процеса, които установявания всъщност почиват, както настоява и касаторът, на официални документи, съставени от органите на самата приходна администрация в хода на осъществения по спорните доставки фискален контрол. С оглед така установените факти незаконосъобразен е изводът на административния съд, че е не е доказано предаването и получаването на стоката именно от посочените доставчици на Глобал Транс Трейд ЕООД. Неправилно съдът е приел, че противното, а и безвъзмездно придобиване на стоките, се установява от информацията, предоставена от гръцката данъчна администрация. Видно от отговора за извършената проверка на T. G. D. единствените данни са за липсата на отговор на изпратеното искане за информация и за прекратена регистрация по ДДС поради тази причина. Що се касае до извършената проверка на R. V. R., полученият отговор е единствено в насока за съмнения за осъществяването на доставките, за частичното им деклариране във VIES системата, за недоказаност на транспорта, за непредставени документи за плащане, но също така и за очаквано разплащане от страна на българския търговец в бъдещ период. Това неправилно е прието от състава на Административен съд Пловдив, че обосновава изводите на органите по приходите. Първо каквито и доказателства за безвъзмездност на уговореното не са ангажирани. Второ част от отговора на гръцката данъчна администрация са и доказателствата въз основа на които гръцкият търговец е декларирал своевременно макар и част от спорните доставки за 2019 г. налични са на л. 1297 и сл. от делото, съставляват част от спорните инвойс-фактури и ЧМР към тях, като прегледът им обосновава извод, че са съответни на ангажираните такива в хода на ревизията, т.е. на тези представени в хода на фискалния контрол. Най-сетне, както правилно поддържа и касаторът, на този търговец земеделец със специален статут е възложен и т.нар. частичен одит на офис във връзка с данъчното облагане, за Приходи, ДДС и Одит за правилното водене на книги и издаване на данни за периода 01.01.2018 г. 31.12.2020 г., със Заповед за одит от 07.06.2023 г. от гръцката данъчна администрация, връчена на 13.06.2023 г., което доказателство е налично на л. 651-652 от досието на адм. дело 2527/2023 г. Пред касационната инстанция се представиха и подадените макар и през месец Март 2025 г. данъчни декларации във връзка именно с процесните данъчни периоди, с които гръцкият търговец R. V. R. е декларирал ВОД с получател ревизирания субект в търсените от органите по приходите обеми. Същите са надлежно приети от гръцката данъчна администрация. Не са оспорени от ответника по касация. Или отстранено е несъответствието между декларираното от гръцкия търговец и българския получател в системата VIES. В обобщение следва да се приеме, че основателно е оплакването на касатора, че при доказателствена тежест за органите по приходите същите не са установили в условията на пълно доказване безвъзмездно придобиване на стоки на стойност съответно от 1 018 197,98 лева за 2019 г. и 624 483,33 за 2020 г., което представлява извънреден приход, поради което и не са налице основания за корекция на счетоводния финансов резултат на дружеството с извънреден приход на същата стойност на основание чл. 78 ЗКПО. По тези съображения следва да се приеме, че решението, с което е отхвърлена жалбата на Глобал Транс Трейд ЕООД против оспорената на част на ревизионния акт, е неправилно поради неговата необоснованост и постановяването му в несъответствие с материалния закон. Наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК налага отмяна на съдебния акт. Спорът е разрешен от фактическа и правна страна, което налага разрешаването му по същество от касационната инстанция на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, с отмяна на РА в оспорената му част, като незаконосъобразен. По въпроса за разноските. Изложеното налага отмяна на Решението и в частта за разноските. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на сторените в процеса разноски, които се установиха в общ размер на 34 026,64 лева, съгласно депозираните списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им (договори, фактури и доказателства за банкови плащания). Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,